Решение № 15456 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2010 г.

Решение № 15456 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тинком инвест" ЕООД - гр. Варна срещу решение № 94/08.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2333/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0301965/28.07.2006 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 732/04.10.2006 г. на заместник-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 740 лв. по фактури, издадени от "Кодак" ООД през месец януари 2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е кредитирал констатациите на приходните органи и не са кредитирани събраните доказателства, които безспорно доказват наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), а това според касатора е абсолютна процесуална предпоставка за получателя на стоките за възникване правото на данъчен кредит. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза според касатора е потвърдено наличието на съответните количества стоки, тяхната продажба, осчетоводяване на издадените фактури и спазване нормите на данъчното законодателство, поради което е следвало съдът да приеме, че доставчикът "Кодак" е осъществил реално доставките на 250 тона ечемик, 360 тона ечемик и 110 тона царевица. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, а при условията на евентуалност отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът безкритично е приел констатациите на ревизионния акт за липса на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Според прокурора налице реално извършени доставки, поради което са доказани предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.), поради което съдът е цитирал правни текстове на относимите данъчни норми, но не е изложил никакви мотиви на какво основание е приел, че не са осъществени доставките, като съдът само е преповторил съображенията на данъчните органи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът се е позовал на констатациите на данъчните органи, че процесните фактури, издадени през месец януари 2005 г. от доставчика "Кодак" ООД са с предмет - ечемик и царевица, а с оглед констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че впоследствие посочените в процесните количества ечемик и царевица са били продадени на "Агролукс" АД с фактура № 234/14.01.2005 г. и "Мусимпекс" ООД с фактура № 235/14.01.2005 г. Пак от експертизата е установено, че към момента на продажбите съгласно наличните счетоводни данни "Кодак" ООД е разполагало с продадените количества зърнени култури по процесните фактури, но съдът не е направил никакви изводи въз основа на тези констатации. Приел е, че не са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение са разгледани хипотезите на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС, регламентиращи възникване на данъчното събитие. Разгледана е от съда и правната норма на чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържаща дефиниция на понятието "данъчен кредит". Изводите на съда са, че не е проведено пълно насрещно доказване за да установи положителния факт за реално извършени доставки, като е отбелязал, че негова е била доказателствената тежест. Според съда жалбоподателят не е представил или не е поискал събиране на доказателства за реалността на сделките в производството по обжалване на ревизионния акт по административен и по съдебен ред и по този начин не е оборил констатациите на ревизионния акт дори и чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като на вещото лице не са били поставени задачи във връзка с реалността на стоките. Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът коректно е описал установената фактическа обстановка по делото с оглед констатациите, съдържащи се в обжалвания пред него РА № 0301965/28.07.2006 г. Изложени са в решение и констатациите на съдебно-икономическата експертиза (основна и допълнителна). Въз основа на тях обаче съдът е следвало да направи и правните си изводи, но такива липсват в решението му. Вместо обсъждане на доказателствата по делото и установените факти, съдът се е задоволил да обсъди различните правни норми, приложими за случая - чл. 6, чл. 24 и чл. 25 , чл. 63 и чл. 64 , както и чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). Обяснено е, че само наличието на реална доставка води до признаване правото на приспадане на данъчен кредит, но от прекия доставчик не били представени всички изискани документи, свързани с извършване на доставките. Освен това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на страните какви факти трябва да доказват, както и не е съобразил, че въпреки поставената на вещото лице задача да извърши проверка в счетоводството на прекия доставчик, такава не е извършена и не е изследвал причината, поради която вещото лице не е сторило това. В съдебно заседание при разпита на вещото лице, то е заявило че не е ходило в счетоводството на прекия доставчик, но не е изяснил причината за това, нито пък съдът я е изследвал. Не са обсъдени от съда и констатациите, съдържащи се в заключението на експерта, че купеното от жалбоподателя количество ечемик и царевица впоследствие е продадено на "Агролукс" АД и "Мусимпекс" ООД. Безкритичното възприемане констатациите на ревизионния акт не са дали възможност на съда да изложи собствени мотиви, а само е преповторил тези на приходния орган. Необсъждането на всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност е довело до постановяване на неправилно решение, което подлежи на отмяна. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като при новото разглеждане бъдат обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства ведно със съдебно-счетоводната експертиза, която да извърши проверка в счетоводството на прекия доставчик. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,