Решение № 2677 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2011 г.

Решение № 2677 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Басри Мехмед Али от гр. София против решение № 4 от 22.02.2011 г., постановено по адм. д. № 875/2010 г. по описа на Административен съд - Враца в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 383/22.01. 2010 г. на ВНД директора на ОД на МВР - Враца за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД по отношение на държавите извън страните - членки на Европейския съюз. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като атакуваната заповед бъде отменена и в тази част. Ответникът директорът на ОД на МВР - Враца не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправната норма на чл. 21, ал. 2, б"б" от ДФЕС и не са налице предвидените в чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО ограничения на правото на свободно придвижване на гражданите на Европейския съюз. Поради това в частта по отношение на държавите-членки принудителната административна мярка е отменена. По отношение на трети страни първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации на административния орган осъществяват хипотезата на приложената правната норма. Решението в обжалваната част е неправилно. Съгласно чл. 75, т. 6 от ЗБЛД не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица, както и към чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички принудителни мерки е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните разпоредби включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД не визира конкретно основание за налагане на ограничението - защитата на националната сигурност или на обществения ред. По изложените съображения и предвид непосочване на конкретни основания за постановения отказ за отмяна на приложената мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на адресата на акта от страната и в следствие на това правото му на свободно движение е ограничено. Разпоредбата на чл. 75, т. 6 (обявена за противоконституционна, ДВ, бр. 32/2011 г.) от ЗБЛД е насочена към обслужване на принудителното изпълнение на установените по-значителни задължения към физически и юридически лица, освен ако не представят надлежно обезпечение. Предназначението й e да доведе до по-бързо и ефективно удовлетворяване на определен имуществен интерес, който в повечето случаи по своя обхват и значимост не би могъл да се свърже с обективна необходимост да бъдат защитени животът, здравето и благосъстоянието на обществото като цяло. Приложимата правна норма не е съобразена с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установени парични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното вземане в патримониума на съответния кредитор. За пълнота следва да се посочи, че с решение № 2 от 31.03.2011 г. Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Конституционното решение има действие занапред. С влизането му в сила обявената за противоконституционна норма престава да регулира съответните обществени отношения. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване действието на отменената норма. Това означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентирани с обявената за противоконституционна норма, следва да бъдат уредени съобразно новото правно положение. Решението на Конституционния съд е нормативен юридически факт, който е от значение за делото и който, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си, тъй като именно в него са визирани материалноправните предпоставки, които следва да са налице и при преценка на необходимостта от продължаване на действието на наложената мярка. Като е отхвърлил частично жалбата на Басри Мехмед Али, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. При отсъствието на основания за връщане на делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд, по същество касационната инстанция следва да отмени административния акт в неотменената му част като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните норми. Воден от горното, Върховният административен съд