Решение № 8556 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б-КОНТАКТ ООД, представлявано от управителя Л. М. Д., чрез пълномощник адв. Макавеев, против решение 1392 от 03.03.2023г., постановено по адм. дело 6556/2022г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел предвид доказателства от съществено значение за предмета на спора, както и не е съобразил императивните норми на чл. 220, чл. 218, ал. 1 АПК и принципът на равенство, установен в чл. 8 АПК. Развити са подробни съображения досежно порока на съдебното решение на ВАС, чиято нищожност е претендирана по реда на чл. 128а АПК, разгледани в контекста на особения характер на производството, регламентирано в Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Направен е обобщаващ извод, че Върховният административен съд се е произнесъл извън правораздавателна си власт, който порок е толкова съществен, че обуславя нищожност, а не недопустимост на постановения от него съдебен акт. Формулиране е искане за отмяна на обжалваното решение на Административен съд София-град и произнасяне по същество с решение, с което да бъде обявена нищожността на решение 5828 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело 3837/2022г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът Водоснабдяване и канализация Йовковци ООД не взема становище по касационната жалба. Ответникът Континвест ООД, чрез пълномощник адв. Симеонов, в съдебно заседание и с представена по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение и решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от Б-КОНТАКТ ООД, против Върховния административен съд, за обявяване на нищожност на решение 5828 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело 3837/2022г. по описа на Върховния административен съд. С молба от 03.08.2022г., във връзка с дадени от съда указания, ищецът е уточнил, че искът е насочен срещу Върховния административен съд, Водоснабдяване и канализация Йовковци ООД и Континвест ООД. С влязло в сила определение от 17.10.2022г., постановено по адм. дело 6556/2022г. по описа на Административен съд София-град, е оставен без разглеждане предявения от Б-КОНТАКТ ООД иск с правно основание чл. 128а АПК против Върховния административен съд за обявяване на нищожност на посоченото решение на ВАС, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника ВАС. С обжалваното решение съставът на Административен съд София-град е отхвърлил иска, предявен от Б-КОНТАКТ ООД против Водоснабдяване и канализация Йовковци ООД и Континвест ООД, за обявяване на нищожност на решение 5828 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело 3837/2022г. по описа на Върховния административен съд. За да постанови този резултат, решаващият съд подробно е обсъдил изведените от правната теория и съдебната практика критерии кога едно съдебно решение е нищожно. Направил е извод, че следва да са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата на акта. При това и съобразно конкретно релевираните от ищеца твърдения е приел, че същите обуславят неправилност, но не и нищожност на решението на ВАС. Изложени са съображения, че Върховният административен съд е разполагал с правораздавателна власт да отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а на основание чл. 218, ал. 2 АПК е разполагал с правомощие да следи и служебно за съответствието на акта на КЗК с материалния закон. В случая касационната инстанция е приела неправилност на решението на КЗК именно поради противоречието му с материалноправната норма на чл. 107, т. 1 ЗОП и принципите на законност и истинност по чл. 4 и 7 АПК. Наред с това съдът е приел, че Върховният административен съд не е нарушил забраната за нови фактически установявания, тъй като се е позовал изцяло на установените от КЗК факти. Коментирана е и нормата на чл. 207 ЗОП, като е преценено, че значимостта на обществените отношения, регулирани със ЗОП, императивното изискване на чл. 107, т. 1 ЗОП и принципите на законност и истинност по чл. 4 и 7 ЗОП имат по-висока ценностна и йерархична стойност от посочената норма. Решението е правилно. Няма спор, че предвид липсата на законова регламентация, критериите кога едно съдебно решение е нищожно се извличат от правната теория и съдебната практика. Най-общо е прието, че съдебният акт следва да бъде засегнат от най-тежки пороци, касаещи компетентността на съда, изразената в решението воля или много съществен порок във формата на съдебния акт. В случая решението, чиято нищожност се претендира, е постановено в пределите на правораздавателната власт на Върховния административен съд съгласно чл. 216, ал. 1 ЗОП във вр. с чл. 208-228 АПК, подписано е от тричленен състав на съда чл. 216, ал. 1 ЗОП, участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, изготвено е в нормативно установената писмена форма и при ясно изразена и напълно разбираема воля на съда. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че Върховният административен съд се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт, което обуславя нищожност на постановения от него съдебен акт. Пределите на правораздавателната власт на Върховния административен съд в производство по реда на Глава двадесет и седма (Производство по обжалване) от Закона за обществените поръчки (ЗОП) са очертани с нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП - решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като съгласно препращащата норма на чл. 216, ал. 7 ЗОП при произнасянето си съдът разполага с правомощията по чл. 221 и 222 АПК. В случая съставът на ВАС е отменил решението на КЗК и се е произнесъл по същество, като е отменил решението на възложителя за избор на изпълнител и му е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания. Видно е, че произнасянето на тричленния състав на ВАС е в рамките на предоставената му с чл. 216, ал. 1 ЗОП правораздавателна власт, при упражнени правомощия по чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, при ясно изразено волеизявление в насока, че решението на КЗК е необосновано и неправилно. С оглед на изложеното, неоснователно се поддържа от касатора, че съдът е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, тъй като не е съобразил специалната норма на чл. 207 ЗОП и се е произнесъл по въпрос съответствието на техническото предложение на Б-КОНТАКТ ООД с условията на обществената поръчка, който не е бил поставян пред КЗК, нито е бил релевиран с касационната жалба пред ВАС. Действително, според предвиденото в чл. 207 АПК, проучването на преписката обхваща обстоятелствата по жалбата. Трайно е застъпено в практиката на ВАС, че КЗК дължи произнасяне само по заявените в първоначалната жалба оплаквания и не следва да обсъжда допълнително заявени такива, попадащи извън обхвата на проучването по смисъла на чл. 207 ЗОП, депозирани извън законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, буква "а" ЗОП. При това се касае за норма от специален закон, поради което не може да бъде споделен изводът на решаващия състав на АССГ, че поради значимостта на обществените отношения по ЗОП, принципите на законност и истинност по чл. 4 и 7 ЗОП имат по-висока ценностна и йерархична стойност от нормата на чл. 207 ЗОП. Подобно разбиране би обусловило цялостен служебен контрол за законосъобразност от страна на КЗК на всяка обжалвана процедура по ЗОП, каквато определено не е целта на производството по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП. Във връзка с което настоящият състав споделя доводите на касатора, че се касае за особен вид производство, регламентирано в специалния закон ЗОП, и отчитащо спецификата на уредените в ЗОП обществените отношения, изискващи максимална бързина при тяхното регулиране и контрол, какъвто е и смисълът на правилото по чл. 207 ЗОП. Но това не променя извода за липса на основание атакуваното с исковата молба решение на ВАС да бъде обявено за нищожно. Дори и да се произнесъл извън посочените в жалбата пороци на решението на КЗК и наведените пред КЗК обстоятелства, обхванати от проучването по чл. 207 ЗОП, съдът не е излязъл извън пределите на предоставената му правораздавателна власт по чл. 216, ал. 1 ЗОП, което е единственото относимо към претендираната нищожност обстоятелство. Същото се отнася и за забраната по чл. 220 АПК. Единствено за пълнота следва да се отбележи, че противно на приетото от административния съд, след като въпросът за съответствието на техническото предложение на Б-КОНТАКТ ООД с условията на възложителя не е бил повдигнат в жалбата на Континвест ООД до КЗК и съответно не е бил обхванат от проучването по чл. 207 АПК, няма как да са направени фактически установявания от КЗК по този въпрос. Но независимо от това и независимо от пространно развитите от касатора съображения за особения характер на производството по обжалване на актове на възложители по ЗОП и задължителната съдебна практика в тази насока, не може да бъде споделена тезата му, че разглеждането на основания, непосочени в иницииращата жалба, представлява произнасяне извън правораздавателната власт на съда, водещо до нищожност на постановения от него акт. Произнасянето извън заявения предмет на спора би довело до недопустимост на постановеното решение, но не и до неговата нищожност. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Континвест ООД сумата от 1020 заплатено възнаграждение за адвокат съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за изплащането му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,