Решение № 7552 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2020 г.

Решение № 7552 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба вх. № 17593 от 11.12.2020 г. на "Евроконтакт Строй" ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Кишкова за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 14527 от 24.11.2020 г. по настоящото адм. дело № 2569 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Иска се допускане на такава поправка, а в условия на евентуалност и тълкуване на същото решение, на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Излагат се съображения, че това се явява необходимо, понеже същото е противоречиво и не е ясна волята на съда. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени молбата, наведените доводи в нея и установеното в производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение е бил сезиран с касационна жалба от "Евроконтакт Строй" ЕООД срещу решение № 178 от 30.12.2019 г. по адм. дело № 40 по описа за 2019 г. на Административен съд - Видин. От своя страна предмет на съдебен контрол в това производство е било писмо изх. № РД-15-3111 от 03.08.2018 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"-Видин, което е издадено по повод заявление с вх. № РД 15-311 от 23.07.2018 г. с искане от "Евроконтакт Строй" ЕООД за издаване на констативен протокол за пропаднали площи вследствие на неблагоприятни климатични условия за стопанска година 2016 г. - 2017 г. С този административен акт е оставено без уважение искането на търговското дружество за издаване на констативен протокол. Със съдебното решение, по повод на което е сезиран настоящия съдебен състав с молба по реда на чл. 175 от АПК, е прието че съдебното решение, предмет на касационен контрол е правилно като постановено в съответствие на материалния закон. Прието е, че не са допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила, обсъдени са всички доказателства по делото и то е обосновано, като е постановено въз основа на правилно установените факти от административния съд. В мотивите на съдебния си акт настоящия съдебен състав е проследил възприетата фактическа обстановка по спора пред този съд, който има за предмет законосъобразността на писмо изх. № РД-15-3111 от 03.08.2018 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"-Видин. И този съд, както и настоящият съдебен състав е посочил, че търговското дружество е подало заявление за подпомагане на площи в с. Делейна, с. Косово и с. Ракитница, община Брегово, област Видин. Административният съд е приел, а и касационният съдъбен състав също, че то не е подало заявление за компенсиране на загуби на земеделския производител за пропаднали площи вследствие настъпили неблагоприятни климатични условия през 2017 г. конкретно настъпила суша по отношение на засети площи с дини и домати на открито. Такова заявление е подадено само за БЗС-38772-6-4 площ 15. 18 ха царевица (стр. 47 от съд. досие по адм. дело № 10944/18). Тези факти са установени и в определение № 12509 от 24.09.2019 г. по адм. дело № 10439 по описа за 2019 г. на ВАС, четвърто отделение, макар че същото има за предмет контрол върху прекратително определение № 284-РЗ от 04.07.2018 г. по адм. дело № 40 по описа за 2019 г. на Административен съд - Видин и е по повод определянето на писмо изх. № РД-15-3111 от 03.08.2018 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"-Видин като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. Макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо, именно в изпълнение на този съдебен акт се е провело съдебно-административното производство, в което е постановено съдебното решение № 178 от 30.12.2019 г. по адм. дело № 40 по описа за 2019 г. на Административен съд - Видин, по повод на което е проведен касационният съдебен контрол. Следва да се посочи, че в него изрично е казано, че "приложените снимки от ИСАК за БЗС (снимка за БЗС № 38772-32-1 няма), вкл. попълнените анкетни формуляри за използвана земеделска земя, не могат да заместят заявлението за извършване на обследване, което се вписва във входящ регистър на съответната служба, където се подава". Твърдението на молителя, че касационният състав при така изложените от него факти и обстоятелства, е приел, че търговското дружество е подало заявление за компенсиране на загуби на земеделския производител за пропаднали площи засети с дини и домати, а след това е направил извод, че с решението си правилно административния съд е приел, че няма такова подадане заявление за компенсиране за пропаднали площи засети с тази категория посеви, е неоснователно. Не е налице противоречие между установеното от административния съд и обсъденото от касационния състав, както и възприетото от последния с оглед анализа на касационните възражения и направения извод за правилност на съдебното решение. Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Разпоредбата има предвид единствено грешки, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст на решението. Съставът на посочената разпоредба не се явява реализиран, за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, волята на съда е точно изразена. По повод на втория момент повдигнат с молбата, а именно допусната очевидна фактическа грешка от касационния състав при обсъждане на т. н. "втори протокол" под № 1, съставен на 28.07.2020 г., който е изключен от доказателствения материал в първоинстанционното производство и твърдението на молителя, че касационният състав е изградил изводите си въз основа на него, то същото е неоснователно. При формиране на правните си изводи, съдът е проследил обстоятелства по повод развилото се административно производство, отразеното в административния акт, както и уредената процедура в указания изх. № 9166-20 от 24.02.2017 г. на зам. министър на земеделието и храните (стр. 28 от съд. досие), в която са определени правилата за съставяне на констативни протоколи при обследване на площи. В мотивите на акта си настоящият съдебен състав изрично е посочил след "липсата на такова заявление (по раздел III, т. 3 от указанията) не може да бъде преодоляна и жалбоподателят не може да обоснове твърдение за формирано такова искане само поради съставяне на" този протокол от 28.07.2020 г., поради което е обсъдил същият и само на първото основание е приел, че преценката на административния съд относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт, е правилна. Касационният състав не е изградил извода си въз основа на този протокол, който представлява част от посочената процедура, и каквато категория акт търговското дружество е искало да му бъде издаден, и по повод на който е издаден оспореният административен акт. Твърдението на молителя, което от съдържанието на молбата се преценява като такова за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от касационния състав, не може да обоснове прилагането на чл. 175, ал. 1 от АПК по изложените по-горе съображения, още повече, че не се установява такова нарушение, а и същото не може да бъде предмет не само на контрол, а и на обсъждане. Очевидно е, че целта на молителя е спорът да бъде пререшен в производство по поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение, което е правно неиздържано и некоректно. Съгласно чл. 251 от ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила съдебно решение се решават от съда, който го е постановил. Нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на тази разпоредба възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която ми би могла да породи спорове по изпълнението му. Не са налице основанията за тълкуване на съдебното решение по реда на тази разпоредба. Съобразно изложеното и на основание чл. 175 от АПК и чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение