Решение № 9492 от 20.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби срещу решение 1711/ 10.03.2020г. , постановено по адм. д. 14288/2019г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. "А1 България" ЕАД -София, чрез процесуален представител- Пейчевска обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т.1 от решение ППН-01-335/12.09.2019г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/ и административната преписка е върната на комисията за ново произнасяне по т. 3 от решението й, касаеща размерът на наложеното административно наказание- имуществена санкция. Хенди -Тел ЕООД в несъстоятелност, чрез синдик Борисов , оспорва изцяло решението АССГ. Решението, в отменителните му части е оспорено , чрез процесуален представител- юрк. Гергов, и от КЗЛД. Твърди, се от касаторите, че съдебното решение в оспорените от тях части е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неспазване на материалния закон.Неправилно и на основание чл.173 от АПК съдът е върнал преписката на административния орган, вместо да реши спора по същество. Всеки от касаторите желае отмяна на решението, в неблагоприятната за него част и претендира направените по делото разноски. Ответната страна Д. Натова, редовно призована, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на трите касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК срещу части от съдебното решение, които са неблагоприятни за касатора, намира същите за допустими. Разгледана по същество са неоснователни по следните съображения: Взаимната обвързаност на жалбите обуславя съвместното им разглеждане. С решение ППН-01-335/2018 г. от 12.09.20119 г. КЗЛД обявява подадената от Д. Натева срещу Хенди Тел ЕООД и А1 България ЕАД, че неправомерно обработват личните й данни, за основателна. Със същото решение, на основание чл. 58, пар. 2, б. "и" вр. с чл. 83, пар. 5,б."а" от Регламент 2016/679 е наложил на "А1 България" ЕАД имуществена санкция в размер на 10 000 лв., а на "Хенди- Тел" ЕООД имуществена санкция от 75 000 лв. Решението на администратора е оспорено и от двете дружества, като с оспореното решение жалбата е уважена в частта , в която са наложени имуществените санкции, като преписката е върната на КЗЛД за ново произнасяне и прилагане на материалния закон за размера на санкциите, действал към момента на извършване на нарушението. В останалата част жалбите срещу решението в частта, в която жалбата на Д. Нанова е приета за основателна поради извършено нарушение на чл. 4, ал.1, от ЗЗЛД, са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно в частта, в която е прието, че е извършено нарушение по чл. 4, ал.1 от ЗЗЛД. КЗЛД е именно надзорния орган, който по чл. 6, ал.1 от ЗЗЛД осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД "Съгласие на физическото лице" е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД , редакция ДВ бр. 91/2006 г., действала към 25.05.2017 г. до м. октомври 2017 г. обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от посочените условия, сред които по т.2 изрично съгласие по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ЗЗЛД и по т.3 за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице е страна или за действия, предхождащи сключването на договорите. От приложените по делото доказателства правилно е прието за установено, че на 02.02.2018г. в търговски обект на "Хенди-Тел" ЕООД са сключен договор за предоставяне на електронно съобщителни услуги от "Мобилтел" ЕАД на Д. Натева, без нейното знание и съгласие, тъй като положените подписи не са на Натева. Това е установено с почеркова експертиза в административното производство, допустимо доказателствено средство по чл. 49 от АПК. Поради това е обоснован изводът на съда, че "Мобилтел" ЕАД и "Хенди-Тел" ЕООД са обработвали личните данни на физическото лице без да са изпълнени предвидените в нормата на чл. 4, ал.1 от ЗЗЛД условия за това. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е доказано допуснатото от търговските дружества нарушение на чл. 4, ал. 1, т.2 от ЗЗЛД. Изразява се в това, че в качеството си на администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД дружествата имат задължение да обработват личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, каквито в настоящия случай не са налице. Личните данни на лицето са обработени без да е налице законово основание за това, като физическото лице, за което се отнасят данните не е дало изрично своето съгласие и след като няма валиден договор не е налице и чл. 4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, в какъвто смисъл е защитната теза на "А1 България" ЕАД. Решението е правилно и в частта, в която на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката е върната на КЗЛД за определяне на наказание.При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че като допускат неправомерна употреба на лични данни на лицето Недкова без изразено нейно съгласие по § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД, жалбоподателят "Мобилтел" ЕАД е допуснал нарушение на условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД / отм./, за което следва да бъде наложено административно наказание. Когато се касае за акт, с който се установява административно нарушение и се налага административна санкция приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението. По - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца, предвид чл. 3, ал. 1 и 2 ЗАНН. Макар законодателят да е предвидил специален ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност по ЗЗЛД, не е налице основание за неспазване на основен принцип на административно - наказателното право. Промяната в законодателството и по-големите имуществени санкции в пар. 58, пар.2, б. "и" вр. с чл. 83, пар.5, б."а" от Регламент 1016/ 679, в сила от 25.05.2018 г., т.е. след извършване на нарушението, не попадат в приложното поле на чл.142, ал.1 от АПК, когато се извършва квалификация на административно нарушение и определяне на имуществена санкция като вид административно наказание. Тъй като КЗЛД е допуснала грешка не в преценката си относно размера на санкцията, а в материалния закон, определящ границите на наказанието, правилно съдът е върнал в тази част преписката на КЗЛЗ за прилагане на чл. 42а/отм./ от ЗЗЛД, в редакцията му към момента на извършването на неправомерното обработване на личните данни. По изложените съображения и трите жалби са неоснователни. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение