Решение № 678 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2009 г.

Решение № 678 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Образувано е по касационна жалба на Георги Тенев Костолов от гр. София, против Решение № 8780/01.07.2009 г. постановено по а. д. № 6635/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на ВАС, VII отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Костолов против Решение № 55/09.04.2009 г., по Преписка № 70/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията, КЗД). Недоволен от решението, Костолов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като се отмени решението на КЗД и се установи спрямо заинтересованата страна - "Банка Пиреос България" АД (БПБ), че е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и се предпише преустановяване на нарушението и въздържание от бъдещи нарушения. Ответната страна - КЗД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованата страна - БПБ, също счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба на Костолов, възприе установеното от фактическа страна от 3-членния състав на ВАС. То не се оспорва от касатора. Безспорно по делото е, че като кандидат за получаване на кредит за покупка на недвижим имот, касаторът е следвало да докаже доходите си. Това доказване, съгласно банковата практика става по два начина: чрез представяне на доказателства за доходи от самия него и по реда на служебна проверка от страна на БПБ в Националния осигурителен институт (НОИ). При наличието на доказателства за съществуващ трудов договор с "Делойт България" ЕООД и такива за получаваното от него трудово възнаграждение от това дружество, по силата на други поети задължения, касаторът е получил от БПБ проектодоговор с преференциални условия за погасяването на кредита. Условията, при които е сключен трудовия договор са служебно проверени от БПБ в НОИ на 05.10.2007 г. и потвърдени от издадената от института "Справка" от същата дата. В процеса на реализиране на сделката, Костолов е уведомил банката за това, че е прекратил трудовия си договор с "Делойт България" ЕООД и е започнал работа в Адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко". За доказване на доходите си, Костолов е представил в БПБ "Служебна бележка" от 30.11.2007 г. с посочено възнаграждение от 4500 лв., получено от него през м. 11.2007 г. и максималния осигурителен доход и "Сметка за изплатени суми" № 10/30.11.2007 г. (за м. ноември 2007 г.) в която е посочено, че те са въз основа на Договор № 0/00.01.1900 г., което е невъзможно. От своя страна БПБ е направила служебна проверка в НОИ на 03.12.2007 г. и е получила "Справка за всички подадени уведомления" за лицето от същата дата, видно от която трудовият му договор е бил прекратен на 24.10.2007 г. Нов регистриран такъв към посочената дата не е имало, както са липсвали и данни за осигурителен доход. Въз основа на получените при проверката в НОИ данни, БПБ е прехвърлила Костолов от категорията "лица с доказани доходи" в такава на "лица с недоказани доходи". Това, според правилата на банката сочи на повишен риск за събираемостта на вземането и води до отпускане на кредити при повишен лихвен процент. ВАС, 3-членен състав, обосновано е стигнал до извод, че отпускането на кредит на кредитоискателите от страна на БПБ не зависи от факта дали същите работят на трудов договор или са лица упражняващи свободна професия, а от обстоятелството, дали са доказали пред банката установени доходи или не. Видно от приложените към административната преписка и първоинстанционното дело доказателства е, че след изпращането от страна на БПБ на 12.12.2007 г. "Покана за сключване на договор" изх. № 0418 до касатора, в който са залегнали различни от първоначалните и по-неблагоприятни за касатора условия за отпускането на кредита, между двамата не са осъществявани други контакти. Доказателствата, представени пред КЗД и съда от страна на Костолов които установяват, че същият има и доказва доходите си, са съставени след тази дата и не са могли да бъдат взети предвид от страна на банката. Както е посочено и от ВАС, 3-членният състав, за наличие на пряка дискриминация може да се направи извод единствено когато се установи по категоричен начин, че при идентични условия, едно лице се третира, било е третирано или би било третирано по-неблагоприятно от друго такова. В случая Костолов не е доказал, че той лично е бил по-зле третиран от друго лице, при такива идентични условия. Обстоятелството, че промяната във финансовия му статус е довела до предлагане на различни от първоначалните условия за отпускане на кредит, не съставлява дискриминация, а е право на банката да търси осигуряване възвръщаемостта и събираемостта на вземанията си спрямо кредитополучателите, съобразно предварително обявените `и общи условия за тази дейност. При това, отношенията между кредитор и кредитиран са договорни такива, които се сключват само при пълно съвпадане волята на страните, поради което за дискриминация не може да става въпрос. Неоснователни са развитите от касатора основания за отмяна на решението на ВАС, 3-членен състав, поради допуснати нарушения на материалния закон. Цитираната в т. I от жалбата му фраза на съда е изведена извън контекста на решението. Съдът неколкократно е посочил, че различните, по-неизгодни и предложени впоследствие условия за кредитирането му произтичат не от обстоятелството, че той е лице, упражняващо свободна професия, а от това, че не е доказал доходите си пред БПБ и е попаднал в категорията кредитоискатели "с недоказан доход". По тази причина позоваването на актовете на ЕС е неотносимо към казуса. Неоснователен е и доводът му, че "след като той е доказал пред банката установения си доход, тя му е предложила по-неизгодни кредитни условия. Това твърдение не отговаря на събраните доказателства по делото. Обратно, както се посочи, всички доказателства, съществуващи в делото и установяващи доходите на лицето, са съставени и представени, след като на практика отношенията му с банката са били прекратени. Неоснователно е и твърдението на Костолов, че ". . . ако банката беше поискала, аз щях да й предоставя всички необходими документи". Задължението да докаже доходите си е на кандидатстващия за кредит. Данни за дохода се изискват още при подаването на Искането-декларация за такъв - вж. графата "Имуществено състояние" в него. Костолов е бил длъжен, след прекратяване на трудовия му договор с "Делойт Бг", ЕООД, да представи нови доказателства, установяващи целия му доход, съгласно изискванията на БПБ. Като последен аргумент за липса на дискриминационно отношение от страна на БПБ към лицата, упражняващи свободни професии е и Справката за представени кредити от банката през периода 02.10. - 17.12.2007 г., в който фигурират множество лица с такива професии. Процесуалният представител на КЗД е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените правни изводи на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 64, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден касатора да заплати на КЗД сумата 150, 00 лв. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, 5-членен състав