Решение № 2179 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. против решение 1446 от 25.07.2024 г., постановено по адм. дело 327/2022 г. на Административен съд гр. Ловеч. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч, отхвърля жалбата на Д. Н. против заповед 119/12.08.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на служителката. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че с влязла в сила заповед е установен конфликт на интереси, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин от събраните по делото доказателства е установено, че със заповед РД-11-00-1739/14.07.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е установен конфликт на интереси по отношение на Д. Н. по смисъла на НОРИПДУКИ и ЗПКОНПИ. Тази заповед не е обжалвана и е влязла в сила към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавната служителка. Фактът, че в последствие заповед РД-11-00-1739/14.07.2022 г. е обжалвана с искане за прогласяване на нейната нищожност, е ирелевантен, тъй като жалбата е отхвърлена. Правилото на чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл., в редакцията към датата на издаване на заповедта, регламентира, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. В случая предпоставките на цитираната норма за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката са осъществени, като е налице влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по реда на цитирания закон. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че служебното правоотношение на служителката е прекратено от длъжност, която същата не заема. Тези твърдения са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. От събраните по делото доказателства е установено, че Д. Н. към момента на прекратяване на служебното й правоотношение е заемала длъжността директор , дирекция Бюро по труда Луковит, на която длъжност е преназначена по реда на чл. 82а ЗДСл., дала е изричното си съгласие за това и срокът за заемане на длъжността е удължаван. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи служителката да е оттеглила съгласието си и съответно да е изпълнявала друга длъжност към момента на прекратяване на служебното й правоотношение. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,