Решение № 1405 от 14.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5884/2007 г.

Решение № 1405 от 14.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5884/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на М. С. З. от гр. Б., П. област, Ц. С. Я. от гр. С. и С. С. С. от гр. Р. срещу решение № 500/18.07.2007 г. по гр. дело № 914 по описа за 2006 г. на П. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 645/08.07.2005 г. по гр. дело № 1025/2000 г. на П. районен съд, в обжалваната част, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неоснователност и недоказаност на претенциите по чл. 286 ГПК (отм.). Констатирано е по делото, че процесният имот е възложен, по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) на съделителката С., която дължи на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им, който размер решаващият съд е съобразил, с оглед на действителната пазарна стойност на делбения имот, към момента на извършване на делбата, позовавайки се на техническата експертиза, приета и неоспорена в съдебно заседание на 31.01.2005 г. Тази сума, предложена от вещите лица, в размер на 6 754,25 лева е приета от решаващия съд за действителната пазарна стойност на делбения имот и представлява най-точната оценка на състоянието му към момента на възлагането му по чл. 288, ал. 3 ГПК и включва стойността на трайните насаждения. Въззивният съд е обсъдил, като неприложима към претенцията за подобрения разпоредбата на чл. 72, респ. на чл. 74, ал. 2 ЗС, изследвайки качеството на съделителите, заявили своите искания по сметките, по чл. 286 ГПК (отм.) и обосновавайки правни изводи, че не притежават качество на владелци. Обстоятелствата, установени по делото са, че извършените дейности, представляват ремонти по поддръжка на имота, направени след смъртта на общия наследодател З. приживе на двама от неговите законни наследници - синовете С. З. (наследодател на заявилите претенции по чл. 286 ГПК - М., С. и Ц. С.) и Н. З., които са живели в сънаследствения имот. Мотивиран е извод, че заявителите по чл. 286 ГПК не са доказали своето изключително участие с труд и средства в извършените основни ремонти, направени преди повече от 30 години, както и по отношение на претендираните и изградени в съсобствения имот гараж, лятна кухня, тоалетна и водопровод. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод, за нарушение на чл. 188 ГПК (отм.), тъй като решаващият съд бил кредитирал едностранно само показанията на някои от свидетелите по делото, защото: безспорно установено е от разпита на свидетелите и писмените доказателства, че след смъртта на общия наследодател през 1957 г. в сънаследствения имот са останали да живеят двамата му сина, С. З., със семейството си и Н. З. Извършените ремонти са били необходими за поддържането на имота по предназначението му и са извършвани от сънаследниците, в качеството им на държатели, което качество важи с още по-голяма сила за заявителите на претенциите по чл. 286 ГПК, които към този момент не са имали и качество на преки наследници на общия наследодател. В тази връзка решаващият съд сее съобразил със задължителните указания, дадени с ТР-85-68 на ОСГК и П-6-74 ВКС , защото обстоятелството, че само някой от наследниците е използвал наследствения имот, това не го прави и владелец на частта на останалите, които не използват имота. Фактическата власт върху останалите наследствени части представлява държане. За този наследник ще се приложат правилата на чл. 72 и 74 ЗС, по отношение на правоотношенията, във връзка с подобренията, в тези случаи, когато той е започнал да владее имота изключително за себе си и с действията си е изразил недвусмислено, че отрича владението на останалите наследници, защото държането му се превръща във владение. Касаторите не са доказали за себе си създаденото правоотношение, защото са придобили качество на наследници на общия наследодател едва през 1995 г., когато е починал техния баща, а твърдяните от тях подобрения са направени повече от 30 години преди това. Водим от горните съображения ВКС на РБ, V-то г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова