Решение № 9620 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2010 г.

ВАСVI отделение09.07.2010 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 12.02.2010 г., постановено по адм. д. № 783/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9620 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 67 от 12.02.2010 г., постановено по адм. д. № 783/2009 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил заповеди № РД-01-422 от 19.12.2007 г. и № 769 от 19.10.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пещера и е изпратил преписката по подадената от Георги Лазаров Пехльов молба-декларация вх. № 796/5.10.2009 г. за отпускане на целева помощ за отопление на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Пещера за ново произнасяне при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пещера с молба да бъде отменено като неправилно, счита първоинстанционната жалба за процесуално недопустима. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна, поради което за процесуално допустима, по същество за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по всяка една от оспорените заповеди на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пещера. Безспорно е установено, че лицето Георги Лазаров Пехльов, на когото е отказано отпускане на социална помощ с издадени двата административни акта, е поставено под пълно запрещение, видно от представеното по делото решение № 71/16.02.2005 г. на Пазарджишки окръжен съд. За негов настойник и законен представител от съда е определен Ангел Иванов Рабаджийски, според Протокол № 1/28.04.2005 г. на органа по настойничество и попечителство при Община гр. Пещера. Съгласно чл. 5, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЛС от името на поставеното под запрещение лице правни действия извършва неговият законен представител (настойник). Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на самите молби-декларации за отпускане на социални помощи за 2007 и 2009 г. като подадени от недееспособен. С предприетите в последствие действия в полза на поставеното под запрещение лице, неговият настойник е санирал първоначалния пропуск и молбите-декларации за отпускане на социални помощи са действителни, годни да обуславят произтичащите от това правопораждащи факти. За да отмени процесните административни актове, съдът е приел, че в производството по издаването на актовете не е участвал настойникът на Пехльов, което е довело до съществено нарушение на административно-производствените правила. Поради липсата на писмени доказателства за уведомяване на Рабаджиев за издаване на първата заповед № РД-01-422 от 19.12.2007 г., съдът правилно е приел жалбата за допустима, тъй като няма установена начална дата, от която да се брои срокът за оспорване. Отмяната на тази заповед като издадена в противоречие със закона обуславя и незаконосъобразността на втората заповед № 769 от 19.10.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пещера, тъй като се явява издадена на отпаднало основание. Доводите на касатора, че РДСП няма задължение да проверява дали лицето, адресат на акта, е дееспособен, са неоснователни. Административният орган е длъжен да проведе производство по издаване на заповедта, след като изясни всички релевантни обстоятелства. В случая е налице и специалното изискване за изготвяне на социален доклад, какъвто формално е изготвен, но липсва отбелязване за поставяне на лицето под пълно запрещение. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1