Решение № 11507 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2014 г.

Решение № 11507 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Юри Николов Радославов, срещу решение № 1190 от 23.05.2014 г., постановено по адм. д. № 3597/2013 г. по описа на Административен съд- Варна, с което частично е отхвърлена жалбата на Радославов против ревизионен акт /РА/ № 031204076/11.06.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Варна, потвърден и изменен с Решение № 501/9.09.2013 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА за определени задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и решен спорът по същество като РА бъде изцяло отменен. Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОДОП" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Варна е бил РА № 031204076/11.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден и изменен с Решение № 501/9.09.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Предмет на настоящото производство е решението на съда, в частта с която е отхвърлена жалбата на Юри Николов Радославов срещу РА относно определените данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви за забава. В частта, с която РА е отменен за сумата над 1848,66 лева, за финансовата 2011 г. и изцяло за финансовата 2006 г., решението на съда е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалвания акт съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК и законосъобразно от органа по приходите е проведена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че спорът е досежно неправилно определяне на данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица за всяка една от процесните години, доколкото неправилно от ревизиращите органи не са взети предвид при изчисляване данъчната основана, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, подлежаща на облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, предоставени заемни средства в размер общо на 175 000 лева от Ани Мутафова (майка на съпругата на ревизираното лице). При анализа на събраните доказателства съдът е приел, че законосъобразно ревизиращите органи са приели, че е налице несъответствие на извършените разходи с декларираните и доказани доходи и постъпили парични средства, поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като е определена основата за облагане по ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е посочил, че след анализ на всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразното определяне на доходите и разходите на Юри Радославов за ревизираните периоди, се стига до извода, че правилно приходните органи не са приели твърдението на жалбоподателя за получени парични средства от Ани Мутафова, съгласно представените разписки и декларации. Съдът е приел, че не са представени надлежни доказателства, установяващи по безспорен начин наличието на парични средства в Ани Мутафова, както и за реалното им предаване на ревизираното лице. Съдът е констатирал, че данъчният орган неправилно е определил размера на облагаемата данъчна основа за 2006 г., респективно за останалите периоди, включени в обхвата на ревизията. В противоречие с материалния закон органът е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Посочил е, че при формиране на данъчната основа за облагане трябва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който в случая предвижда с данък върху дохода да се облага годишният доход. По тази причина основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК е следвало да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода на годишна база да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С оглед на това съдът е преизчислил дължимия данък за ревизираните периоди като е констатирал, че за 2006 г. ревизираното лице не дължи данък, а за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. размерът на данъка, определен с РА, е по-малък от изчисления от съда и предвид забраната да се утежнява положението на жалбоподателя е потвърдил РА в тази му част. По отношение на финансовата 2011 г. АС е констатирал, че приходните органи са установили данък в по-голям размер от изчисления от съда на годишна база, поради което е отменил РА в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 1848,66 лева и по отношение на лихвите за разликата над 131,37 лева. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приетото от съда досежно наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Именно въз основа на декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и приетите и обсъдени от съда доказателства и анализ на имущественото състояние на жалбоподателя /приходи и разходи/, е направен законосъобразен извод, че при съпоставка на посочените обстоятелства е установено, че Юри Радославов е извършвал разходи /конкретизирани в ревизионния акт/, които не съответстват на данните за наличните средства в брой, като е установен недостиг на парични средства към 31.12. на всяка от ревизираните финансови години, който представлява облагаем доход съгласно ЗДДФЛ съответно за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и съставлява част от данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приемане от съда, че сумата от 175 000 лева не е предоставена реално от Ани Мутафова. Подробно съдът е изложил мотиви, защо не кредитира показанията на свидетеля и представените по делото декларации и разписки. Доводи в тази насока са били предмет на обсъждане от първоинстанцинния съд и изложените от него мотиви в тази насока се възприемат изцяло от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. В хода на производството не е конкретизирано твърдението дали процесната сума е дадена като заем или като дарение от страна на Ани Мутафова. С оглед на факта, че ревизираното лице и свидетелят Мутафова твърдят, че сумата е върната през 2011 г., настоящата инстанция намира, че правилно АС е приел, че твърденията за процесната сума касаят даването и в заем. Правилно съдът е посочил, че не е установен фактът на предаване на сумата в размер на 175 000 лева от Ани Мутафова. Не са представени доказателства за наличие на сумата у лицето, поради което след обсъждане на представените документи в съвкупност с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани показанията на тази свидетелка, както и разписки, подписани от св. Мутафова и ревизираното лице. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че Ани Мутафова действително е дала в заем процесната сума. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява нито, че сумата реално е постъпила в патримониума на лицето, нито, че е напуснала патримониума на заемодателя. В конкретния случай не е налице договор, които да доказва достоверно, че на датата, вписана в него, сделката е била извършена, т. е. че посочената в него сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумата, т. е. реалното изпълнение на договора, следва да бъде установено по безспорен начин. Следва по безспорен начин да се установи като се докаже, че процесната сума съществува в патримониума на заемодателя към периода на предоставяне на заем. В случая, не са представени доказателства за внасянето на сумата от Р Турция, в какъвто смисъл са твърденията на св. Мутафова или доказателства за банкови преводи на сумата от сметки на св. Мутафова по сметка на ревизираното лице, както и липсват доказателства за обмен на паричните средства, при положение, че се твърди, че са внесени в страната във валута - евро, а предадени на ревизираното лице в лева. Дори да се приеме тезата на ревизираното лице, че св. Мутафова е внасяла от Р Турция в Р България сумата на части, при които обстоятелства не съществува задължение за декларирането при влизане в страната, то в случая липсва каквато и да писмена следа за движението и предаването на сумата от 175 000 лева в цялост или на части от св. Мутафова на ревизираното лице, с изключение на цитираните по-горе разписки за предаването и, подписани от св. Мутафова и ревизираното лице и показанията на тази свидетелка, които доказателства с оглед обстоятелството, че свидетелката е тъща на ревизираното лице, а разписките са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, обосновават извода, че касаторът не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумата в размер на 175 000 лева реално е била предоставена, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с ангажираните писмени доказателства. При липсата на убедителни доказателства, че заемодателят действително е разполагал с възможност да предостави средствата, законосъобразен е изводът на съда, че правилно от органите по приходите към доходите на ревизираното лице не е приобщена тази сума. Както бе отбелязано по-горе, този извод на първостепенния съд е основан на изключително подробно обсъждане на доказателствата, което е довело до обосновани изводи, които като споделени от настоящата инстанция не се налага да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставения заем от горепосоченото лице и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, Юри Радославов не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че престацията е изпълнена. По отношение на данъчните периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преизчислил дължимия данък по ЗДДФЛ на годишна база, съобразявайки се с разпоредбите на материалния закон, който в случая предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. С оглед коректно извършеното изчисление правилно и законосъобразно АС е приел, че за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. размерът на данъка, определен с РА, е по-малък от изчисления от съда и предвид забраната да се утежнява положението на жалбоподателя е потвърдил РА в тази му част. По отношение на финансовата 2011 г. АС е констатирал, че приходните органи са установили данък в по-голям размер от изчисления от съда на годишна база, поради което е отменил РА в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 1848,66 лева и по отношение на лихвите за разликата над 131,37 лева. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, в решението на Административен съд - Варна не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото няма направени искания за това. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,