Решение № 10377 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2012 г.

ВАСII отделение24.07.2014 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата в частта относно приложение 3, т. 2 в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство. ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на Вената Петрова Чингарова от гр. Пловдив направените по делото разноски в размер на 1810 (хиляда осемстотин и десет) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 10377 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2012 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба (наречена "молба") на Венета Петрова Чингарова от гр. Пловдив срещу заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г. на министъра на културата в частта относно приложение 3, т. 2 в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство (ЗКН). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част и се иска нейната отмяна. Ответникът - министърът на културата, чрез юрк. Татяна Ценовска, намира за неоснователна подадената жалба. Другият ответник - кметът на община Асеновград, е представил писмено възражение, в което обосновава неоснователност на подадената жалба. Въпросът относно допустимостта на подадената жалба е разрешен с решение № 16736 от 13 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 13744/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Жалбоподателката Чингарова е закупила поземлен имот, IХ категория в м. "Чотрова махала", землище на с. Сини връх, община Асеновград и представляващо поземлен имот № 70737000.110 по кадастралната карта на селото, с площ от 4 451 кв. м. Понастоящем процесният поземлен имот е с идентификатор № 70737.28.110 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Сини връх, видно от удостоверение изх. № 94-9967 от 08 юли 2008 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив (л. 23 от адм. д. № 3677/2008 г. на Административен съд София-град). За имота е издадено разрешение от главния архитект на oбщина Асеновград за изготвянето на ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на земеделска земя - имот планоснимачен номер 70737000.110, по плана за земеразделяне на с. Сини връх, местността "Чотрова махала", oбщина Асеновград "За източноправославен храм "Светия кръст". С решение № 4 от 17 март 2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (л. 31 от адм. д. № 1203/2008 г. на Административен съд Пловдив) е извършена промяна на предназначението на процесния имот с площ от 4 451 кв. м земеделска земя от девета категория, неполивна, собственост на жалбоподателката, за изграждане на обект, предмет на инвестиционно предложение на собственика: "Източноправославен храм "Светия кръст". Същият административен орган с решение № 15/16 декември 2004 г. е променил предназначението на земеделската земя, като е утвърдил и площадка за проектиране на горепосочения обект. Въз основа на проведена процедура по обявяване на инвестиционното намерение за построяване на източноправославния храм проектът е приет от Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при oбщина Асеновград с протокол № 1 от 12 януари 2005 г. и е предложено на кмета на oбщината неговото одобряване. Със заповед № А-64/19 януари 2005 г. на кмета на общината е одобрен ПУП - ПРЗ. Във връзка с писмо изх. № 04-М-149/30 юни 2006 г. на кмета на oбщина Асеновград, министърът на културата е предприел процедура за определяне границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на археологически паметник на културата "Тракийско скално светилище "Белинташ", като е назначил нарочна комисия за това. Така определеният помощен орган с протокол от 31 август 2006 г. е изложил своите констатации по фактите и обстоятелствата на случая и е приел решения, с които е определил поземлените имоти в териториалния обхват на паметника на културата - включващи имоти с номера 70737.26.6 и 70737.26.7 от кадастралната карта на землището на с. Сини връх; включените отдели в териториалния обхват на паметника на културата, както и границите на археологическия паметник и на охранителната зона, подробно отразени в този протокол. Дадени са предписания за опазване на територията, съответно на паметника на културата и на охранителната зона, като е въведена забрана за промяна на предназначението на имотите и са предвидени ограничения в провеждането на археологически проучвания, както и за ползване и стопанисване на територията на природната забележителност, очертани от изискванията на заповед № РД-1464/12 декември 2003 г. (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) на министъра на околната среда и водите. Собственият на жалбоподателката имот не попада в териториалния обхват нито на паметника на културата, нито на неговата охранителна зона, което обстоятелство е установено в мотивите на влязлото в сила решение № 17 от 17 април 2009 г., постановено по адм. д. № 3677/2008 г. по описа на Административен съд София-град, приложено към настоящото. Главният архитект на oбщина Асеновград, въз основа на одобрени на 05 юли 2007 г. проекти, е издал в полза на жалбоподателката разрешение за строеж № 293/06 юли 2007 г. за построяването на "Източноправославен храм "Св. Кръст" в УПИ 70737.000.110, в местността "Чотрова махала" по плана на с. Сини връх. (л. 9 на адм. д. № 1203/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив), а понастоящем имот с идентификатор № 70737.28.110. Със заповед № Р-55/28 май 2008 г. на директора на Националния институт за паметниците на културата е наредено незабавно да бъдат спрени всички несъгласувани с НИПК изкопни и строителни работи в имот 70737.000.110, както и незабавно да бъде отнето издаденото строително разрешение № 293/06 юли 2007 г. на главния архитект на община Асеновград, като е разпоредено извършеното до момента незаконно строителство да бъде премахнато за сметка на инвеститора. Тази заповед е била оспорена в съда, като с решение № 17 от 17 април 2009 г. по адм. д. № 3677/2008 г. по описа на Административен съд София-град е отменена. Решението е оставено в сила с решение № 14994 от 08 декември 2009 г. по адв. д. № 8746/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Със заповед № РД 09-009/08 януари 2010 г. на министъра на културата е назначена специална комисия за промяна на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на археологическата културна ценност "Тракийско скално светилище Белинташ", разположена в землището на с. Сини връх, община Асеновград, определени с Протокол от 31 август 2006 г. В изпълнение на тази заповед с протокол от 12 януари 2010 г., одобрен от министъра на културата, комисията е определила териториалния обхват и границите на територията на недвижимата културна ценност и е дала своите предписания за опазване на територията му. В частност за процесния имот с идентификатор 70737.28.110, като попадащ в територията на охранителната зона на природната забележителност, е предвидено да не се разрешава извършването на други строителни дейности извън обхвата на посочените в текста на протокола по - горе такива: изкопни работи /залесяване или инфраструктура/, разширение на пътя и създаване на паркоместа за леки автомобили и автобуси, провеждане на археологически проучвания. Разпоредено е проектът за изграждане на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, обн., ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.). Със заповед № РД 09-0181/02 юни 2010 г., на основание чл. 4, чл. 14, т. 2, т. 12, букви "в" и "г", чл. 79, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗКН министърът на културата е одобрил протокола на комисията от 12 януари 2010 г. С решение № 4386 от 27 март 2012 г., постановено по адм. д. № 15417/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, по жалба на Венета Петрова Чингарова е отменена посочената заповед на министъра на културата в частта, с която е одобрен протокол от 12 януари 2010 г., изготвен в изпълнение на заповед № РД 09-009/08 януари 2010 г. на министъра на културата за промяна на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище Белинташ", разположена в землището на с. Сини връх, община Асеновград, област Пловдивска, определени с протокол от 31 август 2006 г., одобрен от министъра на културата, в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство. Решението е оставено в сила с решение № 13166 от 22 октомври 2013 г. по адм. д. № 6692/2012 г. па описа на Върховния административен съд, петчленен състав. По време на производството министърът на културата е издал заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 г., с която е предоставен статут на археологическа недвижима културна ценност на "Тракийско скално светилище Белинташ", разположена в землището на с. Сини връх, община Асеновград, област Пловдивска. Със същата заповед са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, като с приложение 2 са определени границите и охранителната зона, а с приложение 3 са дадени предписания за опазване. Предмет на настоящото производство - съгласно задължителните указания, дадени в решение № 16736 от 13 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 13744/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, е приложение 3, т. 2 в частта, с която е предвидено, че за имот с ЕКАТТЕ 70737 с кадастрален номер 28.110, за който има влязло в сила съдебно решение, не се допуска разрешаване и извършване на други строителни дейности, като проектът за изграждането на източноправославен храм да бъде внесен за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата, съгласно чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. Заповедта е издадена от административен орган с материална компетентност за това. Визираните в заповедта правни основания за издаването й очертават правомощията на министъра на културата да предоставя статут на недвижими културни ценности (чл. 14, т. 2 от ЗКН), както да координира, организира и контролира дейността по мониторинг на недвижими културни ценности и по методология и определяне на режими за опазване на същите, и тяхната среда - т. 12, б. "в" и "г" от същия закон. Обстоятелствата по случая обаче не са позволявали на административния орган да издаде оспорената заповед, тъй като същият не е съобразил, че за процесния инвестиционен обект е била вече проведена в предходен момент надлежна процедура. Същата е започнала с промяна на предназначението на земеделската земя "за изграждане на източноправославен храм", обявен е и е приет проект за тази промяна. С влязла в сила заповед на кмета на община Асеновград е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за процесния имот "за източноправославен храм". Това е станало още преди определяне и одобряване на границите и режимите за ползване на територията и охранителната зона на археологически паметник на културата "Тракийско скално светилище Белинташ" с одобрения протокол № 7 на комисията от 13 септември 2010 г. Поради това, на името на инвеститора - жалбоподател в настоящото производство, са одобрени инвестиционни проекти и е издадено строително разрешение за изграждането на източноправославен храм със съответните прилежащи сгради и инфраструктура, което като влязло в сила, се ползва със стабилитет в правния мир. С разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ е предвидено, че издаденото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба или служебно от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при това в изрично упоменати срокове, като влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Едва с оспорената заповед на министъра на културата собствения на жалбоподателката имот е бил включен в териториалния обхват на охранителната зона. Поради това въведеното с тази заповед изискване за внасяне на вече одобрените и влезли в сила инвестиционни проекти за изграждането на храма и спомагателните сгради за съгласувателно разглеждане в Министерство на културата при условията на чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, не намира опора в закона. В тази връзка нито в оспорената заповед, нито в преписката по издаването й са посочени фактическите основания за издаването на акта в оспорената му част. Предвиденото в посочените текстове на Закона за културното наследство съгласуване е задължително само за новите, още неодобрени проекти, но не и за вече одобрените такива, въз основа на които са издадени строителни разрешения и е започнало строителство. Като е приел обратното, административният орган е допуснал и нарушение на посочените материалноправни норми, което обуславя незаконосъбразността на оспорения акт и налага отмяната му. При този изпод на делото и направеното искане ще следва да бъде осъден административният орган да заплати на оспорващата Венета Чингарова направените по делото разноски в размер общо на 1810 лева, от които 1800 лева възнаграждение за адвокатска защита и 10 лева държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3