Решение № 15467 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2018 г.

Решение № 15467 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булсистем АФ" ЕООД, със седалище с. Осоица, община Горна Малина, представлявано от управителя И. Николова, срещу решение № 952/28.11.2017 г. по адм. дело № 121/2017 г. на Административен съд София-област, четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 03-РД/3867/22.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказ от изплащане на финансова помощ по договор № 23/121/05826/27.12.2013 г. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в представено писмено становище, чрез юрисконсулт Д. Колева, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област (АССО) е образувано по жалбата на "Булсистем АФ" ЕООД, срещу заповед № 03-РД/3867/22.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за изплащане на финансова помощ по договор № 23/121/05826/27.12.2013 г. По данни от представените по делото документи, обосновано съдът е приел, че на 24.08.2012 г. дружеството е подало заявление за подпомагане № 23/121/05826 по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за модернизиране на ферма за биволи, по което е сключен договор за отпускане на финансова помощ в размер на 1 365 990. 86 лв, със срок за извършване на инвестицията - 31.07.2015 г., удължен до 15.09.2015 г. съгласно анекс № 3/31.07.2015 г. На 14.09.2015 г. дружеството представило писмо, с което уведомило ДФЗ, че поради невъзможност за цялостно изпълнение на инвестицията в срок до 15.09.2015 г. частично се отказва от одобрените с договора разходи и моли да подаде заявка за плащане на закупените от него активи, на обща стойност 518 197. 16 лв. В тази връзка, видно от представен с преписката анекс № 4/7.12.2015 г., първоначално одобрената финансова помощ е заменена със сумата 518 197. 16 лв. На 16.10.2015 г. "Булсистем АФ" ЕООД е подало заявка за окончателно плащане, по която е уведомено с писмо от 11.11.2015 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за констатирани непълноти, като му е даден 10-дневен срок за отстраняването им. С оглед полученото обяснение и данните от извършените административни проверки, в т. ч. проверка на място, е издадена процесната заповед № 03-РД/3867/22.12.2015 г. за отказ за изплащане на финансовата помощ по договора, на посочени основания чл. 43, ал. 1 и ал. 3, чл. 44, ал. 1 и чл. 45 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. В заповедта е изтъкнато, че дружеството не е предоставило изискуемото съгласно разпоредбата на т. 25 от Приложение № 13 на Наредбата, копие от становище на БАБХ, удостоверяващо, че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните, и ветеринарните изисквания. За да отхвърли жалбата АССО е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните за спора факти по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. В заключението си вещото лице сочи, че към датата на подаване на заявката за плащане - 16.10.2015 г., дружеството няма внесено заявление до БАБХ за издаване на становище. Такова искане е подадено едва на 16.12.2015 г., и по него е изготвено становище № 46/30.12.2015 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните, София област, според което обектът на дружеството за отглеждане на биволи отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания. Следва да се отбележи, че съдът обосновано е приел, че приложените по делото три броя заявления до БАБХ от 8.10.2015 г., са за издаване на становище с различно съдържание, докато становище № 46/30.12.2015 г. на БАБХ е издадено по заявление № 7047/16.12.2015 г., а оттам и че е налице установено нарушение по смисъла на чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от Наредбата, при което отхвърлил жалбата на "Булсистем АФ" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са изложените в касационата жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. при кандидатстване за междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец и прилага документи съгласно приложение № 13. Според чл. 41, ал. 2 от Наредбата, в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, РА уведомява писмено ползвателя на помощта, който в срок до 10 работни дни може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в Приложение № 13. В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени доказателства дружеството е поканено от административния орган да представи становище от БАБХ, изискуемо съобразно т. 25 от Приложение № 13 от Наредбата. За целта му е връчено писмо изх. № 01-2600/7967/11.11.2015 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което дружеството е информирано, че при непредставяне на изискуемите документи, обработката на заявката за плащане ще бъде извършена на база наличната към момента документация и може да бъде отхвърлена или финансовата помощ да бъде намалена. В отговор, управителят на дружеството е посочил, че БАБХ ще издаде становище след приключване на ремонтните дейности в стопанството, които се очаквало да приключат в периода 15-20.12.2015 г., но изисканото становище не е депозирано в ДФЗ нито в предоставения на "Булсистем АФ" ООД срок, нито в разумен период след това. Това е направено от жалбоподателя едва на 30.12.2015 г., като становището е постъпило в ДФЗ на 5.01.2016 г., а оттам и дружеството не е изпълнило точно задължението си според чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г. Още повече, че съгласно цитираните по-горе разпоредби на наредбата, за него е съществувало законово задължение освен да получи становището, и да го представи в ДФЗ при подаване на заявката за окончателно плащане. Неизпълнението на изискването, заложено в чл. 39, ал. 1 от Наредбата, обосновава извод за правилното прилагане от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 45 от същата наредба, обосноваващи постановения отказ за изплащане на помощта при установени непълноти, които не са отстранени в срока по чл. 41, ал. 2. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган е трябвало да спре разглеждането на заявката за окончателно плащане на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба срокът по ал. 1 се удължава със срока за получаване на отговор, когато е изпратено писмо за отстраняване на нередовности или по дадена заявка за плащане е необходимо становище на други органи или институции. В ал. 1 на чл. 41 са определени сроковете за произнасяне и действията само на административния орган по заявките за плащане, а срокът за отстраняване на нередовности и непълноти от страна на ползвателите на помощта - в чл. 41, ал. 2 от Наредбата. По делото е установено, че нито към датата на подаване на заявката за окончателно плащане, нито в допълнително предоставения му срок, дружеството е представило необходимото становище, поради което законосъобразно административният орган е отказал изплащане на финансовата помощ. Следователно, правилно административният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение