Решение № 65 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 16/2012 г.

ВКСII гражданско отделение20.02.2012 г.докладчик Велислав Павков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 644/19.12.2008 г., по гр. д. № 846/2007 г., постановено от Районен съд - Габрово. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на А. К. К. от [населено място], съд. адрес [улица], ет. 2 сумата 150 лева, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 65 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 16/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 644/19.12.2008 г., по гр. д. № 846/2007 г., постановено от Районен съд - Габрово. Ответникът по молбата - А. К. К. оспорва молбата, като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите на страните в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, приема за установено следното: Молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел за установено, че А. К. К. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], заедно със застроената в него производствена сграда /стара триетажна сграда/ и е осъдил ответника [фирма] да му предаде владението върху имота. Решението е постановено на 19.12.2008 г., като е влязло в законна сила на 19.07.2011 г., когато е постановено определение № 786 от ВКС, второ отделение на гражданската колегия, с което в производството по чл. 288 от ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, с което е оставено в сила посоченото по-горе решение на Районен съд - Габрово, чиято отмяна се иска. В производството по отмяна на влязло в сила решение се сочи, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - ново обстоятелство, което е от съществено значение за изхода на спора по делото. Новото обстоятелство, на което основава молбата си молителят в настоящото производство е, влязлото в сила съдебно решение № 94/23.03.2009 г., постановено по гр. д. № 1297/2008 г. от Районен съд - Габрово, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на същия недвижим имот, предмет и на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, по който предварителен договор ищецът по иска с правно основание чл. 108 от ЗС А. К. К. е продавач, а Х. П. П. е купувач. [фирма], ответник по иска с правно основание чл. 108 от ЗС и молител в производството по отмяна твърди, че с влизане в сила на решението, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, спорния имот е излязъл от патримониума на ищеца по ревандикационния иск, като по този начин същия би бил неоснователен, ако се обсъди като доказателство решението по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Решението, с което е обявен предварителния договор за окончателен, е влязло в сила в хода на производството по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Решението по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е без значение за изхода на спора в процеса по чл. 108 от ЗС от процесуална гледна точка и с оглед разпоредбите на чл. 121 от ГПК (отм.), респ. чл. 226 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Прехвърлянето на спорното право в процеса, не е обстоятелство, което би довело до друг изход на спора, а при липса на искане за встъпване или привличане на приобретателя в процеса, производството по делото продължава между първоначалните страни. Процесуалните права на третото лице, приобретател на спорното право, както и материалноправните последици от действието на решението по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и тяхното упражняване /по отношение на процесуалните права/ или защита /по отношението на субективните материални права/, зависят изцяло от волята на третото лице, като тяхното упражняване, респ. неупражняване, не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Решението е постановено при спазване на разпоредбата на чл. 226 от ГПК и прехвърлянето в хода на процеса на спорното право не може да е основателен довод за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед гореизложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. В полза на ответника по спора, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК, следва да се присъдят направените в производството разноски, в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 07.11.2011 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

4