Решение № 12757 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура против решение 3470 от 29.05.2023 г. по адм. дело 8044/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед ЧР-СП-621/ 11.08.2022 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Миленов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. Миленов оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед ЧР-СП-621 от 11.08.2022 г. на председателя на управителния съвет на агенция Пътна инфраструктура, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Р. Миленов. Законосъобразно е посочено, че административният акт е постановен от компетентен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения във формата и на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Правилно е прието, че независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал.1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства за липса на професионални качества, които не позволяват на ответника в настоящото производство Р. Миленов, който до уволнението заема длъжността директор на Национално ТОЛ управление при Агенция Пътна инфраструктура (заповед за преназначаване по реда на чл. 82а ЗДСл) да изпълнява служебните си задължения, могат да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не разкриват факти, водещи до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. При констатирания пропуск във формата, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са осъществени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал.1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая изложените в заповедта съображения за липса на професионални качества като инициативност, ефективност и комуникативност могат да бъдат взети предвид при атестирането на служителя, а твърдението в заповедта за действия и бездействия, които препятстват качественото и срочно изпълнение на спешни и неотложни задачи, сочат на допуснати нарушения на служебните задължения, които евентуално биха могли да доведат до ангажиране на дисциплинарна отговорност. Както липсата на професионални качества, така и нарушенията при изпълнение на служебните задължения не са свързани с промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции от служителя и не могат да се квалифицират като предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Всъщност, в противоречие с поддържаната от касатора теза, изложените в заповедта обстоятелства сочат на субективни, а не на обективни, настъпили независимо от волята на страните по служебното правоотношение, причини за прекратяване на служебното правоотношение. Поради изложеното първоинстанционният съд правилно приема, че основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал.1, т. 5 от ЗДСл не са установени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя е упражнено в противоречие с материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт съдът постановява решение, при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Обратно на поддържаната от касационния жалбоподател теза, тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като в изпълнение на чл. 171, ал. 5 АПК на страните са дадени конкретни указания за ангажиране на доказателства (определение 7481/28.09.2022 г. ). Допуснатата от съда фактическа неточност при разпределяне на тежестта на доказване в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е довела до неизясняване на спора от фактическа страна. С цитираното по- горе определение на административния орган ясно е указано, че следва да ангажира доказателства за наличие на изложените в административния акт фактически и правни основания. За установяване посочените обстоятелства са приети представените от ответника пред първата инстанция писмени доказателства и са допуснати поисканите от страната гласни такива. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, както и на всички релевантни за спора доказателства. С оглед посоченото в заповедта правно основание, правилно е преценено, че представените по делото писмени и гласни доказателства, установяващи пропуски и нарушения в служебната дейност на Миленов са без значение за преценка на законосъобразността на заповедта и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство Агенция Пътна инфраструктира, в чиято структура е административният орган, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като възнаграждението, заплатено на упълномощения от ответника по касационната жалба адвокат, е в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения съдът намира възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, второ отделение,