Решение № 5822 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на земеделието и храните и на Сдружение „Минерална вода Хисар“ срещу Решение № 4744 от 05.02.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 5861/2025 г. С обжалваното решение, по жалба на “Хисар-Милениум” ООД, е отменена Заповед № РД 09-475 от 09.05.2025 г., за която в решението е посочено, че е издадена от заместник-министъра на земеделието и храните, в частта, с която е одобрено заявление – спецификация в частта му по т.3.4, т.3.5, т.3.7, т.3.8, т.3.9 и т.3.10 и преписката е изпратена на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател - министърът на земеделието и храните поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с молба от 04.11.2025 г. първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за заличаване като страна по делото на заместник-министъра на земеделието и храните, като се конституира надлежната страна, а именно министъра на земеделието и храните, тъй като обжалваният административен акт е издаден от министъра на земеделието и храните в хипотезата на заместване, видно от представена по делото Заповед № РД 09-472 от 08.05.2025 г. Излага съображения и за неправилност на съдебното решение поради нарушение и превратно приложение на материалния закон и неправилно тълкуване на представените по делото доказателства. Счита за неправилни изводите на съда, че процесната заповед рефлектира в правната сфера на жалбоподателя - „Хисар-Милениум” ООД, тъй като актът не поражда задължения за дружеството, нито застрашава или засяга негови законни права, свободи и интереси. На следващо място твърди, че съдът при постановяване на решението си не се е съобразил с изискването на Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. Намира за неправилно, че първоинстанционният съд е обосновал решението си, позовавайки се единствено на Закона за марките и географските означения. Моли съда съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника размер на адвокатско възнаграждение. Представлява се от юрк. Ненова. Ответникът по касационната жалба - „Хисар-Милениум” ООД, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно. Оспорва доводите на министъра на земеделието и храните, относно пасивната процесуална легитимация на ответника в първоинстанционното съдебно производство. Излага подробни съображения по същество на оспорването. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Касационният жалбоподател - Сдружение „Минерална вода Хисар“ счита, че обжалваното решение е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита решението за недопустимо като постановено по жалба на страна, за която липсва правен интерес от оспорване. Сочи, че към датата на издаване на заповедта не е било налице заявление от „Хисар-Милениум“ ООД, което да припокрива предмета на заявлението на Сдружение „Минерална вода Хисар“. Поради това неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е бил длъжен да разглежда две припокриващи се заявления и да предприема действия по съединяване на преписки и постановяване на общ краен акт. Неправилно съдът е приел, че административният орган е бил длъжен служебно да разшири и преформулира заявената географска област. Неправилно е тълкувал и данните за известност и репутация на минерална вода Хисар. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения моли съда да обезсили обжалваното съдебно решение или алтернативно да го отмени като неправилно със законните последици от това. Претендира присъждане на разноски. Представлява се от адв. Руйков. Ответникът по касационната жалба - „Хисар-Милениум” ООД, в представен по делото писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения срещу доводите, изложени от Сдружение „Минерална вода Хисар“. Моли съда да отхвърли като неоснователна касационната жалба и да постанови решение, с което да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. В представена по делото писмена защита „Хисар-Милениум” ООД, изразява допълнително становище, в което счита двете касационни жалби за допустими, но неоснователни. Излага подробни съображения по релевираните от касаторите доводи. Моли съда да отхвърли като неоснователни касационните жалби и да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за касационна инстанция. Представлява се чрез адв. Иванова и адв. Романова. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Макар че министърът на земеделието и храните не е бил конституиран като страна в първоинстанционното съдебно производство, същият има право да обжалва съдебното решение, тъй като съгласно чл. 210, ал. 2 АПК, лицата, спрямо които решението има сила, има право да го обжалват, когато е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. С атакуваното решение АССГ, по жалба на “Хисар-Милениум” ООД, е отменил Заповед № РД 09-475 от 09.05.2025 г., за която е посочено, че е издадена от заместник-министъра на земеделието и храните, в частта, с която е одобрено заявление – спецификация в частта му по т.3.4., т.3.5., т.3.7., т.3.8, т.3.9 и т.3.10. и е изпратил преписката на министъра на земеделието и храните за произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счел е, че в производството по издаването на акта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесната заповед не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона в частта на заповедта, с която е одобрено заявление – спецификация в частта му по т.3.7, в която са описани границите на географската област; в частта му по т.3.4. и т.3.5, в които са описани три водовземни съоръжения, които не изчерпват всички известни такива за Хисарска минерална вода и са посочени микробиологични и физикохимични показатели, които не изчерпват всички известни такива; и в частта му по т.3.8., т.3.9 и т.3.10., в която географската област е означена като гр. Хисаря. По тези съображения съдът е отменил обжалвания административен акт в посочените части и е изпратил преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е недопустимо. По силата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон касационният съд следи служебно. Производството пред АССГ е образувано по жалба на “Хисар-Милениум” ООД срещу Заповед № РД 09-475 от 09.05.2025 г. издадена „за“ министъра на земеделието и храните, от заместник-министър, съгласно Заповед за заместване № РД-09-472 от 08.05.2025 г. С Определение №27869 от 20.08.2025 г. АССГ е конституирал страните по делото, както следва: жалбоподател – „Хисар-Милениум“ ООД, ответник - заместник-министъра на земеделието и храните и заинтересована страна – Сдружение „Минерална Вода Хисар“. Видно от призовките, съобщенията и протокола от проведеното на 05.11.2025 г. открито съдебно заседание, първоинстанционното производство се е развило с ответник - заместник-министъра на земеделието и храните. Постановеното по делото решение е връчено на заместник-министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. Задължение на съда е служебно да конституира страните - 154, ал. 1 АПК. В случая е безспорно, че оспореният акт е подписан от заместник-министъра на земеделието и храните, но на основание Заповед № РД-09-472 от 08.05.2025 г. издадена от министъра на земеделието и храните. Видно от съдържанието на заповедта, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, във връзка с отсъствието му от 12.00 ч. на 09.05.2025 г. до края на работния ден, министъра на земеделието и храните е възложил на Я. Янев - заместник-министър на земеделието и храните да го замества в горепосочения срок. В заповедта е посочено, по време на заместването, Я. Янев да не подписва заповеди и трудови договори за назначаване и освобождаване на служители на Министерството на земеделието и храните, както и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Въпросите относно правния институт на заместване на титуляра при издаване на административен акт имат значение за правилното конституиране на страните по делото. При заместването компетентният орган възлага с изричен акт изпълнението на всички свои функции на определен от него заместник. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган (в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Общото събрание съдиите на ВАС). Поради това издател на административния акт е заместваният титуляр, а именно – министърът на земеделието и храните. В случая заместването е осъществено на основание Заповед № РД-09-472 от 08.05.2025 г. издадена от министъра на земеделието и храните и при наличие на законово предвидена за това възможност (чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните). По делото не е установена фактическата невъзможност на титуляра да изпълнява функциите си в посочения в заповедта период (от 12:00 ч. на 09.05.2025 г. до края на работния ден), но това не променя надлежните страни, участници в съдебното производство, а е от значение за законосъобразността на издадения при условията на заместване акт. С издаването на Заповед № РД 09-475 от 09.05.2025 г., заместник-министърът на земеделието и храните не упражнява собствена компетентност, а действа от името на замествания титуляр. В хипотезата, в която административният акт е издаден при условията на заместване, страна в съдебното производство е заместваният орган, а не заместващият. Съдът е следвало да конституира като ответник по делото не заместник-министъра на земеделието и храните, а министъра на земеделието и храните. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо, като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В рамките на първоинстанционното производство следва да бъде разгледано възражението за недопустимост на жалбата на “Хисар-Милениум” ООД. Ако съдът счете жалбата за допустима, при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник министъра на земеделието и храните, с чието участие да проведе съдебното производство. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,