Решение № 647 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2005 г.
ВКСI гражданско отделение23.06.2009 г.докладчик Лидия Рикевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. Б. за тълкуване на решение № 1* от 20.12.2006 г. по гр. д. № 2620/05 г. на ВКС IV ГО. ОСЪЖДА М. И. Б. да заплати на З. Л. Я., М. Л. Г. и С. Л. Г. 100 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Мотиви
Решение № 647 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2005 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 194, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. П. е молба от М. И. Б. за тълкуване на решение № 1* от 20.12.2006 г. по гр. д. № 2620/05 г. на ВКС IV ГО. З. Л. Я., М. Л. Г. и С. Л. Г. оспорват молбата за тълкуване. ВКС, след като взе предвид данните по делото и прецени доводите в молбата, прие за установено следното: С решение № 1* от 20.12.2006 г. по гр. д. № 2620/05 г. ВКС IV ГО е отменил решение № 71 от 19.07.2005 г. по гр. д. № 555/04 г. на Окръжен съд гр. Б. в частта, в която искът на М. Б. по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за нива в м. "Т" с площ 10 дка и за нива от 24.8 дка в м. "Н" е отхвърлен. Признал е за установено, че двете ниви са били собственост на А. Б., И. Б. и В. Б. Оставил е в сила въззивното решение в останалата му обжалвана част. В мотивите на решението съдът е записал, че с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Молбата за тълкуване на решението е неоснователна. Тълкуване на решение се допуска да бъде извършено тогава, когато диспозитивът му е неясен и ще се създадат пречки при неговото изпълнение. Чрез тълкуването съдът трябва да разкрие истинската си воля изразена в тълкуваното решение. Диспозитивът на постановеното решение е ясен и няма основание да се иска неговото тълкуване. В мотивите съдът изрично е отразил че разноски не се дължат, затова в диспозитива на решението няма произнасяне за дължимостта им от касатора или от ответниците по касация. Не може по пътя на тълкуването да се иска постановяване на нещо различно от вече отразеното в диспозитива на решението, дори и то да е неправилно. В случая молителят не иска тълкуване на постановеното решение, а фактически иска присъждане на разноски. За изменение на решението в частта за разноските е предвиден специален ред, този по чл. 192 ГПК (отм.). Ако молителят е пропуснал да подаде молба в срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), не може в производство по тълкуване да оспорва решението в частта за разноските, в какъвто смисъл са изложените доводи в молбата. По тези съображения молбата за тълкуване е неоснователна. Ответниците по молбата претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, молителят им дължи заплащане на 100 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното ВКС