Решение № 10301 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на и.д. началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Динева, против Решение 215 от 29.10.2021 г. по адм. д. 279/2021г. на Административен съд - Сливен, с което по жалба на "ФОТИНИ С&Д" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-151-0069704 от 07.06.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин, находящ се в гр. Котел, обл. Сливен, ул. "Изворска" 6, стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че решаващият съд неправилно е приел, че липсват конкретни мотиви относно размера на срока на наложената ПАМ. При издаването на ЗПАМ са спазени разпоредбите на ЗДДС и принципите, заложени в АПК. Издадената заповед съответства на целта на закона. Срокът е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената правна превенция. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "ФОТИНИ С&Д" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била (ЗПАМ) ФК-151-0069704 от 07.06.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин, находящ се в гр. Котел, обл. Сливен, ул. "Изворска" 6, стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.05.2021 г. в 13:05 часа при извършена контролна покупка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин, находящ се в гр. Котел, обл. Сливен, ул. "Изворска" 6, стопанисван от "ФОТИНИ С&Д" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на гърне за боб на стойност 13. 90 лв. При проверката не е установена разлика в касовата наличност от ФУ и фактическата наличност. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0069704 от 26.05.2021 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ЗПАМ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че макар издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, ЗПАМ е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Според съда срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката са пределно общи. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, свързани с декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за 2018, 2019 и 2020 г., послужили като основание за административния орган за определяне на срока по наложената ПАМ, като е обосновал относимостта на тези обстоятелства към преценката на изпълнение на целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Крайният извод на Административен съд Сливен е за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на и.д. началника на отдел Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Поддържат се доводи, че при издаване на ЗПАМ е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Безспорно е установено вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка на стойност 13,90 лева от страна на органите по приходите на посочената дата и час от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Неизпълнение на задължението на търговеца да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой за осъществена продажба в обекта е нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определеният срок за налагане на мярката е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност в обекта, както и с оглед ниската стойност на покупката, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. В този смисъл, настоящият съдебен състав не приема за основателни доводите в касационната жалба, че съответното лице представлява достатъчно сериозна и актуална заплаха за някои от фундаменталните интереси на обществото (л. 6 от делото, стр. 4 от касационната жалба). При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи конкретни мотиви относно преценката си защо приема, че срокът следва да бъде в определения от него размер, което следва от изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тази преценка следва да се основава на внимателен и обективен анализ на релевантни факти и обстоятелства. Обратното би довело до засягане на права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, а оттук и до пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването не само, че са недостатъчни и лишени от конкретност, но и представляват по-скоро общи съображения относно фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват. Единствената конкретика е свързана с декларирания финансов резултат на дейността на дружеството за три години. Правилно Административен съд Сливен е приел, че доколко декларираните през годините разходи, които имат отношение към формирания размер на данъчната печалба, са били правилно отчетени или не, е обстоятелство, което не е изследвано от приходната администрация. Не е ясно и на какво се градя изводите на административния орган, че търговецът е въвел организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство, при условие, че е констатирана нулева разлика между паричните средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство, което правилно е прието от решаващия съд за индиция за поведението на търговеца при организацията на неговата работа. Макар и действащ при оперативна самостоятелност, административният орган дължи предоставената му от закона възможност за преценка да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативна самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Сливен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение