Решение № 3904 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 337/2020 г.

Решение № 3904 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 337/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от Ректора на Медицински университет /МУ/ - гр. София чрез юрисконсулт Р. Алексиев с пълномощно на л. 5 от делото срещу решение № 119/30.10.2019 г. на Административен съд Видин, с което е отменено писмо № 1148/20.03.2019 г. на ректора на МУ – София относно отказ на намаление на такса за обучение с 50% по искане на Й. Линева от [населено място]. С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение, като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 95, ал. 10 от Закона за висшето образование /ЗВ0/ и свързаните в с него Постановления на Министерски съвет № 103/31.05.1993 г и № 228/20.05.1997 г., като заявителката не е приета по този ред, не изпълнява условията за тяхното прилагане, поради което приложението им не е възможно. Заявителката е приета по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗВО, който ред е идентичен за български граждани и такива с гражданство на държава-членка на Европейския съюз, включително двойно гражданство – българско и такова на държава член на ЕС. Сочи се още, че съдът не е анализирал вцялост приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, като във втората и част ясно е посочено, че не са налице намалени такси на студенти с двойно гражданство, едното от които е българско, а другото на държава-член на ЕС. Претендира се и присъждане на направените в съдебното производство разноски. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Алексиев, поддържа касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение по изложените в нея съображения. Ответната страна – Й. Линева, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. Л. Станчева, като процесуален представител на ответника по касация, с която се оспорва касационната жалба и се иска оставяне в сила на оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 400 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е указал на страните, за кои обстоятелства от значение по делото не сочат доказателства, като не са представени такива – напр. действащия Правилник за устройството и дейността на МУ за съответна учебна година, нито документите, с които жалбоподателката е кандидатствала, поради което позоваването на тях е необосновано. Споделя соченето от касатора, че съдът не е съобразил изцяло заключението по приета по делото експертиза, като и че неправилно е приложил материалния закон – чл. 95, ал. 10 от ЗВО. Предлага на съда алтернативно или да отмени решението, поради съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново разграждане на Административен съд Видин или да отмени решението и по същество да отхвърли жалбата. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 19.11.2019 г. при връчено съобщение за решението на 06.11.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че: настоящият ответник по касация е лице с двойно гражданство – българско и финландско. Приета е като студент по специалност "медицина" на английски език за учебната 2018/2019 г. на основание чл. 21, ал. 2 от ЗВО след проведен изпит. След записването си студентката е подала искане за намаляване на заплащаната от нея такса с 50 процента, на основание, че е студент с двойно гражданство едното, от които е българско. Ректорът на Медицинския университет, гр. София е отговорил на искането с писмо № 1148/20.03.2019 г., като е отхвърлили искането с мотив, че лицето е прието за студентка по реда за европейски граждани – чл. 21, ал. 2 от ЗВО, който е идентичен с този за български граждани. Допълнително е посочил, че в случая е неприложим режима по чл. 95, ал. 10 от ЗВО и няма основание за намаляване на дължимата такса за обучение. Решаващият съд е приел, че отказа за намаляване на дължимата такса е незаконосъобразен и издаден в нарушение на чл. 95, ал. 10 от ЗВО, който предвижда намаление на таксата с 50 процента на лица с двойно гражданство, едното от които е българско. Допълнително е посочил, че с отказа е нарушен принципа за равно третиране на лицата с гражданство на държава членка на Европейския съюз с тези на съответната друга държава-член на съюза, поради което е отменил оспорения отказ. Решението е неправилно, като несъответно на събраните по делото доказателства и закона. Решаващият съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 95, ал. 10 от ЗВО. Нормата гласи: "Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 8 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет. " Ал. 8 на същата разпоредба определя, че чуждестранни студенти заплащат такси. Следователно намалението на таксата съгласно чл. 95, ал. 10 от ЗВО е възможно при наличието на две условия: първо – лицето да е с двойно гражданство, едното от които е българско и второ – да е прието по условия и ред определени от Министерски съвет. Такива условия и ред са предвидени в Постановление № 228 на МС от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България. Безспорно е по делото, че настоящата ответница е лице с двойно гражданство, едното от които е българско, но същата не отговаря на второто изискване да е приета за студент по специалните изисквания определени от Министерски съвет, като облекчението в таксите е предвидено за лица, чието друго гражданство е такова от конкретно посочени държави в Постановлението на Министерски съвет, между които не е Финландия. По делото безспорно се установява от приетите доказателства, че ответницата е приета за студент през 2018/2019 г. по специалност медицина на английски език срещу заплащане на основание чл. 21, ал. 2 от ЗВО. Нормата определя именно правото на висшите учебни заведения да извършват обучение срещу заплащане при наличието на съответно решение на академичния съвет и получена определена оценка от акредитацията за съответната специалност и професионално направление. Като няма спор по делото за наличието на тези условия /решение на академичния състав и оценка от акредитация на специалността/. Заплащането се определя за всяка учебна година и е равно за български граждани и такива граждани да страна член на Европейския съюз съгласно чл. 95, ал. 9 от ЗВО "Студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани. " Следователно не съответства на закона, изводът на решаващия съд, че е налице неравно третиране на българските граждани и на гражданите на държави членове на ЕС по отношение на таксите за обучение в български висши училища. Изводът се подкрепя и от заключението на приетата по делото експертиза, като същата е установила, че в счетоводните документи е отразено намаление с 50 процента на таксите на студенти с двойно гражданство, едното от които е българско, а другото на държана извън Европейския съюз, като е било посочено основанието чл. 95, ал. 10 от ЗВО. Облекчението предвидено в ал. 10 на чл. 95 от ЗВО е израз да държавната политика за осигуряване на възможност на граждани от други държави извън Европейския съюз, в който има компактно население с българско етническо самосъзнание да се обучават в България при облекчени условия и е приложимо само за посочените в постановлението на Министерски съвет граждани на тези държави. Следователно, административният орган е приложил правилно материалния закон и постановения от него акт е законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна. Като е достигнал до обратния извод, Административен съд Видин е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. При направения извод за неоснователност на жалбата, поставила начало на съдебното производство, то по същество, настоящата инстанция следва да отхвърли жалбата срещу административния акт. При този изход на делото и искането от касатора, за присъждане на сторените в производството разноски за държавна такса – 70 лева, се явява основателно и следва да бъде уважено. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,