Решение № 11890 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса Пазарджик срещу решение 351 от 23.04.2021 г. по адм. д. 1256 по описа за 2020 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед за частично прекратяване на договор за оказване на БП по КП 13/РД-09-886 / 08.10.2020 г. на Директор на РЗОК Пазарджик. Изложените съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Хигия" АД, гр. Пазарджик, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка Върховният административен съд установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е заповед 13/РД-09-886 от 08.10.2020 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пазарджик, с която сключеният договор 13/РД-29-412 от 28.02.2020 г. с "Хигия" АД е прекратен едностранно и без предизвестие в частта за КП 220.1 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Прекратяването е мотивирано с обстоятелство от хипотезиса на чл. 99, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г.: изпълнителят на болнична медицинска помощ (БМП) не отговаря на условието за изпълнение на КП 220.1, установено в Приложение 17 Клинични пътеки" към НРД, т. I. 4., поне един от лекарите със специалност ортопедия и травматология да притежава документ за придобита квалификация за високоспециализирана медицинска дейност микрохирургия. За да отмени оспорената заповед, Административен съд Пазарджик е приел, че е издадена на две различни правни основания: от една страна чл. 262, ал. 1. т. 10 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2020 2022 г., а от друга - чл. 99, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2018 г., отм. от 01.01.2020 г. Няма как правно основание за издаването на заповедта да са едновременно и двата НРД за МД и остава абсолютно неясно защо издателят на заповедта се е позовал на НРД за МД за 2018 г., който няма никакво отношение към възникналото правоотношение. Само по себе си това е съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и е отменително основание съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. От друга страна съдебната практика е приела, че институтът на техническата грешка (ако в случая приемем, че се касае за такава) не намира приложение в административното производство. Така постановеното решение е неправилно. Всички фактически обстоятелства, изложени в оспорената заповед, които са обосновали издаването й и които са били изяснени от първоинстанционния административен съд, се отнасят до сключването и изпълнението на индивидуален договор между НЗОК и изпълнител на БМП за 2020 година въз основа на Национален рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. На основание чл. 99, ал. 1, т. 3 от същия НРД договорът с ИМП за 2020 2022 г. се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Като правни основания за издаването на заповедта на първо място са посочени разпоредбите на чл. 262, ал. 1. т. 10 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2020 2022 г., които са относими към специалните условия за сключването на договора, в частност професионалната квалификация на специалистите. Като следващо правно основание е посочена клаузата на чл. 5. т. 8 от договор 13/РД-29-412 от 28.02.2020 г. и след нея - разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2018 г. (вместо 2020-2022 г.), която предвижда основание за едностранно прекратяване на сключен. договор от НЗОК. Прегледът на фактическите обстоятелства по спора и на останалите правни основания, мотивирали издаването на заповедта, води до извод, че невярното посочване на пълното наименование на нормативния акт по отношение на чл. 99, ал. 1, т. 3 НРД за МДД за 2018 г. вместо за 2020-2022 г. в случая представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка и след изтичане на срока за обжалване по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Видно от представените в касационното производство писмени доказателства, допуснатата очевидна фактическа грешка е била поправена от Директора на РЗОК Пазарджик с негова следваща заповед 13/РД-09-416 от 10.05.2021 г., която е влязла в сила. Необходимо е да се добави, че при обсъждане на правните основания за издаване на заповедта Административен съд Пазарджик се е абстрахирал от клаузата на чл. 5. т. 8 от договор 13/РД-29-412 от 28.02.2020 г., която също е посочена като правно основание за издаването на акта. Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила за изясняване на всички факти от значение за прилагане на закона и за обсъждането им в мотивите съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдържанието на клаузата на чл. 5. т. 8 договора за 2020 г. не може да се установи, тъй като договорът не е представен в цялост и не е изискан в хода на съдебното производство. Предвид гореизложеното изводът на първоинстанционния административен съд за издаване на оспорената заповед на две различни правни основания е необоснован. Като е отменил акта на процесуалноправно основание и е отказал да разгледа спора по същество, Административен съд Пазарджик е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,