Решение № 1163 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 214/2019 г.

Решение № 1163 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 214/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Полихим-СС" ЕООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение № 6227 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 6104/2018 г. по описа на Административния съд София - град в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Плевен иск за разликата над сумата 3000 лева до пълния предявен размер от 5 253,60 лева за обезщетяване на имуществена вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, причинена от незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и иска за заплащане на обезщетение в размер на 1575 лева за имуществена вреда, представляващи разход за възнаграждения на вещи лица, ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло, като се присъди и съответната част от направените разноски. Регионалната инспекция по околната среда и водите-Плевен не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд София-град е образувано по исковата молба на "Полихим-СС" ЕООД със седалище и адрес на управление София, с която против Регионалната инспекция по околната среда и водите-Плевен са предявени искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени от издаденото от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Плевен наказателно постановление: иск за сумата 5253,60 лева, представляваща заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 11.06.2018 г.; иск за сумата 1575 лева, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица, направени в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 063/16.09.2015 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Плевен на "Полихим-СС" ЕООД със седалище и адрес на управление София е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на отпадъците. Наказателното постановление било обжалвано от дружеството пред Районния съд-Плевен. По образуваното НАХД № 2651/2015 г. по описа на Районния съд-Плевен "Полихим-СС" ЕООД било представлявано от адвокат Х. Георгиев. С определение № 1681/18.12.2015 г. по НАХД № 2651/2015 г. по описа на Районния съд-Плевен производството било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Районния съд-Луковит. В хода на съдебното производство било изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, за която жалбоподателят внесъл депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 675 лева. С решение № 93/06.09.2016 г. по НАХД № 316/2015 г. по описа на Районния съд - Луковит наказателното постановление било отменено. С решение № 10/18.01.2017 г. по КНАХД № 239/2016 г. по описа на Административния съд-Ловеч решението на Районния съд - Луковит било отменено и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г., видно от който "Полихим-СС" ЕООД и адвокат Георгиев договорили заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 3753, 60 лева по банков път. Според данните в извлечение от банковата сметка на адвокат Георгиев, на 12.12.2016 г. по сметката постъпила сумата 3753, 60 лева с наредител "Полихим-СС" ЕООД. При новото разглеждане на делото било постановено решение № 172/07.12.2017 г. по НАХД № 15/2017 г. по описа на Районния съд-Луковит, с което наказателното постановление било отменено. По делото били приети заключение на комплексна икономическа и екологична експертиза, за която "Полихим-СС" ЕООД внесло сумата 600 лева, и заключение на техническа експертиза, за която дружеството внесло сумата 500 лева. Решение № 172/07.12.2017 г. по НАХД № 15/2017 г. по описа на Районния съд-Луковит било оставено в сила с решение № 292/3.05.2018 по КНАХД № 262/2018 г. по описа на Административния съд-Ловеч. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.05.2017 г., между "Полихим - СС" ЕООД и адвокат Георгиев било договорено ново възнаграждение в размер на 1500 лева, платени в брой. От правна страна съдът приел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Вследствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление ищецът направил разходи за адвокатско възнаграждение. Според мотивите на съда, основани на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, обезщетението за имуществена вреда, изразяваща се в платеното по делата адвокатско възнаграждение, се дължало в намален размер, тъй като възнаграждението било прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на делото. Поради това административният съд присъдил на ищеца сумата 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца били присъдени разноски в размер на 320 лева. Съдът отхвърлил исковата претенция за разликата над сумата 3000 лева до пълния претендиран размер от 5253, 60 лева, ведно със законната лихва. Административният съд отхвърлил като неоснователен вторият от предявените искове за заплащане на обезщетение от 1575 лева за имуществена вреда, изразяваща се в направените от ищеца разноски за възнаграждения на вещи лица, ведно със законната лихва, по съображения, че тези разноски е следвало да се претендират в производствата пред Районния съд-Луковит и Административния съд - Ловеч съобразно чл. 190, ал. 1 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваните части е постановено при спазване на правилата на формалната логика и в съответствие с материалния закон. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е записано, че ".. съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив, т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". Касационната инстанция споделя преценката на административния съд, че претендираното от "Полихим-СС" ЕООД обезщетение следва да се присъди в по-нисък размер от този на действително направения разход. Съдът основателно е намалил размера на обезщетението, изхождайки от минималния размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административнонаказателни дела, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, и е не по-малко от 300 лева. Платеното в случая възнаграждение от общо 5253, 60 лева значително надвишава установения минимален размер и не съответства на фактическата и правната сложност на делото. Съпоставката между извършената от адвоката правна работа и платеното възнаграждение води до заключение, че размерът на възнаграждението не може да се определи като обоснован и справедлив. Участието на адвоката в повече съдебни заседания е компенсирано с по-високия размер на възнаграждението, което не може да зависи единствено от размера на санкцията, наложена на наказаното лице с наказателното постановление, а следва да се определи съобразно действително свършената правна работа. Административният съд правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. Съдът е присъдил обезщетение, което, от една страна, обезщетява страната за понесените от нея вреди от незаконосъобразна административна дейност, а от друга, препятства нарушаването на принципа за съразмерност и обоснованост при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлен вторият от предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, представлаваща направените от ищеца разходи за възнаграждения на вещи лица в производството по обжалване на наказателното постановление. Касационната инстанция споделя приетото от административния съд, че е налице процесуален ред за присъждане на разноски в производството по обжалване на наказателното постановление, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което те не могат да се претендират по исков ред (чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ). В материалите по административнонаказателните дела се съдържат данни, че "Полихим-СС" ЕООД е поискало присъждането им, но съдът е отказал да ги възстанови на спечелилата делото страна. Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд приравнява на подлежаща на обезщетяване имуществена вреда само разходите за адвокатско възнаграждение, отчитайки наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и ангажираната адвокатска защита. С оглед липсата на сочените от жалбоподателя касационни основания за отмяна решението на административния съд следва да се остави в сила в обжалваната част. При този изход на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд