Решение № 87 от 9.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2020 г.

Решение № 87 от 9.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадената касационна жалба от Й. В. Д. и П. С. Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. М., против въззивно решение № 88 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 1402/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1655 от 30.04.2019 г. по гр. д. № 2725/2018 г. на Пловдивския районен съд и е развален поради неизпълнение сключеният с нотариален акт № 228, том ІІ, нот. дело № 228 от 19.07.2016 г. 2016 г. на нотариус М. П. -А., рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара на Република България договор, с който М. С. П. и съпругът й И. С. К. са прехвърлили на Й. В. Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П. С. Д., срещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с ид. №., представляващ апартамент № 2/13, находящ се в [населено място], ЖК "Т., бл...., ет..., вх..., със застоена площ 48,54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре ведно с избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв.м. Въззивният съд е приел, че искът, предявен от М. С. П., за разваляне на договора за издръжка и гледане е изцяло основателен, доколкото от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е имало периоди, през които ответниците не са полагали грижи за прехвърлителите – от м. 12.2016 г. до м. 07.2017 г. включително – за прехвърлителя И. К. и от м. 08.2017 г. до завеждане на делото – за прехвърлителката М. П. въпреки, че те са се нуждаели от грижи и издръжка. От момента, в който М. П. е прекъснала отношенията си с приобретателката, длъжниците е трябвало веднага да поискат или да предложат трансформирано изпълнение. Приобретателите е следвало да поискат от съда да се трансформира изпълнението от натура в парично, за да бъдат изправна страна, което не е сторено. От приетите по делото епикризи e видно, че от м. май 2018 г. здравето на М. П. много се е влошило. Тя се е нуждаела от грижи, но ответниците в този период не изпълнявали задължението си да я гледат и издържат; не са изпълнили поетото задължение към нея да извършат ремонт на жилището в[жк], който се е налагал, за да може да се ползва от прехвърлителката. Неизпълнението на това задължение е принудило ищцата да излезе на квартира и да заплаща месечната наемна цена от пенсията си. Горното води до извода, че ответниците не са изпълнили поетото по договора задължение да осигурят на прехвърлителката спокоен и нормален живот – налице е неизпълнение на договора в пълен размер, което налага неговото разваляне, тъй като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Според въззивния съд след като е налице необходимост от гледане и издръжка, то престацията е дължима и не е необходимо искане за престиране до приобретателя, което следва от двустранността и възмездността на алеаторния договор. Уговорката в договора, че задължението за издръжка и гледане се поема при "необходимост и при поискване" е нищожна, тъй като задължението за гледане и издръжка е "носимо" по своя характер, а не "търсимо" – подобна клауза обезсмисля този вид договори, които имат възмезден характер. Освен това при забава на кредитора – при отказ на кредитора да приеме престацията или поставяне на длъжника в невъзможност да изпълни задължението си, за да бъде той изправна страна, следва да поиска незабавно трансформиране на задължението в парично, което не е направено от ответниците. Касаторите са изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е основателен. По делото е установено, че са престирали издръжка и гледане както преди подписването на договора, така и след това. Обемът на положените грижи и издръжката е съобразно уговореното в договора преди прехвърлянето на имота и след това. Ответницата по касационната жалба И. С. К., правоприемник на починалата в хода на процеса ищца М. П., чрез процесуалния й представител адвокат Н. А., оспорва касационната жалба. С определение № 894 от 16.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 1402/2019 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за това при иск за разваляне на договор, по който ищецът се легитимира в лично качество и като наследник на другия прехвърлител, следва ли съдът да съобрази в решението си обема на правото на иск на ищеца /с оглед активната материалноправна легитимация/, съобразно наследствените му права. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, предявен от един от двамата прехвърлители, следва да се съобрази наследственото правоприемство. Ищецът може да иска разваляне на договора както за своята част, така и за тази част от имота, която има съобразно наследствените си права. Когато е поето задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността/респ. прекратената със смъртта СИ0/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния. /решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр. дело № 1510/2009 г. на ВКС, IV г. о./ Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: По делото е установено, че с договор, оформен с нотариален акт №..., том..., нот. дело №... от.. г.... г. на нотариус М. П. -А., рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара на Република България договор, с който М. С. П. и съпругът й И. С. К. са прехвърлили на Й. В. Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П. С. Д., срещу грижите, които приобретателката е полагала за прехвърлителите до сега, през последните няколко години, както и срещу задължението за издръжка и гледане до края на живота им, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с ид. №.., представляващ апартамент № 2/13, находящ се в [населено място], ЖК "Т., бл..., ет... вх..., със застоена площ 48,54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре ведно с избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв.м. Прехвърлителят И. С. К. е починал на 26.01.2018 г. и е оставил за наследници съпругата си – ищцата М. С. П. и внучката си И. С. К.. Искът за разваляне на договора е предявен само от М. С. П., която не е активно легитимирана да иска разваляне изцяло на договора, защото не е единствен наследник на И. С. К.. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че ищцата е активно легитимирана да иска развалянето на договора изцяло, а не само за частта, отговаряща на правата и в съсобствеността, както и за частта, отговаряща на правата и на наследник или общо за 3/4 идеални части от имота. По същество правилно въззивният съд е приел, че договорът за издръжка и гледане е ненаименован. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи договорът е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този договор урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта на прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен, тъй като отнапред не може да се знае, колко дълго ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще се нуждае. Договорът може да бъде и комутативен, когато прехвърлянето се извършва срещу вече предоставени издръжка и грижи. Възможно е също договорът да има смесен характер – една част от имота да се прехвърля срещу минали, а друга част срещу бъдещи издръжка и грижи. По-старата съдебна практика приемаше, че когато частите не са определени от страните, по иск за разваляне на договора съдът ги определя и при установяването на неизпълнение, разваля договора за тази част, за която е приел, че договорът е алеаторен и го отхвърля за онази част, за която е приел, че е комутативен. Понастоящем установената съдебна практика приема, че когато частите не са определени от страните, договорът по общата им воля е единен, като преобладаващо значение има алеаторната част, поради което при неизпълнение на тази част се разваля целият договор /решение № 83 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 2084/2018 г. на ВКС, III г. о./ Договорът за минали и бъдещи издръжка и гледане не може да бъде развален поради непредоставянето на издръжка и грижи преди неговото сключване, тъй като това е несъвместимо с изричното съгласие на страните да приемат това за негово основание. Непредоставянето в действителност на издръжка и грижи преди сключването на договора може да има значение за неговото разваляне само доколкото значителността на неизпълнението или на ненадлежното изпълнение на задължението след сключването на договора се преценява от съда с оглед на вече престираните издръжка и грижи по целия договор. В този смисъл едно неизпълнение или ненадлежно изпълнение може да бъде преценено като незначително на фона на продължителното надлежно изпълнение преди и след сключването на договора, докато същото неизпълнение или ненадлежно изпълнение може да бъде преценено като значително на фона на едно краткотрайно изпълнение само след сключването на договора. Правилни са и изводите на въззивния съд, че приобретателите не са полагали дължимите грижи, нито са предоставяли средства за издръжка на прехвърлителите за периодите от м. 12.2016 г. до м. 07.2017 г. включително – за прехвърлителя И. К. и от м. 08.2017 г. до завеждане на делото – за прехвърлителката М. П. въпреки, че те са се нуждаели от грижи и издръжка. Дори и да се приеме, че прехвърлителите като кредиторите не са приемали или не са оказвали необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, приобретателите като длъжници е трябвало да продължат изпълнението в пари, без да чакат решение за трансформация. В случая те не са направили това. Изложеното налага частично касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е развален поради неизпълнение сключеният с нотариален акт № 228, том ІІ, нот. дело № 228 от 19.07.2016 г. 2016 г. на нотариус М. П. -А., рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара на Република България договор, с който М. С. П. и съпругът й И. С. К. са прехвърлили на Й. В. Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П. С. Д., срещу задължение за издръжка и гледане за 1/4 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с ид. №.., представляващ апартамент № 2/13, находящ се в [населено място], ЖК "Т., бл..., ет..., вх..., със застоена площ 48,54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна, антре ведно с избено помещение № 24 с полезна площ от 3,71 кв.м., както и в частта за деловодните разноски. Искът трябва да се отхвърли за същата идеална част. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да се присъдят деловодни разноски по компенсация в размер на 463.25 лв. за трите съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.