Решение № 6744 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Търговище, чрез процесуалния му представител юрк. Желязков, срещу решение 315 от 21.02.2025г., постановено по адм. д. 638/2024г. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е отменена Заповед РД 3 1422 от 11.11.2024г. на Кмета на община Търговище, с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 15 ал. 1 изр. Второ и чл. 134 ал. 2 т. 5 и т. 6 ЗУТ и чл. 134а ал. 1 ЗУТ е отказано да се разреши изработването на изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП - ПР) в обхват УПИ IX /ПИ идентификатор 73626.502.75/ и УПИ X /ПИ идентификатор 73626.502.74/, кв. 18 по регулационния план на кв. Въбел, гр. Търговище. С оспореното решение преписката е върната за ново произнасяне на административния орган и община Търговище е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 и т. 2 от АПК. Навеждат се съображения за неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорената заповед. Посочва и че е неправилен извода на съда, че същата не е съобразена с материалния закон. Напротив твърди, че е издадена на основание чл. 135 ал. 3 и при липса на предпоставките по посочената разпоредба. Твърди, че това е така, тъй като в случая не се установява нито едно от основанията по чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които да допускат изменение на ПУП ПР от една страна, от друга посочва, че жалбоподателят пред първата инстанция Н. Н. е завел иск с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, като искът му е отхвърлен и съответно собствениците на УПИ X са възразили срещу исканото изменение на ПУП ПР за поставяне на регулационната граница по плана от 1965г., като по този начин не е налице основанието по чл. 134 ал. 2 т. 5 и т. 6 ЗУТ, тъй като те изразяват несъгласие. Поради и това твърди, че заповедта за отказ за допускане на изменение на ПУП ПР е законосъобразна, а изводът на съда в обратна насока е неправилен. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Н. С. Н., с писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Рашков в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Б. Б. Г. и Г. И. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Търговище е приел, че административното производство е започнало по заявление на Н. С.Н., в което след уточнение на същото, е поискано на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП ПР в обхват на УПИ IX за жилищно строителство /ПИ идентификатор 73626.502.75/ и УПИ X за жилищно строителство / ПИ идентификатор 73626.502.74/, кв. 18 по плана на кв. Въбел, гр. Търговище като регулационната граница между тях да бъде поставена в съответствие с регулационния план, одобрен със заповед 41 от 27.02.1965г., а не съобразно сега действащия план от 1981г. Съдът е приел, че е представена скица предложение за исканото разрешаване на изменение на ПУП, представено е и отрицателно становище от главния архитект на община Търговище. При така очертаните предели на производството съдът е формирал извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при формално спазване на изискванията за форма. Приел е обаче, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не са изследвани релевантните именно за това производство факти и обстоятелства. Приел е, че това е така, тъй като нормата на чл. 135 ал. 3 ЗУТ предполага единствено установяване на това дали е налице мотивирано предложение, придружено със скица, съответно становище на главния архитект на общината и дали скицата предложение съответства на общия устройствен план, ако такъв има, както и на правилата и нормите по устройство на територията. Изложил е съображения, че това дали са налице някои от основанията по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, съответно изпълнени изискванията на чл. 15 ал. 3 ЗУТ е неотносимо в това производство. Като в тази връзка е посочил, че проверката в производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ се ограничава до това дали е налице скица предложение и съответства ли то на ОУП, ако има такъв и на правилата и нормите по устройство на територията. Посочил е, че в случая тази проверка от административния орган не е извършена и липсват мотиви в тази връзка, поради и което е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилен е и извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона. В случая преценка за законосъобразност на оспорения изричен отказ е правилно направена от първоинстанционния съд въз основа на релевантните законови условия за това по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП, като това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135 ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява, както правилно е приел съдът: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135 ал. 4 т. 1 ЗУТ, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, съответно и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Правното основание за изменение на ПУП, а именно основанието по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. Правилен и обоснован е изводът на състава на АС гр. Търговище, че в случая административният орган не е извършил проверка по посочените релевантни основания, а именно не е извършил проверка налице ли са предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, за да бъде издаден оспореният отказ за разрешаване на исканото изменение на ПУП ПР. Напротив административният орган е извършил проверка и е изложил аргументи досежно липсата на основанията по чл. 134 ал. 2 т. 5 и т. 6 ЗУТ, съответно условието по чл. 15 ал. 3 ЗУТ, които обаче са неотносими към тази фаза на производството. При постановяването на акта вече за одобряване или не на изработения в рамките на разрешеното проект за ПУП ПР следва да бъде извършвана проверката за наличието на основанията по чл. 134 ал. 2 ЗУТ в зависимост от вече изработения проект от заявителя и неговото искане. На етапа обаче на разрешаване на изработването на проект тези основания за неотносими, като включително в хода на последвало изработване на проект основанията могат да бъдат изменяни. Поради това е обоснован извода на съда, че в в случая административният орган е издал оспореният отказ при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не е изследвал не е изяснил и не е събрал доказателства досежно релевантните към искането предпоставки, а именно дали предложението по скицата проект съответства на ОУП, ако има такъв и на правилата и нормите по устройство на територията. Правилен е и извода на съда, че оспореният акт е издаден и в противоречие с материалния закон, тъй като посочените основания за отказ а именно липсата на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 5 и т. 6 във връзка с чл. 15 ал. 3 ЗУТ са неотносими към този етап на производството. Преценката за наличието или не на правните основания по чл. 134 ал. 2 ЗУТ са предмет на преценка в следващата фаза на производството, при одобряването на изменението на ПУП, а не в настоящата по разрешаването да се изработи проект. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация Н. С. Н. в тази връзка като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива за настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,