Решение № 15479 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 772/2018 г.

Решение № 15479 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 772/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. А., [гражданство], е подал касационна жалба против решение № 807/27.11.2017 г. по адм. дело № 1029/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16171/29.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че А. А., [гражданство], по вероизповедание [вероизповедание], [етнос] по народност, напуснал страната си на произход отдавна, като в продължение на 20 години е живял заедно със семейството си в [населено място], Ислямска република Иран. През лятото на 2016 г. нелегално напуснал Иран, влязъл в Турция, след което преминал нелегално в Република България заедно със семейството си. С молба № 1947/08.08.2016 г., регистрирана в Държавната агенция за бежанците под номер № УП 9428/08.08.2016 г, А. А. поискал предоставяне на закрила. С решение № 4717/01.03.2017 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, на основание чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 14, т. 1 и т. 2 ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила било спряно, тъй като молителят не се явил на интервю и променил адреса си без да уведоми агенцията за това. Впоследствие А. А. се явил в Държавната агенция за бежанците и подал молба за възобновяване на производството. С решение № 9082/05.05.2017 г. на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците производството по искането на чужденеца за получаване на статут било възобновено. На 07.06.2017 г. с А. А. било проведено интервю, по време на което той посочил, че е напуснал родината си [страна по произход] преди 20 години и се установил в Иран, където създал бизнес за производство на пластмасови изделия. Чужденецът разказал, че напуснал Иран, тъй като съдружникът му го измамил с 200 000 евро и заминал за Канада. След месеци съдружникът се върнал в Иран, но отказал да му върне парите. След това А. А. сам открил по-малък цех, но бившият му съдружник отворил по-голям цех и започнал да го притеснява. Уредил да го отвлекат и го заплашил, че ще вземе детето му, ако той продължи да се занимава с производство на пластмасови изделия. Вследствие на преживяното А. А. взел решение да напусне Иран и да се завърне в Афганистан. После обаче размислил и решил да отиде другаде и да не се връща в Афганистан, тъй като навремето баща му имал проблеми с талибаните заради пари. Чужденецът подчертал, че не е имал проблеми с властите в Иран и Афганистан, не е бил обект на насилие, не е членувал във въоръжена група, политическа партия или организация, не е бил арестуван в държавата си на произход или друга държава. С решение № 16171/29.08.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Ахмад поради отсъствието на нормативните изисквания на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на А. А. липсват основания за предоставяне на закрила. Според мотивите на първоинстанционното решение, нямало данни за осъществено по отношение на чужденеца преследване, както в родината му [страна по произход], така и в Иран, поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към социална група или партия или поради политически убеждения, сочещи на необходимост от бежански статут. Административният съд счел за законосъобразен и отказа на административния орган да предостави на чужденеца хуманитарен статут по съображения, че кандидатът не навежда причини за напускане на Афганистан или Иран, които да разкриват наличието на реална опасност от тежки посегателства, насочени към личността му. Поради това съдът отхвърлил подадената от А. А. жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история. Административният съд е изложил подробни мотиви, които съдържат съответни на данните от преписката фактически констатации и обосновани правни изводи относно наличието на основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на чужденеца. Не се оправдава оплакването, че съдът е подходил формално при преценката на бежанската история и не е отчел наличието на несигурна обстановка в държавата Афганистан. Първоинстанционният съд е отбелязал, че въпреки данните за терористични нападения, при които има убити и ранени цивилни, в някои провинции в Афганистан съществува ниво на сигурност, което позволява безпрепятствано връщане и установяване на мигрирали лица. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че изготвената от Държавната агенция за бежанците справка за актуалното положение в държавата по произход на кандидата не следва да се вземе предвид, тъй като е частен документ, който няма който няма обвързваща доказателствена сила. Справката не е удостоверителен частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, тъй като не обективира изявление на длъжностното лице, което я е подписало. Тя съдържа информация за положението в съответната държава, събрана от изрично посочени информационни източници, която може да бъде проверена. В рамките на съдебното производство всяка от страните по спора има възможност да се позовава на различни по своя характер сведения за страната, които са публично достъпни, и да прави доводи в подкрепа на застъпваната от нея теза. Що се отнася до информацията относно ситуацията в държавите Афганистан и Иран, включена в справките, предоставени от Държавната агенция за бежанците, тя не се опровергава от други информационни източници. Жалбоподателят също не се е позовал пред съда на информация, която противоречи на тази, обсъдена в съдебното решение. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че бежанската история на чужденеца не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут. По отношение на А. А. не е осъществено преследване, което нарушава човешките му права или риск от тежки посегателства, препятстващи завръщането му в Афганистан или Иран. Причините за напускане на държавите Афганистан и Иран не се покриват с нормативните предпоставки за предоставянето на специализирана закрила. Принадлежността на жалбоподателя към етническата група [етнос], която съставлява едно от най-големите етнически малцинства в [страна], не може сама по себе си да се интерпретира като основание за получаване на статут при положение, че той не съобщава обстоятелства, сочещи на реално съществуваща за него опасност от преследване или посегателства срещу живота или личността му поради неговия етнос. Както законосъобразно е преценил административният съд, сочените от А. А. причини за напускане на Иран са от личен характер и са извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците. Що се отнася до ситуацията в Афганистан и Иран, налице са актуални данни, които подкрепят извода, че кандидатът за статут може безпрепятствено да се завърне и да се установи в която и да е от двете държави. В Афганистан се наблюдава завръщане на бежанци и леко възстановяване на икономическия растеж. Иран се приема като трета сигурна страна, на територията на която няма военен конфликт. При отсъствието на касационни основания за отмяна решението, с което е отхвърлена жалбата на А. А. срещу административния акт на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд