Решение № 8500 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2018 г.

Решение № 8500 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Василева против решение по адм. д. № 11503/2016 г. по описа на АССГ в частта, в която е определен начален момент за законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г. по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., считано от 15.11.2016 г., вместо от 14.05.2015 г., на която дата е влязло в сила решение по адм. д. № 7997/2014 г. на ВАС, пето отделение. Освен това с частна жалба оспорва определение № 4091/29.06.2018 г., с което по чл. 248 от ГПК е отказано изменение на решението в частта относно присъдения адвокатски хонорар, като иска присъждането му в целия размер от 800 лв. Подадена е касационна жалба и от Агенция Митници, която оспорва решението в осъдителната му част с твърдение, че решението е недопустимо, защото и искът е бил недопустим поради получено обезщетение вече за същия период от време. В производство по адм. д. № 12000/2013 г. на АССГ е извършено прихващане по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. със сума, която вече е платена през м. януари 2014 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. На М. Василева е изплатено обезщетение за периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г., но тази сума е прихваната от иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за период от 1.01.2014 г. до 30.04.2014 г., поради което искът правилно е уважен. В конкретния случай датата за присъждане на законната лихва е от датата на извършеното прихващане на 15.11.2016 г. Правилно е отказано и изменение на решението в частта относно разноските. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Основателна е само касационната жалба на М. Василева относно момента на присъждане на законната лихва. Частната жалба против определение по чл. 248 от ГПК е неоснователна. Неоснователна е касационната жалба и на Агенция Митници, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 4 410 лв. за оставане без работа в периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г. поради незаконно уволнение, като заповедта за прекратяване на служебно правоотношение е отменена с решение № 3107/12.05.2014 г. по адм. д. № 11595/2013 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 14.05.2015 г. Поискани са законните лихви, считано от 14.05.2015 г. Установено е по делото, че на ищцата е платено обезщетение от две основни заплати в размер на 4 410 лв. затова, че е останала без работа в периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г. с правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. В производство по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по адм. д. № 2480/2016 г. по описа на АССГ служителката е претендирала обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 1.01.2014 г. до 30.04.2014 г., т. е. за четири месеца в размер на 5 520 лв. Поради направено възражение за прихващане с обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл като платено на отпаднало правно основание, съдът е присъдил обезщетение от 1 110 лв., а решението е влязло в сила на 15.11.2016 г. За да уважи искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г., през който служителката е останала без работа поради незаконно уволнение, съдът правилно приема, че за този период от време се дължи обезщетение, като прихващането с обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в друго исково производство е неотносимо за настоящия спор. Присъжда законната лихва от 15.11.2016 г. с мотиви, че същото се дължи от момента на извършеното прихващане, а не от момента на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е правилно в частта, в която е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 4 410 лв. за периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г. Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая заповедта за прекратяване на служебно правоотношение поради съкращаване на длъжността по чл. 106, т. 2 от ЗДСл е отменена с влязло в сила решение на 14.05.2015 г., като за периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е присъдено с оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение. Предмет на адм. д. № 2480/2016 г. по описа на АССГ е иск за присъждане на обезщетение за четири месеца, през които ищцата е била без работа, но за друг период от време. Затова искът е допустим и основателен, в какъвто смисъл е решението на първоинстанционния съд. Неправилно обаче съдът присъжда законната лихва от момента на влизане в сила на решение по адм. д. № 2480/2016 г. по описа на АССГ, с което е извършено прихващане на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за два месеца, изплатено при прекратяване на служебно правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, с дължимо обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 1. 01-30.04.2014 г. поради отмяната на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Решението, с което е отменена заповед № 4196/30.10.2013 г. на директора на АМ, е влязло в сила на 14.05.2015 г., поради което началният момент на забава за обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е 14.05.2015 г. Прихващането с обезщетение по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл е неотносимо за настоящия спор, тъй като прихванатото обезщетение е платено за време, през което служителят е останал без работа в продължение на 2 месеца от законосъобразно прекратяване на служебно правоотношение. След оборване на презумпцията за законосъобразност и отмяната на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, това обезщетение се явява платено без правно основание, а прихващането му с дължимо обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за друг период от време, не променя момента на изпадане в забава за дължимо обезщетение за 2 месеца за периода от 31.10.2013 г. до 31.12.2013 г. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази част, като вместо това началният момент на дължимост на законната лихва да бъде определен считано от 14.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Неоснователна е частната жалба на М. Василева против определение № 4091/29.06.2018 г. по чл. 248 от ГПК. Съдът е оставил без уважение молба за присъждане на целия адвокатски хонорар от 800 лв. като разноски по делото. С решение № 2465/12.04.2018 г. съдът е присъдил на ищцата направени по делото разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение, като е уважено възражение от ответника за прекомерност. Предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на спора, направеното възражение от Агенция митници, определението е правилно и следва да се остави в сила. И двете страни претендират разноски. Тъй като касационната жалба на Агенция Митници е неоснователна, не е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса. Касаторката М. Василева е направила разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, но тъй като частната й жалба е неоснователна, при условие на компенсация, следва да й се присъди сумата от 150 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение