Решение № 2225 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Л. Христова, против решение 34 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело 273/2022 г. по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първонстанционния съд, че уведомителното писмо е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че по сигнал за опожарени земеделски площи е била извършена проверка от компетентните служители, при която са направени замервания и снимки, изготвен е и констативен протокол. Опожарените площи следва да бъдат отразени като недопустими за подпомагане след зареждане на резултатите от проверката в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). По заявлението на жалбоподателя резултатите от проверката са били отразени в контролен лист, в който е посочено, че е установена опожарена площ от 0,19 ха в парцел 46841-801-3-11, но за останалите два парцела - 46841-801-3-12, заявен с площ 48,90 ха, е установена опожарена площ от 48,48 ха и 53089-943-1-2, заявен с площ 17,72 ха, е установена опожарена площ от 17,6 ха, съгласно извършената в хода делото експертиза. За неправилен счита извода на съда, че установените като опожарени парцели е следвало да бъдат изключени от окончателния слой Площи допустими за подпомагане (ПДП), тъй като когато са били извършвани проверки на място, оторизацията на плащанията се извършва въз основа на проверките, като с тях не се коригира слоя ПДП. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за двете инстанции - юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за експертизата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация - ЕТ "В. Иванов - В. ", чрез пълномощника адвокат Г. Гашаров, в нарочна молба и писмена защита, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Плевен е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 г. с изх. 02-150-2600/805 от 10.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която са отказани част от заявените за подпомагане суми, отразени в графите "намаления" и "редукции" в таблица 1 към уведомителното писмо, както следва: по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) исканата сума е 122 020,89 лева, намаленията са 38 065,92 лева, редукциите са 839,55 лева и оторизираната сума е 83 115,42 лева; по Мярка 12 Плащания по Натура 2000 исканата сума е 722,86 лева, няма намаления, редукциите са 7,23 лева и оторизираната сума е 715,63 лева; по схемата за преразпределително плащане (СПП) исканата сума е 4524 лева, намаленията са 131,48 лева, редукциите са 43,93 лева и оторизираната сума е 4348,59 лева; по схемата за зелени директни плащания (ЗДП) исканата сума е 76 848,81 лева, намаленията са 10 958,23 лева, редукциите са 658,91 лева и оторизираната сума е 65 231,67 лева; по мярката за възстановяване на финансова дисциплина (ФД) исканата сума е 2004,57 лева, няма намаления, редукциите са 20,03 лева и оторизираната сума е 1984,54 лева. Общият размер на отказаното финансово подпомагане възлиза на 49 155,63 лева. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят ЕТ "В. Иванов - В. " е подал общо заявление за подпомагане на 09.04.2020 г., като посочил, че обработва 51 парцела в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], гр. Левски, гр. Летница, [населено място] и [населено място]. По получен сигнал служители на Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) Плевен посетили землището на [населено място]. За проверката бил изготвен констативен протокол от 25.09.2020 г. с който са установени: 1. Опожарено царевично стърнище в парцел 47047609 в размер на 18,995 ха; 2. Опожарено царевично стърнище в парцел 47047610 в размер на 129,57 ха. Посетено е и землището на [населено място], в което е установена: 3. Опожарена пшеница /стърнище/ в парцел 48298193 в размер на 4,706 ха. Въз основа констативния протокол бил съставен доклад за проверка на място Кръстосано спазване ДТИ частични-2020 на 10.12.2020 г. Данните в него са въведени във връзка с установеното изгаряне на стърнища, в нарушение на Национален стандарт 6 - Забранява се изгарянето на стърнища. Установена е опожарена площ от 0,19 ха в парцел 46841-801-3-11. В заповедта за извършването на проверката са посочени декларираните парцели, като е уточнено, че парцел 46841-801-3-11 отговаря на 47647844. До заявителя било изпратено уведомително писмо от 10.12.2020 г. с доклада за проверката на място. Срещу него той подал възражение, че няма вина за извършения палеж, тъй като същият е резултат от незаконосъобразни действия на трети лица, като свидетелство за това е минималната опожарена площ спрямо общата площ на стопанисвания имот. След отправено запитване била получена информация от Районна прокуратура Плевен, че в периода август-септември 2020 г. няма образувани досъдебни производства във връзка с възникнали пожари на земеделски земи в землището на [населено място], общ. Левски. От Регионалната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН) Плевен била получена информация, че през периода август-септември 2020 г. в землището на [населено място] били регистрирани един пожар в стърнище и три пожара в сухи треви, с обща засегната площ 22 500 кв.м. Съгласно заключението на назначената комплексна съдебна експертиза, като недопустими поради опожаряване са приети двата парцела в землището на [населено място]: парцел 46841-801-3-11 с площ 11,83 ха, от които опожарени 0,19 ха; парцел 46841-801-3-12 площ 48,90 ха, от които опожарени 48,48 ха. За недопустим е приет в землището на [населено място] и парцел 53089-943-1-2 с площ 17,72 ха, от които опожарени 17,72 ха. Тези изводи са направени въз основа констативния протокол от 25.09.2020 г. и доклада за проверката на място, като те съвпадат с даденото от органа писмено становище в хода на делото с изх. 02-150-2600/805#3 от 04.05.2022 г. Освен опожарените 66,30 ха, като недопустими за подпомагане площи са установени и 0,76 ха от заявените площи, които изобщо не попадат в специализирания слой за подпомагане за 2020 г. Съдът не е кредитирал изцяло заключението по експертизата, като се е обосновал с допуснати съществени нарушения при съставянето на доклада за проверката на място, тъй като в контролния лист е посочена като опожарена площ само 0,19 ха, която е в парцел 46841-801-3-11, а за другите два парцела, които са със значително по-голяма опожарена площ съгласно становището на ответника - 17,63 ха и 48,48 ха, не е посочено нищо. Не е приложен констативен протокол за извършена проверка на място за парцел в [населено място]. Освен доказателствата по делото съдът е описал даденото от органа в хода на делото писмено становище изх. 02-150-2600/805#3 от 04.05.2022 г., изпратено му заедно с преписката. В него са изложени подробно мотиви на органа, които да послужат като обосновка за наложените намаления и редукции. Съдът е приел, че такова мотивиране със становище дадено в хода на делото е допустимо, с оглед тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд (ВС). Намерил е обаче, че тези мотиви не са достатъчни, при наличието на същите факти заради които не е била кредитирана изцяло и експертизата. Като друго процесуално нарушение съдът е изложил, че опожарените площи е следвало да бъдат изключени от слоя ПДП и след като не са били изключени, органът е бил длъжен да се съобрази с влезлия в сила административен акт - заповедта на министъра за земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой. При тези мотиви първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорения административен акт и е върнал делото за ново произнасяне от органа. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя част от мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че относно част от парцелите фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране се съдържат в административната преписка и становището от 04.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В обжалвания административен акт липсва изрично препращане към друг акт, изходящ от заместник изпълнителния директор на ДФЗ или друг документ в преписката, изходящ от друг орган с посочване на датата, номера му и издателя на акта. Представеното становище от 04.05.2022 г. на административния орган е изготвено във връзка с постъпила жалба срещу уведомително писмо, има характер на отговор на жалбата и същото няма характер на мотиви. Съгласно тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ за финансиране не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Липсата на мотиви относно постановения отказ е самостоятелно основание за отмяната на уведомителното писмо по чл. 146, т. 2 АПК. Освен това следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че по делото са ангажирани доказателства само за опожарена площ в 0,19 ха в парцел 46841-801-3-11. За другите два парцела липсва отразяване в доклада за проверката на място. Също единият не е в землището на [населено място], а на [населено място], т. е. дори не попада в обхвата на проверката по констативен протокол от 25.09.2020 г. Не почива на приложимите норми виждането на първоинстанционния съд, че опожарените площи първо е следвало да бъдат изключени от слоя ПДП и едва след това да бъде постановен отказ за финансово подпомагане за тях, защото именно опожаряването е основание за определянето на съответните площи като недопустими, но само като временно неподходящи за подпомагане, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 3 и чл. 10, ал. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът има право да му бъдат възстановени сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от него сума е в размер на 1300 лева, представляваща изплатен хонорар за един адвокат. По повод направеното от касатора възражение съдът счита, че същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което ДФЗ следва изцяло да възстанови на ответника този разход по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение