Решение № 13116 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5506/2016 г.
ВАСIV отделение02.12.2016 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1390 от 01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9480/2015 г. по описа на Административен съд Административен съд С. - град. ОСЪЖДА "П. Б. Е." ЕАД, гр. С. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 880 /осемстотин и осемдесет/ лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13116 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5506/2016 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "П. Б. Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез процесуален представител, против решение № 1390 от 01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9480/2015 г. по описа на Административен съд Административен съд С. - град. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се и направените разноски. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и претендира сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1390 от 01.03.2016 г. по адм. дело № 9480/2015. По описа на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на "П. Б. Е." ЕАД срещу решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел I, т. 6 и е осъдено дружеството да заплати на ДКЕВР разноски по делото в размер на 1180,00 лв. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР, с което считано от 01.08.2013 г. е утвърдена цена за електрическа енергия без ДДС, по която "П. Б. Е." ЕАД продава на обществения доставчик в размер на 61,02 лв./МВтч., е постановено от компетентен орган в съответствие с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила по ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочено е, че Комисията е извършила корекция на цените чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите, като е приложила за производителите на електрическа енергия метода "норма на възвръщаемост на капитала" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ. По делото съдът е допуснал съдебно - икономическа експертиза въз основа на която е приел за обосновано, че Комисията не е възприела изцяло показателите изчислени от "П. Б. Е." ЕАД залегнали в заявлението, а именно частта относно променливите разходи, необходимия оборотен капитал, нормата на възвръщаемост и количеството брутно производство. Приел е, че променливите разходи са коригирани при съобразяване с чл. 10, ал. 4 от НРЦЕ и правилно са намалени от 234 хил. лв. на 193 хил. лв. По отношение на корекцията на оборотен капитал извършен от Комисията съдът е посочил, че правилно съгласно т. 24 от Указанията за образуване на цените при производство на електрическа енергия при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение на ДКЕВР № 13 от 30.01.2012 г., е преизчислен оборотнияj капитал в размер на 1/8 от признатите парични разходи за текущия ценови период, вследствие на което същият е изменен от 38 176 хил. лв. на 518 хил. лв. По отношение на нормата на възвръщаемост, определена от Комисията на 6,99% във връзка с правилото за единен подход към регулираните дружества, съдът е посочил, че това е съответно на законоустановения принцип по чл. 23, т. 5 от ЗЕ - осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Споделена от съда, във връзка с направеното от вещото лице заключение, е и корекцията с 15 % на количеството брутно производство от 108 092 МВтч на 91 878 МВтч. Също така съдът е отхвърли оплакванията на жалбоподателя касаещи разходите за собствени нужди, нарушение при издаване на решението на принципите по чл. 6 от ЗЕ. Приел е, че одобрените цени съответстват и на целите по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ. Същите са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Обжалваното решение е правилно. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При наличие на относими доказателства, които са анализирани подробно, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение. Обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените за енергия и разполагаемост на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Доводът на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в който се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, е неоснователен. В случая изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК решението съдържа съображения в подкрепа на направените изводи. Правилни са изводите на съда по отношение на спазването на административнопроизводствените правила при издаване на решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като в случая процедурата, регламентирана в § 15 от ЗИД на ЗЕ е спазена предвид установеното от фактическа страна от съда. Съдът е ценил заключението на назначената по делото икономическа експертиза, като е съобразил изводите си с нормативно вмененото задължение на регулаторния орган за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Съдът правилно е изследвал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на оборотния капитал и именно в тази връзка е приел за обосновано коригирането му от страна на административния орган. Във връзка с определената норма на възвръщаемост на капитала настоящия състав намира във връзка с ангажираните доказателства, както и разпоредбата на чл. 14 от НРЦЕЕ, че съдът е направил обосновани изводи. Разпоредбите на чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ сочат на общите и специфичните принципи на ръководство на КЕВР при изпълнение на регулаторните й функции и правомощия. Именно в тази връзка при изяснена фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, след анализ и оценка на представената от дружеството информация и при осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационния жалбоподател не се дължат. Такива следва да бъдат присъдени на ответника, като своевременно поискани, в размер на 880 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,