Решение № 14239 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2014 г.

Решение № 14239 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Даниела Илиева в качеството й на пълномощник на "Товаро разтоварна" ЕООД, ЕИК 103582959, със седалище и адрес на управление гр. Девня, обл. Варна, кв. Река Девня, ул. "Мадара" № 30, представлявано от Пламен Желязков Димитров, срещу решение № 3054 от 01.12.2013 г., постановено по административно дело № 2085/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 24.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна; 2) отменено предписание за сключване на трудов договор на основание чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) с Панайот Савов Панайотов; 3) осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да плати на "Товаро разтоварна" ЕООД сумата от 200 лв. съдебно-деловодни разноски. С касационната жалба съдебното решение е оспорено само в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Товаро разтоварна" ЕООД срещу постановлението от 24.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК - нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 24.04.2012 г. и делото да се реши по същество, като бъде уважена жалбата срещу процесното постановление, за чиято незаконосъобразност навежда доводи. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът Дирекция "Инспекция на труда" - Варна, действащ чрез пълномощниците старши юрисконсулт Дарина Ошавкова и главен юрисконсулт Николай Стоянов, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и аргументира теза, че решението на административния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ответниците Славчо Панайотов Славов и Любомир Панайотов Славов не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея касационно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна е установено, че на 24.02.2012 г. служители на Дирекция "Инспекция на труда" - Варна са направили проверка в склад на "Товаро разтоварна" ЕООД, находящ се в складова база в Западна промишлена зона на гр. Варна, по повод станал предния ден - 23.04.2012 г., инцидент с Панайот Савов Панайотов. От обясненията на мотокариста в "Товаро разтоварна" ЕООД - Николай Колев, който присъствал на мястото на инцидента и които са дадени пред проверяващите служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, се установило, че същият около 17.00 часа отивал да загаси тлеещи останки от пожар, който станал в съседната складова база, при което се качил на контейнер № 5, намиращ се на територията на складовата база на "Товаро разтоварна" ЕООД, а Панайот Савов Панайотов пожелал да отиде с него, за да види пожара. Докато Колев обливал тлеещите останки от пожара, Панайотов, който се бил качил на другата стълба, поставена върху друг контейнер, залитнал и паднал, като при удара на земята ударил главата си, вследствие на което след няколко часа починал в болнично заведение, в което бил транспортиран по спешност. Проверяващите от Дирекция "Инспекция на труда" - Варна събрали писмени обяснения от служителката в "Товаро разтоварна" ЕООД, изпълняваща длъжността началник - склад, която се върнала на мястото на инцидента след обаждане от Николай Колев. Длъжностните лица от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна са издали констативен протокол за резултатите от проверката, като в него са записали всички работници и служители в дружеството, възнаграждението им, работното им време, трудовите договори. По делото е приложена и книга от периодични инструктажи на работниците и служителите в "Товаро разтоварна" ЕООД. По искане на разследващите полицаи от МВР - Варна било отворено помещение, в което работниците държали дрехите си и се преобличали със служебни дрехи - битовка. В битовката били открити дрехи, обувки и принадлежности, за които работниците на "Товаро разтоварна" ЕООД обяснили, че са на починалия Панайотов. От взети обяснения от административния орган от работещите в дружеството се установило, че починалото лице идвало да помага на работодателя им, като идвало за определени часове. Въз основа на така установеното длъжностните лица от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна приели, че между Панайот Панайотов и "Товаро разтоварна" ЕООД е имало трудово правоотношение. С оглед на това били издадени постановлението за съществуване на трудово правоотношение между дружеството и починалото лице и предписанието, оспорени пред първоинстанционния съд. "Товаро разтоварна" ЕООД оспорило така издадените административни актове пред Административен съд - Варна, който с решение № 3092 от 27.12.2012 г. по административно дело № 2468/2012 г. отменил постановлението от 24.04.2012 г. и предписанието от същата дата, издадени от контролния орган при Дирекция "Инспекция на труда" - Варна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от наличните по делото доказателства не може да се направи извод за осъществявани трудови функции от Панайотов, възложени му от представляващия дружеството - Пламен Димитров. Прието е, че в обжалвания административен акт не се съдържат фактически констатации, които да обосноват правния извод, че починалото лице е било на мястото на инцидента, като лице, което полага труд, както и че функциите, които изпълнява, са му възложени от работодателя. Обоснован е извод, че сочените от проверяващите обяснения на работещите в дружеството, че Панайотов ходел да помага на собственика, и намерените негови вещи в битовката, не са обективирани в протоколи или писмени обяснения, а и не водят до извода, че е налице трудово правоотношение между починалото лице и дружеството-жалбоподател. Административният орган не е обосновал наличието на определени трудови функции, които да е осъществявал Панайотов, работно време, в което да осъществява тези функции, както и дали е получавал възнаграждение за престирания труд в полза на работодателя. По отношение на предписанието е изложено, че по силата на чл. 405а, ал. 5 от КТ в случай на смърт на работника или служителя, на работодателя не се издава предписание за сключване на трудов договор, поради което и то е незаконосъобразно. От всичко изложено Административен съд - Варна е направил крайният правен извод, че постановлението от 24.04.2013 г. и предписанието от същата дата са неправилно издадени, поради което ги е отменил. Така постановеното решение е обжалвано от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна пред Върховния административен съд, който с решение № 7287 от 29.05.2013 г., постановено по административно дело № 3139/2013 г. е приел, че обжалваният съдебен акт е постановен при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което атакуваното решение е отменено и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд, с указания да бъдат конституирани наследниците на починалото лице, да бъдат разпитани непосредствено свидетелите, на чиито обяснения се е позовал Административен съд - Варна, да се приобщи като доказателство по делото и образуваната от органите на досъдебното производство преписка и да се провери в Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна дали наследниците на починалото лице или осигурителят са декларирали процесната злополука и ако е налице сезиране на осигурителния орган, съответно дали е извършено разследване от компетентните органи по реда на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. С оглед дадените указания друг състав на Административен съд - Варна е разгледал жалбата на "Товаро разтоварна" ЕООД против постановлението за обявяване на трудово правоотношение и предписанието за сключване на трудов договор, и двете издадени на 24.04.2012 г. от контролните органи при Дирекция "Инспекция на труда" - Варна. В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд, са конституирани като заинтересовани страни по делото и наследниците на Панайотов - Славчо Славов и Любомир Славов, които в съдебно заседание са изразили становище за основателност на подадената от "Товаро разтоварна" ЕООД жалба срещу издадените от Дирекция "Инспекция на труда" - Варна административни актове, като са заявили, че баща им никога не е имал трудови правоотношения с управителя на дружеството - жалбоподател Пламен Желязков Димитров. Към делото е приложена и преписката от досъдебното производство, проведено от разследващите органи към МВР - Варна. Приложено е и писмо с изх. № 10125-1/13.08.2013 г. от директора на ТП на НОИ - Варна, от което се установява, че злополуката, станала с Панайот Панайотов, не е декларирана пред ТП на НОИ - Варна нито от осигурителя, нито от наследниците на починалото лице. В открито съдебно заседание, проведено на 13.09.2013 г., са разпитани като свидетели Николай Колев, Румяна Митева и длъжностното лице от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, участвало при проверката в "Товаро разтоварна" ЕООД - Тошко Стойчев. От показанията на Николай Колев се установява, че Колев е тръгнал сам да облива тлеещите останки от пожара, станал няколко дни преди това на територията на фирма "Полихард", намираща се в съседство със склада на "Товаро разтоварна" ЕООД, но Панайотов изявил желание да отиде с него от любопитство, и което след като се качил на стълбата, намираща се върху един от контейнерите, залитнал и паднал на земята, при което си ударил главата. След като слязъл от стълбата, Колев извикал един от шофьорите, тъй като не е имало никой от фирмата, и го помолил да извика Бърза помощ, като линейката е пристигнала след като са дошли колегите му от "Товаро разтоварна" ЕООД. Колев е обяснил, че Панайотов е минавал през складовата база, за да ходи при бивш колега, който гледа животни в съседното място, и е ходил да храни тези животни, когато бившият му колега е бил на работа. Минавал е през складовата база, когато е на работа колегата му, с който са били много близки и са правели заедно вино и ракия и не е виждал работодателят му - Пламен Димитров, да му е възлагал работа или да му е плащал възнаграждение. Свидетелят е заявил, че Панайотов е бил с цивилни дрехи по време на инцидента, а по отношение на дрехите му, намерени в битовката, изложил, че, когато вари ракия или се изцапа, Димитров му е разрешил да се къпе в банята и да се преоблича, поради което му е дал шкафче, което да използва за тази цел. Колев заявил, че познава починалото лице от 2-3 години и че обектът не се охранява вечерно време. От показанията на свидетелката Румяна Митева се установява, че тя е пристигнала на мястото на инцидента заедно с колежката й Димитричка Димитрова, след като Николай Колев й се обадил, че се е "случило нещо с Пано" (Панайот Панайотов). По нейни показания, тя не познавала починалото лице лично, но го е виждала в складовата база и знае, че е приятел на Пламен Димитров. Виждала го е да си говори с управителя и според показанията й в склада е имало бидони с джибри, но не знае какво е правил Панайотов там, нито защо е имал дрехи в битовката. Познавала пострадалото лице от години, но не лично, и е заявила, че няма охрана, която да стои вечер и да охранява складовете. От показанията на свидетеля Тошко Стойчев - старши инспектор в Дирекция "Инспекция на труда - Варна", се установява, че той е извършил проверката в деня след инцидента - 24.04.2012 г., като според инспектора в инструктажната книга и другите документи не е имало информация за лицето Панайотов. Заявил е, че са намерени работни дрехи в съблекалнята, които са били на Панайотов. Обяснил е, че освен с Колев и Митева, от които е взел писмени обяснения, е разговарял с още 3-4 момчета, които са казали, че са виждали Панайотов периодично и че е бил в близки отношения с управителя на фирмата (роднински отношения) и е помагал, но не си спомня в какво точно се е изразявала помощта. Изложил е, че през деня достъпът до фирмата е свободен и няма охрана, и от документите в дружеството няма лице, което да е изпълнявало тази длъжност, но допуска, че е възможно да е имало нощна охрана. Въз основа на всички данни по делото Административен съд - Варна е приел, че Панайотов е осъществявал трудови функции в полза на "Товаро разтоварна" ЕООД, без да е сключен трудов договор, т. е. в нарушение чл. 1, ал. 2 от КТ. Административният съд се е позовал на дадените пред органите на досъдебното производство обяснения от Васил Стоянов и Тодор Христов, според които Панайотов е бил охрана на обекта, както и от намерените в битовката негови дрехи и тоалетни принадлежности. В допълнение на това съдът е преценил, че след като мястото на инцидента е митнически склад, не е логично да няма охрана, а по време на инцидента лицето е осъществявало функции по обливане с вода на контейнерите, възложени му от работодателя - жалбоподател. Показанията на Николай Колев и Румяна Митева не са кредитирани от съда, тъй като те са в договорни отношения с дружеството и съществува служебна зависимост, а освен това решаващият съдебен състав е приел, че показанията им са противоречиви, нелогични и неубедителни. Направил е извод за законосъобразност на издаденото постановление, като постановено от компетентен орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, поради което е отхвърлил оспорването в тази част, а по отношение на предписанието е приел, че е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 405а, ал. 5 от КТ, поради което го е отменил. Присъдил е разноски и на жалбоподателя и на ответника съразмерно с уважената част, като в условията на прихващане е осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда" да заплати на "Товаро разтоварна" ЕООД направените по делото разноски в размер на 200 лева. Така постановеното решение е неправилно. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт - постановление от 24.04.2013 г. е материално незаконосъобразен и необоснован, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. До този извод е довела погрешната преценка на първоинстанционния съд, че показанията на Митева и Колев са противоречиви, нелогични и неубедителни. Настоящият състав не намира категорични данни лицето Панайотов да е осъществявало трудова дейност в "Товаро разтоварна" ЕООД. От показанията, дадени от Колев и Митева, не се установява соченото противоречие. Нито Колев, нито Митева имат ясна представа по какъв повод точно е идвал на територията на складовата база Панайотов. Изложеното от първоинстанционния съд, че пострадалият е обливал с маркуч контейнерите, като тази му функция му е наредена от Димитров, е необоснована. В обясненията, дадени пред разследващите органи, Колев е заявил, че от няколко дни е поливал контейнерите с вода, като е споделил на Панайотов, че отива да ги облее отново. Починалото лице е поискало да види пожара и е тръгнало с мотокариста. Неправилно е възприетото от първоинстанционния съд, че тази функция е била възложена на Панайотов от управителя. Тези обяснения на Колев са дадени и пред контролните органи на Дирекция "Инспекция на труда" - Варна, както и в откритото съдебно заседание от 13.09.2013 г. пред Административен съд - Варна. Обясненията на двамата служители по отношение на причината, поради която Панайотов е посещавал складовата база, също не следва да се приемат за противоречиви, тъй като Митева излага, че не познава Панайотов лично, но го е виждала да си говори с управителя, като не е изразявала предположения какви точно са били причините на посещенията му. В показанията, дадени пред разследващите органи в досъдебното производство, Колев е заявил, че не познава добре Панайотов. И двамата свидетели са посочили лицата, за които знаят, че работят в дружеството и техните длъжности. В случай, че Панайотов е работел там и е изпълнявал някакви конкретни функции, повечето от служителите, включително и Колев и Митева щяха да посочат някаква функция, която да е възложена на пострадалото лице в дружеството. По отношение на дрехите и принадлежностите на Панайотов, открити в битовката на складовата база, е посочено, че управителят, с който починалият е бил в приятелски отношения, му е разрешил да си остава дрехи за преобличане и да използва банята, когато се изцапа. Заявеното от наследниците на Панайотов - Славчо Славов и Любомир Славов, че баща им не е работел в дружеството и че е бил в приятелски отношения с управителя, също оборва тезата, поддържана от административния орган, за осъществявана трудова дейност от страна на Панайотов в дружеството-жалбоподател. Показанията, които е кредитирал Административен съд - Варна при новото разглеждане на делото, са само дадените от Васил Стоянов - шофьор към фирма "Рафи" ЕООД и Тодор Христов - продавач - консултант във фирма "Булдекс" ООД, дадени пред органите на досъдебното производство. Стоянов заявява, че работи в сладоледена фирма, чийто склад се намира в двора на "Товаро разтоварна" ЕООД, виждал е лицето Панайотов, който е познат на шефа да отваря вратите, но не знае каква длъжност изпълнява. Според показанията на Тодор Христов, който работи в дружество, намиращо се в базата на "Товаро разтоварна" ЕООД, той познава лицето Панайотов от 5 години, като заявява, че е работел като пазач на базата. Дадените обяснения на служители на други фирми, на които се позовава и Административен съд - Варна, не обуславят извод, че тези лица дават достоверна и непротиворечива информация относно наличието на трудово правоотношение между Панайотов и "Товаро разтоварна" ЕООД. Тези лица са разпитани само от разследващите органи. Контролните органи не са разпитали посочените лица, които освен това не са служители на "Товаро разтоварна", а на други фирми, ситуирани в базата на дружеството-жалбоподател. Постановлението за обявяване съществуването на трудовото правоотношение е издадено въз основа на дадени писмени обяснения от Колев и Митева. Тези лица освен, че са служители на дружеството, за което се твърди, че е работодател на Панайотов, са били и на мястото на инцидента, както и впоследствие са дали показания и пред Административен съд - Варна, като настоящият състав не смята, че изложеното от двамата пред разследващите органи, контролните органи от Дирекция "Инспекция на труда" - Варна, и пред Административен съд - Варна си противоречи или че звучи нелогично и неубедително. Няма твърдения нито от Колев, нито от Митева, че лицето е работело на каквато и да било длъжност в предприятието, а от показанията на старши инспектор Стойчев се установява, че когато е разпитал още 3-4 момчета, намиращи се в двора на "Товаро разтоварна" ЕООД, те също заявили, че е бил приятел на шефа и от време на време помагал, без да е уточнил някой в какво точно се изразява помощта. С оглед всичко изложено настоящият състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното постановление. Според чл. 405а, ал. 1 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В случая контролните органи с всички доказателствени средства могат да установяват наличието на престиране на работна сила. Контролиращите служители от Дирекция "Инспекция на труда" - Варна са се позовали на писмените обяснения на Митова и Колев, от които не се установява заемането на конкретна длъжност от Панайотов. Административният орган е приел, че Панайотов е извършвал трудови функции по обливане на контейнер с вода с цел предотвратяване на запалване. Тези функции, които контролните органи са приели за осъществявани от Панайотов, не се потвърждават от наличните по делото доказателства. Безпротиворечиви са в това отношение и показанията, дадени от Колев, че починалият е тръгнал с него да види пожара, от любопитство, а самият Колев е обливал контейнера с вода. От изложеното следва, че не са били налице фактическите основания за издаване на постановлението. Не са налице доказателства за възлагани конкретни задачи, които Панайотов да е осъществявал, като и няма показания от свидетели или от работещи в дружеството в този смисъл. Нито един от разпитаните не е конкретизирал какво точно върши лицето в "Товаро разтоварна" ЕООД, като точно в обратен смисъл са дадените показания, че лицето е приятел на представляващия дружеството Пламен Димитров, който му е позволил да държи свои вещи в шкафче в съблекалнята на дружеството. Достъпът до складовата база е бил свободен и лицето е посещавало често мястото, но всички твърдения са, че е бил познат на управителя. В този смисъл е и изложеното от заинтересованите страни - наследниците на Панайотов. Няма и данни по кое време и колко често е посещавал базата Панайотов, което навежда на извода, че не е налице и точно определено работно време, а по отношение на получавано възнаграждение от показанията на работещите в "Товаро разтоварна" ЕООД и от документите, които са налични във фирмата, не се извлича никаква информация за получаване или даже за договаряне на такова. От всичко изложено не може да се направи обоснован извод, който да навежда за реално полагане на труд от страна на Панайотов в изпълнения на трудова функция, възложена му от ръководството на "Товаро разтоварна" ЕООД, която да представлява трудово правоотношение, полагано в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Изложеното налага извода, че оспореното постановление е материално незаконосъобразно. По отношение на проверяваното решение в частта, с която е отменено предписанието от 24.04.2012 г., доколкото то не е обжалвано от страните по спора, е влязло в сила и не следва да бъде обсъждано. Решението в частта за разноските, също се явява неправилно, с оглед крайният изход на спора. Първоинстанционният съд е използвал способа за прихващането и е присъдил разноски само на едната страна, като е пресметнал съобразно изхода на спора пред него, че и двете страни е следвало да бъдат осъдени да заплатят разноски спрямо уважената част на жалбата. Доказаните разноски, които следва да се платят на "Товаро разтоварна" ЕООД от административния орган, са в размер на 550 лева за производството пред първата инстанция. В касационната инстанция касаторът е представил доказателство само за платена държавна такса в размер на 25 лв. и не се откриват данни за реално заплатено адвокатско възнаграждение, поради което за двете съдебни инстанции Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда" следва да заплати съдебно-деловодни разноски на "Товаро разтоварна" ЕООД в размер на 575 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,