Решение № 8627 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Н. А. срещу решение 703/22.11.2023 г., постановено по адм. д. 882/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на А. Н. А. срещу принудителна административна мярка по ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство лек автомобил БМВ с ДК [рег. номер], приложена чрез констативен протокол 001164 от 20.08.2023 г., издаден от инспектор в Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД, гр. Велико Търново. Производството е образувано и срещу частна жалба на А. Н. А. срещу определение 92 от 11.01.2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В частната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното определение. Ответната страна инспектор в Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Дава заключение за неоснователност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба. Установено е, че на 20.08.2023 г. в 12.11 ч. с устно разпореждане е наложена принудителна административна мярка от служител в Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД, гр. Велико Търново, изразяваща се в принудително преместване на паркирано пътно превозно средство автомобил марка БМВ с ДК [рег. номер]. Автомобилът бил откаран на охраняем паркинг за принудително преместени неправилно паркирани автомобили старо военно училище, гр. Велико Търново. Принудителната административна мярка е била наложена поради това, че моторното превозно средство е било паркирано неправилно на пл. Пенчо Славейков в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП наличието на пътна маркировка М-15, и на основание чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията гр. Велико Търново автомобилът бил натоварен на специализиран автомобил и преместен на охраняем паркинг. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на А. Н. А. е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на изискването за форма, доколкото за налагането на принудителната административна мярка не съществува изискването за писмена форма. Приел е, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че процесното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за паркиране върху маркировка М-15, която съгласно чл. 65, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗДвП представлява коси успоредни линии и обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като площта се очертава с непрекъсната линия. Приел е, че този начин на паркиране на автомобила, при отчитане спецификата на мястото, където се намира очевидно създава опасност за останалите участници в движението, тъй като пречи на видимостта им и на способността им да извършват по надлежния начин и сигурно необходимите маневри. С решението си първоинстанционният съд е осъдил А. Н. А. да заплати на Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД, сумата от 400 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат. От страна на А. Н. А. е постъпила молба за изменение на решението на първоинстанционния съв в частта му за разноските, която е оставена без уважение. Решението е правилно. Определението на първоинстанционния съд също е правилно. Първоинстанционният съд при правилно установени факти, е направил правилни правни изводи. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че процесният автомобил на 20.08.2023 г. в 12.11 ч. е бил паркиран на пл. Пенчо Славейков в гр. Велико Търново върху маркировка М-15. Съобразно чл. 65, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗДвП, коси успоредни линии М-15 обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като границата на площта са очертава с непрекъсната линия. Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци, и пътната маркировка. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДвП, за насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка. Процесната пътна маркировка означава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. При съобразяване на това обстоятелство правилно е прието за осъществено нарушението по чл. 98 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Несъмнено е обстоятелството, че с оглед предназначението на посочената пътна маркировка, паркирането върху нея е забранено с оглед на това, че осъществяването му създава опасност за движението. Съгласно чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик се налага, когато пътното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата заа движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В представения като доказателство по спора констативен протокол изрично е посочено, че пътното превозно средство е било паркирано върху пътна маркировка М-15, като с оглед на обстоятелството на предназначението на пътната маркировка по чл. 13, ал. 2 от ЗДвП следва да се приеме, че посоченото действие представлява обстоятелство, което по несъмнен начин създава опасност за другите участниции в движението. Смисълът на въведената и съществуваща пътна маркировка по никъкъв начин не се отрича от обстоятелството, че зад неправилно паркирания автомобил, както и отстрани на него е имало достатъчно място за придвижване, така и за осигуряване на необходимата видимост. Това са обстоятелства, които не подлежат на изследване при извършеното нарушение, доколкото съобразяването на същите би отрекло изобщо предназначението на пътната маркировка и забраната за паркиране върху нея. Въвеждането на посочената пътна маркировка М-15 със забраната за паркиране върху нея несъмнено означава, че при въвеждането й е направена преценката, че при паркирането върху подобна пътна маркировка се създава опасност за другите участници в движението. При съобразяването на това обстоятелство, касационните оплаквания, съдържащи се в този аспект в касационната жалба се неоснователни. Неоснователно е и второто оплакване съдържащо се в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и или длъжностни лица, определени от собствениците на администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Както правилно се посочва в касационната жалба, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция Пътна инфраструктура, общинските пъттища от кметовете на съответните общини, частните пътища от техните собственици. Неправилно в касационната жалба не е направено отграничението по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП от това по чл. 172 от ЗДвП. Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудитените административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, 2а, т. 4, т. 5, б. а, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б от ЗДвП и не попада в предметния обхват по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съответно не съществува изискването налагането на тази принудителна администраивна мярка да се осъществява от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или оправомощени от тях длъжностни лица. Приложение по отношение на процесната принудителна административна мярка намира чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Прии съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е правилно. Правилно е и определението на първоинстанционния съд с което същият се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта му за разноските. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил тълкувателно решние 6 от 06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС. Основателно е направеното искане за присъждане на разноски, като в полза на ответника Организация а движението, паркинги и гаражи ЕООД, гр. Велико Търново следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК