Решение № 10901 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Акопян, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение 2043 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело 1867/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу изменение в кадастралния регистър на [населено място], общ. Айтос по отношение на поземлен имот с идентификатор 70473.122.25 и е осъден да заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър Бургас направените в производството разноски в размер на 900.00 (деветстотин) лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в цялост и постановяване на ново по същество на спора, с което допуснатото изменение в кадастралния регистър да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на Службата по геодезия, картография и кадастър - Бургас. Ответникът по касационната жалба - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Бургас не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници С. Георгиева, М. Морфова, А. Атанасова и Т. Ковачева също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба е оспорено решението на административния съд в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложима по реда на чл. 144 от АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на А. Акопян срещу акт на началника на СГКК Бургас, с който на основание чл. 53, ал. 2 във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е извършено изменение в кадастралния регистър на [населено място], общ. Айтос по отношение на поземлен имот с идентификатор 70473.122.25, изразяващо се във вписване като собственици на имота на С. Георгиева, М. Морфова, А. Атанасова и Т. Ковачева, наред с досега вписания в кадастралния регистър собственик - А. Акопян. Съдът е приел, че изменението в кадастралния регистър е извършено от компетентен орган - началника на СГКК - Бургас, в предвидената по чл. 53а от ЗКИР форма без издаване на заповед, а само с уведомление до страните, съдържащо и фактически и правни основания за извършване на промяната. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалният закон, тъй като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР административният орган не разполага с право на преценка на представените пред него документи, а следва да впише данните на всеки собственик, доколкото вписването няма характер на разрешаване на спор за материално право между страните, а има само констативно действие. Този спор може да бъде разрешен от гражданския съд по съответния законов ред, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Решението е правилно. Производството пред административния орган е започнало с подадено от процесуалния представител на С. Георгиева, М. Морфова, А. Атанасова и Т. Ковачева заявление с вх. 01-200984/13.04.2021 г., с искане за вписване в кадастралния регистър на заявителите като собственици на изброени в заявлението имоти, от които и процесния поземлен имот с идентификатор 70473.122.25 по КК на [населено място], община Айтос. С искането е представен съдебен протокол от 15.02.2021 г. по гр. дело 1115/2019 г. по описа на Районен съд Карнобат, вписан в Служба по вписванията гр. Айтос с 56 от 29.03.2021 г., с който е одобрено споразумение за съдебна делба, според която съделителите С. Георгиева, М. Морфова, А. Атанасова и Т. Ковачева получават в общ дял и стават съсобственици на поземлен имот с идентификатор 70473.122.25 по КК на [населено място], община Айтос при съответни квоти. При извършената проверка от административния орган е установено, че от друга страна като собственик на 2/3 идеални части от поземления имот с идентификатор 70473.122.25 в кадастралния регистър е вписан настоящият касатор А. Акопян, въз основа на нотариален акт 38, том IV, рег. 3472, дело 522 от 08.08.2011 г. По отношение идентичността на описания в този нотариален акт имот и този, предмет на заявеното изменение, не е налице спор между страните. По делото е представен и предварителен договор за покупко-продажба на 1/6 идеална част от същия поземлен имот, сключен между С. Георгиева и А. Акопян, без да е налице окончателен договор - обстоятелство, за което също няма спор между страните. Предвид изложеното, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, а и на административния орган, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По делото безспорно са установени валидни от външна страна титули за собственост за процесния имот. Касаторът се легитимира като вече вписан в кадастралния регистър собственик, съгласно нотариален акт 38, том IV, рег. 3472, дело 522 от 08.08.2011 г., а ответниците С. Георгиева, М. Морфова, А. Атанасова и Т. Ковачева са вписани като собственици, съгласно одобреното споразумение за съдебна делба. При тези случаи административният орган не разполага с правомощия да преценява валидността на документите за собственост, извън извършването на формална проверка на външен вид за тяхната действителност, както и да разрешава спора за собственост, каквото оплакване е направено в касационната жалба. Това не е в компетенциите и на административните съдилища. Доколкото с жалбата се излагат твърдения, сочещи към спор за материалното право, същият следва да се разреши от граждански съд, чието влязло в сила решение по въпроса би било предпоставка за извършване по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР на последваща промяна в кадастралния регистър, с вписване само на действителния собственик на имота. Предвид изложеното, за административния орган е било налице единствено законовото задължение за вписване на данните за противопоставимите права на собственост в кадастралния регистър по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При тези данни като е одобрил оспореното изменение, административният орган е издал законосъобразен акт, жалбата срещу който правилно е била отхвърлена като неоснователна от решаващия съд. Възраженията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение като не е допуснал назначаване на поисканата от страна на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, която да установи идентичност на поземления имот, описан в представения от касатора нотариален акт с този, предмет на извършеното изменение, е неоснователно, тъй като съдът законосъобразно е приел, че това обстоятелство не се оспорва от ответните страни, поради което не е налице и нужда от използване на специални знания по този въпрос. Предвид изложеното, оспореното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата на А. Акопян срещу извършеното изменение в кадастралния регистър на [населено място], общ. Айтос по отношение на поземлен имот с идентификатор 70473.122.25, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,