Решение № 331 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2009 г.
ВАСI отделение11.01.2010 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 483 от 7.07.2009 г. по адм. д. № 14/2009 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 331 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 483 от 7.07.2009 г. по адм. д. № 14/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е обявен за нищожен ДРА № 301/15.04.2005 г. на ТДД - Русе, потвърден с решение № 437/17.06.2005 г. на РДД - Варна в частта, в която на "Паспалджиев" ЕООД - гр. Русе в резултат на непризнат данъчен кредит са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 08.2004 г. в размер на 19 793, 94 лв., както и лихви за забава - 364, 20 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Паспалджиев" ЕООД - гр. Русе не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 3111/9.03.2009 г. по адм. д. № 11759/2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд в производство по реда на чл. 131 - 133 ДПК (отм.), във вр. § 5, ал. 4 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, е отменил решение № 473/14.7.2008 г. по адм. д. № 964/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 301 от 15.4.2005 г. на ТДД - Русе, в частта за определените данъчни задължения за данъчен период м. 08.2004 г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на относими процесуални разпоредби. ВАС е приел, че по отношение на определените данъчни задължения по ЗДДС следва да се съобразят разпоредбите на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.) при издаване на ДРА, при наличието на влязъл в сила ДАПВ № 55/18.01.2005 г., който се ползва със стабилитет, следва да се определи обхвата му и значението на този акт за валидността на ДРА в частта за м. 08.2004 г. Изложил е мотиви, че ако се установи, че влезлия в сила ДАПВ обхваща същия данъчен период, ревизия може да се извърши само при условията и редът за изменение на задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, какъвто е ДАПВ. ВАС е указал, че при новото разглеждане на делото следва съдът да обсъди правилно ли е протекло ревизионното производство и дали процесният ДРА е издаден при спазване на процесуалните норми по издаването му от компетентния данъчен орган, който съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДПК (отм.) е единствено регионалния данъчен директор и да прецени доколко лицето, издало акта за възлагане на данъчната ревизия, за процесния данъчен период, е имало компетентност за това с оглед разпоредбата на чл. 116 ДПК (отм.). При новото разглеждане на делото съдът в съответствие с указанията на ВАС е изследвал наличието на влезлия в сила ДАПВ и е изложил съображения за нищожност на обжалвания ДРА относно определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 08.2004 г. в размер на 19 793, 94 лв., както и лихви за забава - 364, 20 лв. Решението е правилно. Обсъдено е от съда при новото разглеждане на дело, че с издадения на жалбоподателя ДАПВ № 55/18.01.2005 г., влязъл в сила преди приключване на ревизията с обжалвания ДРА и преди издаване на АВДР № 301/24.03.2005 г. за продължаване на срока на същата, е изследван тримесечният период и процедура за възстановяване, в която е включен и процесният период - м. 08.2004 г. Декларираният ДДС за възстановяване за м. 08.2004 г. в размер на 19 092, 32 лв. по справката-декларация за м. 08.2004 г. участва в тримесечната процедура, която приключва с подаването на справка-декларация за м. 11.2004 г. с обща сума за ефективно възстановяване в размер на 18 605, 50 лв. При проверка на дневниците за покупки и продажби и съпоставяне с данните от справката-декларации, данъчният орган, издал ДАПВ № 55/18.01.2005 г., е установил, че дружеството има право на ДДС за възстановяване от изтекла процедура за периода м. 08./04 г. - м. 11/04 г. в размер на 18 605, 50 лв. и сумата следва да бъде прихваната за погасяване на други установени и незаплатени данъчни задължения или възстановена на основание чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.). След прихващане остатъкът за възстановяване е в размер на 57, 12 лв. Възприетите от първоинстанционния съд съображения за нищожност на ДРА са съобразени с постоянната практика на ВАС по тълкуването и прилагането на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). След като с издаден ДАПВ се възстановява ДДС за приключване на съответен данъчен период, с установени задължения и право на възстановяване, следва да се счита, че за този период, данъчно задълженото лице има издаден влязъл в сила акт, който е приравнен на ревизионен акт, тъй като ДАПВ установява наличието на права за възстановяване на ДДС, респективно - установява данъчни задължения за ДДС и в тази връзка следва да се приеме, че при издаден ДАПВ, който е влязъл в сила, ревизия касаеща същия данъчен период, включен в ДАПВ, следва да се извършва само при наличие на предпоставките по чл. 115 от ДПК (отм.), която да бъде възложена от органа по чл. 116, ал. 2 ДПК (отм.), т. е. само при условията на отмяна. С ДАПВ се установяват права, въз основа на установена липса на задължения по ЗДДС, поради което установяването на такива за същите данъчни периоди може да стане с нов ДРА само при наличието на предпоставките по чл. 115 от ДПК (отм.) и при спазване на процедурата по чл. 116 от ДПК (отм.). Процесуалните разпоредби, относими към отмяната на влязъл в сила данъчен акт, какъвто е ДАПВ, изискват издаденият впоследствие ДРА за същите данъчни периоди, да е въз основа на издадена заповед за възлагане на данъчна ревизия от органа по чл. 116, ал. 2 от ДПК (отм.) - регионалният данъчен директор, а не както е в случая от началник сектор "Проверки и ревизии" в отдел "Данъчен контрол" при ТДД - Русе. При липса на материална компетентност на органа, възложил данъчната ревизия, следва ненадлежно възлагане и извършване на данъчната ревизия, съответно издаване на ДРА, което обуславя нищожност на оспорения ДРА, но само за съответния повтарящ се данъчен период, поради което процесния ДРА е нищожен за данъчен период м. 08.2004 г. и следва да бъде прогласен за такъв в тази част, както правилно е постановил първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,