Решение № 6987 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Антова срещу Решение 5463 от 27.09.2021 г., постановено по адм. дело 725/2021 г., по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, с което предявения иск се отхвърли, алтернативно да бъде намален присъдения с обжалваното решение размер на обезщетението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Дамянова, чрез пълномощника си адвокат Белелиева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от М. Дамянова против Висш съдебен съвет иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи преживени негативни емоции, стрес, отчаяние, накърняване правото на добро име сред колегите, в обществото, пред семейството, влошаване здравословното й психическо и физическо здраве в резултат на Решение по т.3 от Протокол 13 от 14.09.2016 г. на ВСС по дисциплинарно дело 6/2016 г., отменено с влязло в законна сила на 24.01.2018 г. Решение по адм. д. 6824/ 2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав, със сума в размер на 7 000 лв., и за законната лихва върху нея, считано от 24.01.2018 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение) до окончателното и изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло предявените искове и въз основа на това е присъдил на ищцата разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт издаден от ВСС, отменен с влязло в сила съдебно решение, от който са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от тях, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Неоснователно в касационната жалба на ВСС се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищцата обстоятелства, на които се основава предявения иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Предявените пред съда обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая, с оглед установените по делото факти, обосновано и при правилно приложение на закона съдът е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на причинена вреда, в пряка причинна връзка с отменения административен акт, като на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК препраща към тях. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на ВСС, че ищцата не е доказала, че претърпените неимуществени вреди произтичат от отменения като незаконосъобразен негов акт. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищцата на последиците от него. Искът се основава на преживени негативни емоции, стрес, отчаяние, накърняване правото на добро име сред колегите, в обществото, пред семейството, влошаване здравословното й психическо и физическо здраве, които са пряка и непосредствена последица именно от отменения административен акт. Негативните преживявания, надлежно установени по делото подлежат на обезщетяване. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение, а определеният размер в случая съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, в съответствие с изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са доводите в касационната жалба по отношение на показанията на разпитания пред съда свидетел. Неговите показания възпроизвеждат преки впечатления. Настъпването на неимуществени вреди може да се доказва и в случая е доказано именно чрез свидетелски показания. Неоснователен е доводът на касатора, че той не може да е отговорен за начина по който медиите интерпретират определени факти. Видно е от събраните доказателства, че част от публикациите са издадени именно след вземане решението на ВСС и по повод информиране на обществеността за него. Медийното отразяване на този факт не води до прекъсване на пряката причинно-следствена верига между него и настъпването на вредите. Не се установява по делото самото медийното отразяване да е субективно и опозоряващо, излизащо извън конкретните факти, изнесени от ответника в публичното пространство. В обжалваното решение съдът е разграничил отделните вредоносни фактори и правилно е присъдил обезщетение, преценено като настъпило в резултат на решението на ВСС и неговото обективно разпространение в медиите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по делото за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски в размер от 680 лв., изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, установено от представения по делото договор за правна защита и съдействие серия А 425123 от 02.02.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение