Решение № 7837 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. М. Асенова, против решение 332 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 1295/2022 г. по описа на Административен съд София област /АССО/. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Г. А. П., чрез адв. Тренев, в писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция по приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Г. А. П. срещу заповед З-ЦУ-2317/06.12.2022 г. и заповед 3046/08.12.2022 г., издадени от изпълнителния директор на НАП. С първата от тях на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл на Г. А. П. главен инспектор по приходите в отдел Ревизии, дирекция Контрол в ТД на НАП София, ранг V старши е наложено дисциплинарно наказание уволнение, а с втората обжалвана заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. За да издаде оспорените заповеди и да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, след проведено дисциплинарно производство, административният орган е приел, че П. е извършил 8 дисциплинарни нарушения, които обобщено могат да се опишат като системно неспазване организацията на работа в НАП, част от която са делегирани по реда на ДОПК правомощия, както и посочените и утвърдени от изпълнителния директор на НАП работни процедури за функция Контрол, задължителни за прилагане от всички служители по силата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за Националната агенция за приходите приети са нарушения по см. на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения и забава изпълнението на служебните задължения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че двете оспорени заповеди са издадени от компетентния орган по чл. 92 от ЗДСл и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административната процедура и при липса на мотивираност нарушения на чл. 93, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 във вр. с чл. 97 от ЗДСл. Приел е още, че нарушенията не са индивидуализирани с дата на извършване и не е посочено конкретно кои вменени задължения по длъжностна характеристика или съответен нормативен акт са били нарушени от жалбоподателя, като това е пречка за съда да извърши преценка за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, а за жалбоподателя - да организира защитата си. По тези съображения с обжалваното решение АССО е отменил двете заповеди на изпълнителния директор на НАП като незаконосъобразни. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, не са описани достатъчно конкретно от страна на дисциплинарнонаказващия орган, което води до немотивираност на административния акт и до неговата незаконосъобрзаност. Изложеното в акта и съпътстващите издаването му документи не е достатъчно да мотивира заповедта, тъй като не е посочено конкретно поведение, което органът квалифицира като нарушение и което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Липсата на съображения и на достатъчна конкретика относно датата и мястото на извършване на нарушенията, вменени на П., опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразяват нарушенията, за които служителят е санкциониран и това препятства съдебния контрол, а и неговата защита. В тази връзка изложените от първоинстанционния съд мотиви за допуснати нарушения по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл при издаване на заповедта се споделят от настоящата касационна инстанция. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд за това, че дисциплинарнонаказващият орган и издател на заповедта е допуснал нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която разпоредба дава възможност на държавния служител да изложи своите обяснения за конкретни действия или бездействия, представляващи нарушения, в чието извършване е уличен, както и да посочи доказателства за това. Според цитираната разпоредбата дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Разпоредбата е императивна и неизпълнението й води до отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без обсъждане наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, предвид разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. В настоящия случай от данните по делото се установява, че жалбоподателят не е имал възможността да представи конкретни обяснения и писмени доказателства по посочените в заповедта преписки и относно констатираните забавяния, тъй като сведения в тази насока са дадени след дълъг период от време и единствено по спомен на жалбоподателя, с оглед ограничаване на достъпа му до информационните масиви на НАП, обстоятелство по което не спори между страните. По този начин с дадените на 02.12.2022 г. писмени обяснения от държавния служител процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изпълнена формално, с оглед невъзможността на служителя да представи в достатъчна степен точни сведения и доказателства по вменените му нарушения. Целта на императивното изискване по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е след като са събрани доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения, както и да има възможност да представи допълнителни доказателства по разследваното нарушение пред дисциплинарнонаказващия орган, с оглед крайната му, решаваща оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективното упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание /чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпросът относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за отмяна като незаконосъобразна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да се обсъжда наличието или отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Наведените в обратна насока доводи в касационната жалба са неоснователни. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че са налице и допуснати нарушения по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, които са съществени, и водят до незаконосъобразност на заповедта. В административния акт не са изложени мотиви във връзка с определяне на наказанието, в съответствие с изискванията на цитираната разпоредба, с оглед цялостното изпълнение на служебните задължения от служителя П., предходно наложени наказания, респ. липса на такива и формата на вината, т.е. липсва обосновка и не е извършена преценка защо се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл е цитирана формално в заключителната част на заповедта, което сочи на липсата на персонално извършена преценка за вида на следващото се дисциплинарно наказание. Следователно заповедта и в тази част не съответства на изисквания на закона. Изложеното сочи на материална незаконосъобразност на заповедта съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, Национална агенция за приходите дължи реално направените в настоящата инстанция от ответника разноски в размер [рег. номер] /1000лв адв. възнаграждение и 200лв ДДС/, по договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,