Решение № 50061 от 3.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2021 г.

Решение № 50061 от 3.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от Е. Г. И., чрез адв. С. С. А., с която се иска допълване на постановеното по настоящото дело решение № 50183/10.11.2022 г. с присъждане на законната лихва върху сумата по уважената главница. Ответникът по молбата – С. А. Б. не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата за допълване е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 50183/10.11.2022 г. по гр. д. № 3551/2021 г., ВКС, ІІІ ГО, е разрешил спора между страните по същество, като е отменил решение № 262716/21 г., постановено по гр. д. № 3067/19 г. на СГС ІІІ - "б" състав, в частта, с която ответницата С. А. Б. е осъдена да плати на ищеца Е. Г. И. сумата над 9357, 14 лв. до 15120 лв. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗЗД, и вместо това е отхвърлил иска в тази част. Въззивното решение е оставено в сила в останалата обжалвана част. Касационната жалба е подадена от С. А. Б., срещу въззивното решение, с което тя е осъдена да плати на ищеца Е. Г. И. 15120 лв. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 2 СК. На допълване подлежи само решение, с което съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В конкретния случай, предмет на разглеждане пред касационната инстанция е бил основателността на главния осъдителен иск, съгласно подържаните касационни основания за неправилност на въззивното решение. Касационният съд не е съд, който установява фактическата обстановка по спора, а извършва проверка по законосъобразност на постановеното въззивно решение и в рамките на тази проверка, се произнася по съществото на иска. След като в случая нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по искането за присъждане на законната лихва, не може Върховният касационен съд да направи това за първи път с решението си по съществото на спора. Не е налице непълнота на касационното решение № 50183/10.11.2022 г. по гр. д. № 3551/2021 г., ВКС, ІІІ ГО, защото обсегът на контролно-отменителните му правомощия са очертани от предмета на обжалваното въззивно решение. На допълване би подлежало решението на въззивния съд, който съд е по съществото на спора, но настоящата молба не следва да се препраща към СГС за допълване на решение № 262716/21 г., постановено по гр. д. № 3067/19 г. на СГС ІІІ - "б" състав, защото спрямо него тя е просрочена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,