Решение № 10491 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр. Сливен срещу Решение 227 от 29.05.2023 г., постановено по адм.д. 108/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на С. Мехмедов от [населено място] сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменени като незаконосъобразни Наказателно постановление 22-0804-000170 от 21.01.2022 г., издадено от Началник Сектор ПП" към ОД на МВР Сливен и от ЗППАМ 22-0804-000017/09.01.2022 г. по чл. 171, т.1, б. б" от ЗДвП, издадена от Началник сектор ПП" ОДМВР-Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, ОД на МВР гр. Сливен, не изпраща представител. От процесуалния му представител юрк. К. Борнавска по делото е депозирано писмено становище с развити в него съображения за основателност на касационната жалбата, съответно за неправилност на съдебното решение. Ответникът, С. Мехмедов от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв.Г.Никова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на съдебното решение на АС - Сливен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. С. Мехмедов не е обжалвал решението в отхвърлителния му диспозитив,, поради което същото в тази си част е влязло в сила като необжалвано. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С атакуваното решение АС - Сливен е уважил частично иска на С. Мехмедов срещу ОД на МВР гр. Сливен за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на личната сфера на ищеца, изпитани битови затруднения и притеснения, свързани както с нуждите на семейството му, така и с работата му, причинени му от отменени като незаконосъобразни Наказателно постановление 22-0804-000170 от 21.01.2022 г., издадено от Началник Сектор ПП" към ОД на МВР Сливен и от ЗППАМ 22-0804-000017/09.01.2022 г. по чл. 171, т.1, б. б" от ЗДвП, издадена от Началник сектор ПП" ОДМВР-Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение искът е отхвърлен над присъдената сума до пълния му предявен размер от 3000 лв. като неоснователен и недоказан, като ОД на МВР гр. Сливен е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер от 412 лв., а С. Мехмедов е осъден да заплати на ответника сумата от 33 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Сливен, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила решения НП 22-0804-000170 от 21.01.2022 г., издадено от Началник Сектор ПП" към ОД на МВР Сливен, с което на ищеца е наложено административно наказание Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, въз основа на съставен АУАН, с фабр. 170182 от 09.01.2022 год. . Отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение е и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки 22-0804-000017/09.01.2022 г., издадена от Началник сектор Пътна полиция" към ОД на МВР - Сливен, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 22:40 часа на 09.01.2022 г. Съдът е приел, че в резултат на издаденото наказателно постановление и наложената ПАМ С. Мехмедов е бил лишен от възможността да управлява което и да било МПС, включително и собствения си автомобил , от което за него са настъпили твърдените неимуществени вреди. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и настъпилите вреди. След подробно обсъждане на понятието справедливост при определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и, изхождайки от обективните критерии за характера и степента на увреждане, начина и обстоятелствата, при които е осъществено увреждането, последиците от него, продължителността и интензитета на търпене на вредите, АС - Сливен е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 2000 лв., поради което е уважил иска до този размери и е отхвърлил същия за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. Съдебното решение в обжалваната му част е частично неправилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АС - Сливен за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице са отменени с влезли в сила съдебни решения поради материалната им незаконосъобразност НП и ЗППАМ - отнемане на СУМПС, от неправомерното лишаване от правото да управлява МПС за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за налагане на ПАМ. Неправилно обаче съдът е приел, че част от претендираните вреди са в причинно-следствена връзка с отмененото НП , съответно е определил крайният присъден размер на дължимото на С. Мехмедов обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От представената справка за нарушител/водач за лицето С. Мехмедов се установява, че на 04.04.2022 г. е възстановено отнетото СУМПС със ЗППАМ 22-0804-000017/09.01.2022 г., поради което ищецът е претърпял неимуществени вреди от вида на твърдените от него, в следствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС за периода от 09.01.2022 г. до датата на връщането му на 04.04.2022 г. По отношение на останалите претендирани вреди, настъпили във връзка с издаденото наказателно постановление и водените съдебни дела отмяната му, от установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства - вкл. показанията на разпитания свидетел Тодорова живееща на семейни начала с ищеца, не се доказва по категоричен начин наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и издаденото наказателно постановление. ЗОДОВ не установява критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от незаконното отнемане и задържане на СУМПС, но неправилно съдът е приел, че по делото при условията на пълно и главно доказване е установено претърпяването на неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, съответно неправилно е определен общият размер на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди - 2000 лв. Съобразявайки периода на отнемане на свидетелството за правоуправление следва да се приеме,че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца вреди от отменената като незаконосъобразна ПАМ възлиза на сумата от 1000 лв. Съдебното решение на АС - Сливен в частта му, в която ОД на МВР гр. Сливен е осъдена да заплати на С. Мехмедов обезщетение в размер над 1000 лв. до присъдения размер от 2000 лв. се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Същото следва да бъде отменено в тази му част, а искът, предявен срещу ОД на МВР гр. Сливен за сумата над 1000 лв. следва да бъде отхвърлен. Като последица на намаленото обезщетение, съдебното решение следва да бъде частично изменено и по отношение на присъдените в полза на страните съдебни разноски, като присъденото адвокатско възнаграждение на С. Мехмедов следва да бъде намалено до размера от 200 лв., а в полза на ОД на МВР гр. Сливен следва да бъдат присъдени още 33 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора на касационния жалбоподател на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение