Решение № 10718 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2009 г.

Решение № 10718 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тошо Събинов Бозов, гр. Сърница против решение № 1026 от 21.07.09 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 426/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Тошо Бозов срещу РА № 1300-270/19.10.2007 г., издаден от ТД на НАП - Пазарджик, в частта, потвърдена с решение № 72/26.01.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част. Ответникът в касационното производство оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като допустима, но неоснователна касационната жалба. С РА, предмет на контрол пред административния съд на жалбоподателя в качеството му на ревизиран субект са определени задължения за ДДС в резултат на отказан му данъчен кредит по фактури от двадесет доставчика през различни месечни периоди от 2002, 2003, 2005 и 2006 г. Констатациите на органа по приходите по отношение на всички доставчици са аналогични, а именно доставчиците не са открити на адресите им и/или не са представили поискани им документи относно изпълнението на сделките по фактурите, осчетоводяването им и начисляването на ДДС по фактурите. Правното основание за отказа на данъчен кредит е липсата на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) по фактурите от "Скейлз" ЕООД за м. 03 и м. 05. 2002 г. и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по отношение на фактурите от останалите доставчици за останалите месечни периоди. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА с мотива, че жалбата е останала недоказана. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че данъчнозадължено лице за ревизирания период следва да бъде правоприемника на жалбоподателя, а именно "Вики Трейд 1" ЕООД. Прието е, че ЕТ е неограничено отговорен, независимо от заличаването му в търговския регистър, ревизираният субект от ЕТ се променя на физическо лице. Съдът е приел, че жалбоподателят вкл. и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не е опровергал констатациите в РА. Не е установено по делото, че доставчиците са изпълнили реално доставките по фактурите и са начислили ДДС по тях в счетоводствата си. Решението на административния съд е правилно. Съдът правилно е интерпретирал нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че липсва споразумение с кредитора, поради което отчуждителят на търговското предприятие отговаря солидарно за данъчните си задължения до размера на придобитите права и доколкото паричното вземане е носимо, не съществува ограничението за поредност по чл. 15, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. Следователно данъчната администрация може да преценява кого от двамата - отчуждителя или приобретателя да ревизира. С договор с нотариална заверка на подписите от 02.10.2006 г. Тошо Събинов Бозов прехвърля за сумата от 100 лева търговското предприятие на ЕТ "Тошо Събинов - ТСБ - 92" като съвкупност от права, задължения и фактически отношение на "Вики Трейд 1" ЕООД, като последният встъпва във всички права и задължения на ЕТ, които има до момента на сключване на договора. Продажбата на търговското предприятие на ЕТ и заличаването на Тошо Бозов като ЕТ с фирма "Тошо Събинов - ТСБ - 92" е вписаното в регистъра на ЕТ при Пазарджишкия окръжен съд по силата на решение от 05.10.06 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по фирмено дело № 2389/92 г. Както правилно се сочи от прокурора по делото в касационната инстанция, отговорността на физическото лице, бивш собственик на предприятието на ЕТ пред кредиторите му в това число и НАП не е изключена със споразумение с кредиторите. При липсата на споразумение по чл. 15, ал. 3 от ТЗ с кредиторите, то отчуждителят е солидарно отговорен наред с приобретателя на предприятието. Административният съд правилно е преценил като неоснователна жалбата и по същество. Единствените доказателствени искания на жалбоподателя в хода на съдебното обжалване са били за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата правилно е допусната от съда, но заключението й не доказва твърденията на жалбоподателя за наличие на реални доставки по фактурите и за начисляване на ДДС по тях при доставчиците. Видно от заключението на експертите е, че въпреки усилията им, те не са могли да проверят счетоводството нито на жалбоподателя в качеството му на ЕТ, нито на доставчиците по фактурите, поради неоткриването на последните на посочените адреси. При липсата на събрани доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, правилно съдът я е преценил като недоказана, а оттам и като неоснователна. Останали са недоказани обстоятелствата, че сделките, удостоверени с процесните фактури са реално осъществени, както и че ДДС, посочен във фактурите е начислен при доставчиците. При това положение, не са налице всички кумулативни предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит за получателя по фактурите, поради което законосъобразно това право е отказано да се признае на жалбоподателя от органа по приходите. По тези съображения, настоящият касационен съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд