Решение № 12552 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Д. Добрев от гр. Търговище, подадена чрез пълномощника му адв. Тончева, против Решение 44/07.04.2023 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. д. 235/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане (АПАУПДВ) 01-6500/4311/20.10.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ) и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденият от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие акт, както и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие - оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Станкова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски, посочени в списъка на разноските (юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. по 200 лв. за всяка инстанция). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Търговище е АПАУПДВ 01-6500/4311/20.10.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие . С него на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. а) от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. (Наредба 4/2015 г./Наредбата) е прекратен ангажиментът на Д. Добрев за 2022 г. и му е установено публично задължение в размер на 13 201.65 лв. със законната лихва от изтичането на срока за доброволно плащане до датата на акта. Фактическото основание е неподаването на заявление за плащане за кампания 2022 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие съгласно Заповед 03-РД/3088/22.08.2022 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в приложимата редакция, в предвидената от закона форма. Според него в административното производство по издаването на оспорения акт не са съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговото съответствие с материалния закон. След като е обсъдил доказателствата по делото, съдът е приел за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя за наличието на извънредни обстоятелства или непреодолима сила. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приел първостепенният съд, че АПАУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 4 и ал. 6 ЗПЗП в приложимата редакция изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и тези по ал. 5 за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на заместник изпълнителните директори. Съгласно чл. 20, т. 1 и т. 6 ЗПЗП изпълнителният директор представлява фонда и решава всички въпроси, които не са в компетентността на управителния съвет. Чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4/2015 г. регламентира, че Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява поетия ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ, когато подпомаганите лица е са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2. Със Заповед 03-РД/3088/22.08.2022 г. изпълнителният директор е делегирал на своя заместник правомощието да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Неоснователен е доводът на касатора, че оспореният акт не отговаря на изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК във вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК, тъй като не съдържа фактически основания за издаването му. Вярно е, че в АПАУПДВ административният орган само е цитирал ал. 2 на чл. 6 от Наредба 4/2015 г., според която през всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане, както и чл. 15, ал. 3, т. 4 от същата, чийто текст е посочен по-горе. Не е посочил изрично, че Добрев не е подал заявление в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г., към който препраща чл. 41, ал. 1 от Наредба 4/2015 г., а именно през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. В уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 АПК обаче това обстоятелство е посочено. Същото е връчено на 18.08.2022 г. Във връзка с предоставената му възможност за становище по чл. 34, ал. 3 АПК жалбоподателят е подал такова чрез пълномощника си адв. Тончева. Според ТР 16/31.03.75 г. на ОСГК на ВС възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В случая фактическото основание е посочено в такъв подготвителен документ, издаден от същия административен орган, и то е достигнало до знанието на жалбоподателя. Същият е разбрал мотивите и това е видно от подаденото възражение. По приложението на материалния закон: Жалбоподателят не оспорва, че не е подал заявление за подпомагане за 2022 г. Неоснователно твърди в касационната си жалба, че не е бил наясно с това, че е поел петгодишен ангажимент съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата. В заявлението за подпомагане от 11.05.2021 г., съдържащо се в административната преписка, има декларация от Д. Добрев, че е запознат и приема изискванията на Наредба 4/2015 г. и на Наредба 5/2009 г. Обстоятелството, че е знаел за поемането на петгодишен ангажимент се установява и от изложеното във възражението против уведомителното писмо. В своето възражение той твърди, че поради настъпили форсмажорни обстоятелства, а именно смъртност на 50 броя пчелни семейства, той е депозирал заявление за доброволен отказ от многогодишния ангажимент с искане за прекратяването му. Тезата, че заявление за подпомагане за 2022 г. не е подадено поради наличието на посоченото обстоятелство, което е форсмажорно, се поддържа от жалбоподателя и пред съда. От изложеното следва, че спорът между страните е за това налице ли е неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 2 от наредбата за подаване на заявление за подпомагане за 2022 г., която е третата година от петгодишния ангажимент, поради непреодолима сила и извънредни обстоятелства по определението в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/13. Това е така, защото съгласно чл. 77, § 2, а) от същия регламент административни санкции не се прилагат, когато неспазването на ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането, се дължи на непреодолима сила, а в случая е наложена такава по чл. 77, § 4 б) във вр. с чл. 63, § 2 б) - плащане на сума, изчислена на базата на съответното количество и/или период, свързани с неспазването, като размерът е определен в съответствие с чл. 77, § 5, б) от регламента и чл. 15, ал. 4, т. 2, б. а) от Наредба 4/2015 г. Жалбоподателят не оспорва прекратяването на ангажимента, а се позовава на чл. 15, ал. 5 от наредбата във връзка с установеното публично държавно вземане. Както е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, смъртта на 50 пчелни семейства в обекта, находящ се в [населено място], не попада в изброените в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/13 случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Изброяването им обаче е примерно, а не изчерпателно, и това е видно от правило 5 от преамбюла на Регламент (ЕС) 1306/13. Според същото правило компетентните национални органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. В т. 39, т. 40 и т. 42 от Решение от 23 ноември 2023 по дело C-213/22, CS СЕС приема, че що се отнася до правната уредба в областта на селското стопанство, макар понятието непреодолима сила да не предполага абсолютна невъзможност, то все пак изисква неизпълнението на условие за отпускане на помощ да се дължи на извънредни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не са могли да бъдат избегнати, въпреки положената дължима грижа (вж. в този смисъл Решение от 17 декември 2015 г., Szemerey, C-330/14, т. 58, Решение Parras Medina, C-208/01, т. 19 и цитираната съдебна практика). Като изключение то следва да се тълкува стриктно. Според СЕС, доколкото установяването на тези обстоятелства представлява фактическа преценка, запитващата юрисдикция следва да провери дали в главното производство са налице тези характеристики. Само събитие, което има характеристиките на непреодолима сила, тоест има извънреден и непредвидим характер, би могло да освободи бенефициера от задължението му за възстановяване на получените помощи поради неизпълнение на изискване. Според представените пред административния орган бележки с дата 02.03.2022 г. от д-р П. Грозданов, УРВИЗВМ 14750/1990, вписан в регистъра на ВЛЗ с 25-92-004 в гр. Търговище на [улица], д-р Грозданов е получил на 25.02.2022 г. уведомление от Д. Добрев като собственик на обект с рег. 7997-0025, находящ се в [населено място], че са погинали всичките пчелни семейства. На 27.02.2022 г. той е посетил обекта и е установил, че написаното в уведомлението отговаря на истината, тъй като не е открил живи пчели. Взел е проби, но с възможностите, с които разполага, не е установил причината за смъртността, поради което приема, че смъртността е от неизяснен произход. На 28.06.2022 г. Добрев подава до зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие заявление за доброволен отказ от и прекратяване на поет ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие , към което прилага удостоверителните бележки на д-р Грозданов и ветеринарномедицинския дневник на пчелина, в който д-р Грозданов удостоверява отново, че за 2022 г. в обекта няма пчелни семейства. С писмо с изх. 02-250-6500/1511/29.07.2022 г. ответникът уведомява жалбоподателя, че е извършил проверка в ИИС на БАБХ ВетИс, при която е установил, че на негово име са регистрирани 160 бр. пчелни семейства, толкова, колкото са посочени в заявлението за плащане от 23.05.2022 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 АПК писмените доказателства са допустими за установяване на всички факти и обстоятелства, а обясненията на трети лица са допустимо доказателствено средство според чл. 39, ал. 1 АПК. Доколкото административният орган не е кредитирал писменото удостоверение на д-р Грозданов, то на основание чл. 171, ал. 1, изречение второ АПК съдът е следвало да разпита като свидетел лицето, дало в писмен вид сведение пред административния орган, макар че това не е задължително. Независимо от това, той е кредитирал така дадените обяснения от д-р Грозданов, но е приел, че те не установяват причината за смъртността на пчелите. Поради това според него тя не може да бъде определена като непредвидима и непреодолима и не може да обоснове извод за липсата на вина у жалбоподателя, както и че той не носи отговорност за неспазването на задълженията си според изискването на чл. 64, § 2, г) от Регламент (ЕС) 1306/13. Настоящият съдебен състав преценява като правилен и съответен на установените по делото факти изводът на първостепенния съд за недоказаност на възражението на жалбоподателя, че не е подал заявление за подпомагане поради извънредни обстоятелства или непреодолима сила. Фактите по делото не сочат външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не са могли да бъдат избегнати, въпреки положената дължима грижа. Следва да се допълни също така, че макар да твърди, че соченото от него форсмажорно обстоятелство е установено на 27.02.2022 г. и удостоверено на 02.03.2022 г. от д-р П. Грозданов, той не е уведомил своевременно административния орган за това в изпълнение на задължението си по чл. 15, ал. 6 от наредбата, а е подал заявление по чл. 19а от наредбата на 28.06.2022 г. след изтичането на срока за подаване на заявлението (1 март - 15 май 2022 г.). Не представя доказателства и за уведомяването на БАБХ към тази дата, макар да твърди, че го е направил. Тези обстоятелства в известна степен дискредитират писмените обяснения на д-р П. Грозданов, че именно на 27.02.2022 г. е установил погиването на пчелите. Ако действително са били взети проби за изследване, които д-р Грозданов не е могъл да изследва, тъй като не разполага с необходимата лабораторна техника, то жалбоподателят е следвало да осигури извършването на такова изследване в специализирана лаборатория с цел установяване причината за погиването на пчелите. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК, определено по размер според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за правната помощ. За първоинстанционното производство такова възнаграждение е присъдено с оспореното решение.