Решение № 251 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 697/2012 г.

Решение № 251 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 697/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Н. Х. Т. за възобновяване на производството по НОХД № 195/2012 г. по описа на Районен съд - Несебър. В искането за възобновяване се сочи, че при подписване на споразумението осъденият не е осъзнавал последиците му, а именно, че ще се наложи да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. При тази аргументация се иска отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за налагане на справедливо наказание - "глоба". В съдебното заседание осъденият Т. не се явява, редовно призован. Призовката е върната с отбелязване, че не желае да вземе участие в касационното производство. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, установи следното: С определение от 19.03.2012 г., постановено по НОХД № 195/2012 г., Районният съд - Несебър на основание чл. 382, ал. 7 от НПК одобрил споразумение за решаване на делото, според което осъденият Н. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. Със същото определение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено на осъдения по НОХД № 68/2011 г. по описа на Окръжен съд - Варна. По отношение на тази част от определението, осъденият е бил уведомен, че то подлежи на обжалване (л. 9, гръб от делото). Определението за одобряване на споразумението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 19.03.2012 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е в законоустановения срок и от лице, което има право по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК. Искането за възобновяване е неоснователно Производството по делото е протекло в процедурата, визирана в чл. 381-383 от НПК, след като между прокурора и обвиняемия чрез защитника му е постигнато споразумение за решаване на делото, в което е отразено съгласието им по въпросите, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК. Осъденият е декларирал писмено, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Съдът, в съдебното заседание на 19.03.2012 г., преди пристъпване към обсъждане на представеното споразумение, разяснил на осъдения правата му по НПК, след което той изрично е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението и че разбира последиците от него. Липсват данни по делото, които да сочат, че процесът по изготвяне на постигнатото споразумение, относно инкриминираното деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, е в отклонение от действителната воля на Т.. Напротив, още в хода на досъдебното производство осъденият ясно е изразил позицията си, а именно, че желае да сключи споразумение - виж, протокол за разпит на обвиняем, л. 13 от делото. Наложеното наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо. Същото е определено в минималния размер, допустим от закона, а именно три месеца лишаване от свобода. Данните за съдимостта на осъдения очертават, че същият е личност с трайно проявено негативно отношение към установения правов ред, доказано от престъпните му прояви, част от които са с идентично съдържание като настоящето деяние или такива, извършени по повод подобна деятелност (виж, осъждането по чл. 304 от НК). Налаганите до сега санкции спрямо осъдения - глоби и условното му наказване, очевидно не са оказали необходимото възпиращо въздействие и той е продължил да игнорира правните и морални норми. Вярно е, че разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК допуска да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Само по този ред, в конкретния случай, би могло да се постигне определяне на наказание, несвързано с лишаване от свобода, каквито претенции се отправят с искането. Става дума обаче само за една възможност, която правилно не е реализирана по настоящето дело. Казаното по-горе за личността на дееца ясно илюстрира, че определянето на санкция, различна от лишаване от свобода, би осуетило реализирането на поправителния и възпитателен ефект на наказанието. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК