Решение № 2097 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2015 г.

Решение № 2097 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. против решение № 7163/20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 188/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. П. изложени доводи за неправилност на съдебния акт касаторът иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административният съд отхвърля иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), предявен от Х. А. Х. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за признаване на установено, че ответникът в периода 01.07.2009 г. - 31.01.2010 г. осъществява спрямо ищеца, като изтърпяващ наказание в затвора в гр. Л., неравно третиране по признаци "лично положение" и "гражданство" чрез лишаването му от получаване на колетни пратки със заповед № 792/30.05.2009 г. на началника на затвора гр. Л. След преценка на обжалваното решение и задължението за касационния съд, разпоредено в чл. 218, ал. 2 АПК да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за недопустимо. На 07.03.2014 г. ищецът в първоинстанционното производство предявява иск, в който излага твърдения, че е неравно третиран по признаци "лично положение" и "гражданство"в сравнение с други лишени от свобода при същите условия в затворите в гр. С., В. и Бобов дол и с петитум да се постанови решение, с което да се признае за установено, че за периода 01.07.2009 г. - 31.01.2010 г. е неравно третиран по посочените признаци в сравнение с други лишени от свобода при същите условия в затворите в гр. С., В. и Бобов дол. Така формулиран иска е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 71 ЗЗД извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или други закони, регламентиращи равенството в третирането са нарушени може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. В разглеждания случай, както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от петитума й се установява предявяването на иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е от компетентност на съответния районен съд. Административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и осъдителни искове, различни от исковете по специалните норми в чл. 128, ал. 1, т. 5 и т. 6 АПК, а именно искове за обезщетения, които по същността си са граждански, но подведомствеността им на административните съдилища се основава на цитираните специални норми. Що се отнася до установителният иск по чл. 128, ал. 2 АПК то той е субсидиарен и се прилага по всички административноправни спорове, за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. В конкретния случай законодателят изрично определя процесуалния ред за защита на лицата, които считат, че са неравно третирани да предявят иск за установяване на нарушението пред районния съд. В случая т. 4 от ТП 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/14 г. на Общото събрание на съдиите на гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите на I и II колегия на ВАС е неприложимо, тъй като с него се регламентира компетентността на съда по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица и е неотносимо към установителните искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. С оглед на изложеното и предвид ТП № 1 от 29.09.2016 г., постановено по т. д. № 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно, което съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между граждански и административни съдилища е недопустим и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр. С. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,