Решение № 1699 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2011 г.

Решение № 1699 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мето - СС" ЕООД, гр. София, срещу решение, без номер, от 10.02.2011 г. по адм. д. № 01764/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 447 от 15.08.2005 г., потвърден с решение № 120 от 1.02.2006 г. на ДД "ОУИ", гр. София, в частта, с която не е признато право на приспадане на ДК в размер на 13 569,34 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - София при ЦУ на НАП не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна на посочените основания. Налице са предпоставките по чл. 209, т. 2, във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК, по отношение на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА за непризнат данъчен кредит над размер от 13 166,85 лв. до 13 569,34 лв. В тази част от решението е налице произнасяне от съда свръх петитум. Видно от жалбата на "Мето - СС" ЕООД до горестоящия административен орган, така и жалбата до съда, ДРА е обжалван само в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 13 166,85 лв. за данъчен период м. 03.2005 г. по две данъчни фактури, издадени от "Ил - 97" ООД, гр. Русе, а именно: № 4518/18.05.2005 г. и № 4519/21.05.2005 г. Като се е произнесъл по непредявено оспорване, съдът е постановил недопустимо решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА за непризнат данъчен кредит над размер от 13 166,85 лв. до 13 569,34 лв., което следва да се обезсили. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА за отказан данъчен кредит в размер на 13 166, 85 лв. за данъчен период м. 03.2005 г. по данъчни фактури издадени от "Ил - 97" ООД, гр. Русе, № 4518 от 18.05.2005 г. и № 4519/21.05.2005 г., съдът е изследвал всички предпоставки установени по делото и е приел, че поради липса на основанията по чл. 64 от ЗДДС (отм.), отказът за признаване на данъчен кредит за процесния период е законосъобразен. Решението е правилно в тази част. От данните по делото се установява, че с решение № 4 от 10.03.2005 г. по фирмено дело № 5082/1990 г. на Софийски градски съд е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ "Мето - СС - Методи Сухарев" като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на "Мето - СС" ЕООД. Със същото решение е постановено прекратяване на дейността на ЕТ и заличаването му от търговския регистър. "Мето - СС" ЕООД е вписано в търговския регистър с решение № 1 от 25.01.2005 г. по ф. д. № 13982/2004 г. и същото се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала - Методи Стефанов Сухарев. На основание чл. 120, ал. 2 ЗДДС (отм.), в случаите на задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 117, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, каквато е в случая, регистрацията се заличава в деня, в който ЕТ е заличен в съответния търговски регистър. Текстът на чл. 117 ЗДДС (отм.) е бил изменен с публикуване на изменения на ЗДДС в ДВ, бр. 108 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г. и при относимата редакция, е задължителна дерегистрация по ДДС, считано от датата на заличаване на ЕТ. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), в редакцията на текста с изменението, ДВ, бр. 108 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., задължително се регистрира по този закон лице, което придобие на някое от основанията по чл. 6а, ал. 1 стоки и услуги от регистрирано по този закон лице. Срокът за подаване на заявление е 14-дневен от вписване на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър - ал. 2, а съгласно ал. 3 в случаите по ал. 1 за дата на регистрация се смята датата на вписване на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър. Относно ЕТ "Мето - СС - Методи Сухарев" датата на прекратяване на регистрацията му по ДДС е датата на съдебното решение № 4 от 10.03.2005 г., а за "Мето - СС" ЕООД същата дата - 10.03.2005 г., е датата на регистрацията му по ДДС, при подадено в срока по ал. 2 заявление, което е установено, че е изпълнено. По повод подадено заявление № 614/12/21.03.2005 г. за дерегистрация по ДДС на ЕТ "Мето - СС - Методи Сухарев" и в същото време, подадено заявление за регистрация по ДДС на "Мето - СС" ЕООД № 611/86/21.03.2005 г. е извършена ревизия на "Мето - СС" ЕООД, и в качеството му на правоприемник на ЕТ "Мето - СС - Методи Сухарев", приключила с оспорения ДРА, при която е установено, че ЕТ "Мето - СС - Методи Сухарев" е издавал данъчни фактури след датата на заличаването му от регистъра, респективно дерегистрацията му по ДДС и в същото време е ползвал данъчен кредит по издадени му данъчни фактури, също след заличаването от търговския регистър и дерегистрацията му по ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ЗДДС (отм.) след датата на дерегистрацията лицето няма право да начислява данък и да приспада ДК. При констатирани отразени данъчни фактури, издадени от и на ЕТ "Мето - СС - Методи Сухарев", след датата му за дерегистрация по ДДС, органът по приходите е намалил с 1 769,15 лв. размера на начисления от ЕТ данък за последния данъчен период на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС, като начислен от нерегистрирано по ДДС лице, и при липса на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) - данъкът не е начислен от регистрирано лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на фактурите, е отказал данъчен кредит в размер на 13 569,34 лв. Съдът е приел за неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение, че разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) е неотносима в случая, защото било налице правоприемство и съществувал обект, който да отговаря за задълженията на търговеца, както и че ЕТ е спазил действащите към процесния период разпоредби и е подал заявление за дерегистрация по реда на чл. 119, ал. 1 ЗДДС (отм.) на 21.03.2005 г. За неоснователно е прието и възражението, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗДДС (отм.) на датата на подаване на заявлението, се прекратявала данъчната регистрация. В ал. 2 на същата разпоредба от - чл. 120 ЗДДС (отм.) се съдържат специални правила като в изречение последно е посочено, че в случаите по чл. 117, ал. 1, т. 4, какъвто е процесният, регистрацията се заличава от деня, в който ЕТ е заличен от съответния публичен регистър. В случая това е станало по силата на решение № 4 от 10.03.2005 г. Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС (отм.) правоприемникът на заличения търговец следва да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на обстоятелствата в търговския регистър. В случаите по ал. 1 за дата на регистрацията се смята датата на вписване на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър (ал. 3 на чл. 125 от ЗДДС, отм., редакция в сила от 1.01.2005 г.), т. е. 10.03.2005 г., когато е вписано прехвърлянето на търговското предприятие. Ето защо, фактурите в случая е следвало да бъдат издадени на името на правоприемника, а не на вече заличения ЕТ, който е дерегистриран по ДДС, считано от датата на вписване на обстоятелството в търговския регистър. На основание гореизложеното, по отношение на фактурите с № № 4518 и 4519, издадени съответно на 18.03.2005 г. и 21.03.2005 г. отказът за признаване на ДК е законосъобразен, както правилно е приел първоинстанционния съд. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,