Решение № 13600 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2009 г.

Решение № 13600 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Голф клуб Ибър" АД, против решение № 109/9.03.2009 г., постановено по адм. дело № 614/2008 г. на Административен съд София-област, VII-ми състав, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата на дружеството против заповед № РД - 14-458/10.06.2008 г. на Зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "учебно голф игрище", изпълнен в ПИ №№ 000285, 000327, 128013, 128016 и 128009, м. "Яйкъна", землище на гр. Долна баня. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Стаменова, по подробно изложените в нея съображения, настоява се за уважаването й, с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Началник на ДНСК, не се представлява. По делото е депозирано писмено възражение по касационната жалба изготвено от процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение, постановено при спазени съдопроизводствени правила и правилно приложен материален закон, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За наведените, в пет основни насоки касационни претенции, същата е неоснователна. Съдът е уважил всички доказателствени искания, изяснил е относимите за предмета на съдебния контрол факти, въз основа на които, след цялостния им анализ, е изложил обстойни и обосновани мотиви относно валидността и законосъобразността на оспорения акт, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По пункт 1 от жалбата - правилно е прието, че процесната заповед е издадена от орган, притежаващ материална и териториална компетентност, въз основа на валидно упълномощаване, за постановяване на актове за премахване на незаконни строежи, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Въпреки оттеглянето на възражението на касационния жалбоподател в с. з. от 21.01.2009 г., относно това, че подписът на заповедта не е положен от автора, са събрани доказателства и след обсъждане на заключението на икономическата експертиза, констатациите относно приложените копия и представените оригинал на заповед № 13-070/6.03.2007 г. на началника на ДНСК и заверено копие, обоснован е изводът в обжалваното решение, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. Заповедите са официални документи, с обвързваща съда доказателствена сила, включително относно датата на издаването си - чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и дори ако не са били изведени в деловодството на ДНСК, каквото е касационното твърдение, от това не може да се направи еднозначен извод, че не са издадени на посочената в тях дата. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че упълномощаването предхожда заповедта за премахването на строежа. На второ място, обосновано първоинстанционния съд е приел, че процесният обект законосъобразно е квалифициран от административния орган като строеж по смисъл на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като се явява спортно съоръжение за обучение, изградено вследствие извършването на отделни видове строителни дейности, намиращи се във функционално и структурно единство. Логични и правилни са изводите, че изграждането на голф игрище не е свързано само със затревяване на терена, а включва и изпълнение на сложни дренажна и напоителна системи, (за които безспорно се изискват строителни книжа), пешеходни мостчета и др. елементи, разполагани на голяма площ. В тази връзка основателно е позоваването и на § 5, т. 39 и т. 68 ДР на ЗУТ, споделя се и изводът за неизчерпателност на изброяването, който следва от редакцията на т. 68; на чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1 и 2 ЗУТ, § 2а, т. 6 от Наредба 7 от 2003 г., както и на влязлото в сила решение по ОВОС, също обсъдено в относимите му и създаващи задължения части. Съдът задълбочено е изследвал доказателствата, посочил е и явното противоречие в изводите на двете експертизи, назначени с идентични задачи, за да ги кредитира и обсъжда, с основание, само досежно фактическите констатации, залегнали в тях, извеждайки правилния извод за наличие на единен строеж, състоящ се от отделни подземни, надземни, полуподземни части и строителни работи, необходими за изграждането на откритото спортното съоръжение, позовавайки се и на правилата и утвърдените европейски практики за проектирането и изграждането на голф игрища. За този строеж, от една страна не се и оспорва липсата на строителни книжа (цитирани са с точност изявленията на представляващия дружеството), а от друга - не са приложени безспорно изискуемите се инвестиционен проект, със съответните му части и разрешение за строеж, затова и настоящата инстанция споделя извода, че по характера си процесният строеж осъществява предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неоснователно е и касационното оплакване за неустановеност на разпоредения за премахване строеж, който, с оглед характера му на подземно съоръжение, е достатъчно индивидуализиран чрез посочването в заповедта на изградените системи - дренажна и напоителна, на мостчетата, разположението му в цитираните ПИ и данните от обсъдения, влязъл в сила доклад по ОВОС и тези от констативния акт. А естествено, без изготвени проекти и положена обратно почва, за по-голяма индивидуализация нарушителят не следва да претендира. Не могат да бъдат споделени и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констативният акт по чл. 224, ал. 2, респ. чл. 225, ал. 3 ЗУТ, е предвиденото от тези специални норми доказателство за установяването на посочените в тях обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказвани на общо основание - чл. 171, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая, извършването на строежа е установено по несъмнен начин, твърдяните нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на относимите за правилното решаване на спора обстоятелства. А при наличие на незаконен строеж, преценка по целесъобразност, неподлежаща на контрол, е дали оправомощеният орган ще задвижи производство за спирането му, или директно ще предприеме такова по премахването му, което обичайно зависи от характера и вида на констатираното нарушение. С оглед изложеното, при неоснователността на касационните оплаквания, потвърждаващото заповедта за премахване решение следва да остане в сила, воден от което, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,