Решение № 7680 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. А. гражданка на Сирия, чрез адв. Т. Данова, против решение 1535/20.02.2025 г., постановено по адм. дело 109/2025 на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена нейната жалба против решение 12689 от 04.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Представя писмено становище. В съдебно заседание проведено на 23.06.2025г. Х. С. А., лично е заявила, че поддържа касационната жалба. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Е. Хичовски, оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, валидно и законосъобразно, поради което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 1535/20.02.2025 г., постановено по адм. дело 109/2025 на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на Х. С. А., гражданка на Сирия, срещу решение 12689 от 04.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността й към определена социална група. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденката история при проведеното интервю 28.08.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че Х.А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденката мотивира с лошото икономическо положение и липсата на възможност да завърши висше образование в Сирия, искала същото да завърши в България. Била приета да учи в Литакия и Хасака, но не е отишла, тъй като там нямало сигурност за жените, а и нямало да може да работи сама, докато тук щяла да разчита на себе си. Пред интервюиращия орган чужденката не твърди да е лично заплашвана. В интервютата чужденката изрично е посочила, че не членувала в политически партии, не е била член на въоръжена групировка и не е участвала в някоя религиозна организация, общност или секта. Ето защо касационната инстанция, че в твърденията на Х. А. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху нея от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При така установеното настоящият съдебен състав приема, за правилен извода на първоинстанционният съд, че причината, поради която жалбоподателката е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Тук е мястото да се посочи, че е недопустимо за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това изложените в касационната жалба пред настоящия съд твърдения за наличие на опасения за живота и сигурността на кандидатката поради обстоятелството, че е жена и същата е дискриминирана и потискана, както и твърдението за страх поради войната следва да бъдат оставени без обсъждане и разглеждане. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Административния съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на кандидатката и правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от чужденката история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково е обсъдил данните, дадени със справката на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподателката не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. В хода на касационното производство правните заключения на първостепенния съд не са опровергани, а същите са потвърдени изцяло от приетото като доказателство актуална справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, което при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение