Решение № 12464 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ-Хасково, чрез юриск.Запрянова срещу Решение 3736 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело 1463/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Претендира разноски. Ответникът Д. Г. М. чрез адв.Тодоров оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да уважи жалбата срещу оспореното решение, издадено от Ръководител ТП на НОИ Хасково, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл.69в ал.3 КСО за отпускане на месечна добавка от Учителския пенсионен фонд(УПФ) към отпуснатата по общия ред на чл.68 ал.1-2 КСО пенсия на М.. Настоящият касационен състав намира този извод за правилен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът е правен и се концентрира само върху приложението на хипотезата на чл.69в ал.3, изр. първо КСО. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая от значение са следните обстоятелства. На първо място е безспорно, че осигуреното лице е придобило право на пенсия в общата хипотеза на чл.68 ал.1-2 КСО на дата 22.07.2019г., като към този момент същата не е удовлетворявала кумулативните предпоставки по чл.69в ал.1, т.1 КСО за придобиване право на пенсия като учител. Това е така, тъй като М. е имала достигната възраст по чл.68 ал.1 КСО още към 22.07.2019г., но не е имала изискуемия се специален (учителски) стаж от 25г. и 8 месеца(този стаж тя би достигнала едва на дата [заличен текст].).Независимо,че към [дата] М. е навършила възрастта по чл.68 ал.1 КСО,право на пенсия по чл.68 ал.1-2 от КСО придобива едва на 31.03.2023г ,след закупуване на недостигащия й осигурителен стаж. Не е спорно също така, че през целия период и до прекратяване на осигуряването, респ. подаване молба за пенсиониране, лицето е работило на учителска длъжност. Молбата за пенсиониране е входирана от М. на дата 31.03.2023г., като с нея е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в общата хипотеза на закона, поради което с разпореждането на пенсионния орган от 31.07.2023г. първоначално е отпусната такава в размер на 754,53лв, но с него не е отпусната добавка от УПФ по чл.69в ал.3 КСО. При това положение следва да се посочи в по-общ план, че нормата на чл.69в ал.3 КСО изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: лицата, които искат да се възползват от нея да заемат учителска длъжност и да се придобили придобили право на пенсия при условията на ал. 1(т.е. за пенсиониране като учители), но да се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, КСО, т.е. по общия ред. Тази норма обаче не се прилага изолирано, а във връзка с цялостната философия и правна логика на този институт. Видно е в тази връзка от разпоредбата на чл.69в ал.2 КСО, че пенсионирането на учителите е уредена правна възможност за тях за едно по-ранно пенсиониране, като на лицата се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст, която обаче е определена като срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд . От анализа на това правило се обосновава и извода, че се касае за хипотеза, при която законодателят е създал възможност учителите да се пенсионират по-рано(като възраст) от останалите лица, респ. от достигане на възрастта за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 КСО(in fine на същото правило). Или самото съществуване на определеното от законодателя срочно ранно пенсиониране е достигането на възрастта, респ. и необходимия осигурителен стаж, за пенсиониране по общия ред на лицето. Т.е. това право ще е винаги на негово разположение (в патримониума му), но срочно до пораждане на това по чл.68 ал.1-2 КСО. След като в настоящия случай на 31.03.2023г. М. безспорно е придобила право за пенсиониране по общия ред, респ. в никой момент преди това за ранно пенсиониране като учител по чл.69в ал.1,т.1 КСО, фактът, че на дата 26.11.2022г. тя е придобила и 25 г. и 8 специален (учителски) стаж, безспорно ще породи за нея възникване от момента- 31.03.2023г и на право на ранно пенсиониране като учител, тъй като срокът за неговото съществуване е принципно определен от законодателя до придобиване правото на пенсиониране по чл.68 ал.1-2 КСО. От своя страна съществуването на добавката от УПФ по чл.69в ал.3 КСО, извън възникнало право на пенсиониране по ал.1 е невъзможно, тъй като ясно в закона е посочено, че такава се следва само на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1(т.е. на ранно пенсиониране). Използваните в нормата на чл.69в ал.3, изр. първо КСО два различни отправни момента(по отношение правото по чл.69в ал.1 се визира момента на придобиването/възникването му( са придобили ), а досежно правото по чл.68 ал.1-2 КСО се визира момента на неговото упражняване се пенсионират ) не създава друго убеждение, като се държи сметка за съдържанието и същността на това право, вкл. и с оглед вече посоченото в ал.2 на чл.69в КСО. При това положение изводите на първоинстанционния съд в тази насока следва да бъдат споделени. Правилно е прието,че в случая от датата на придобиване на изискуемия по чл.69в, ал.1 от КСО учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца, т.е. към 26.11.2022 г., ответника по касация е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по същата разпоредба, като не е спорно, че тя не се е възползвала от възможността за ранно пенсиониране, продължила е да работи като учител след придобиване на правото на ранно пенсиониране по реда на чл.69в, ал.1 от КСО и се е пенсионирала по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.Ето защо и налице са всички кумулативно предвидени в чл.69в, ал.3 от КСО предпоставки, при които на учителите се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд Пенсии и добавка от Учителския пенсионен фонд. Съгласно посочената норма, тези предпоставки са следните: учителите да са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и да се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и 2. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ответника по касация, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,