Решение № 13083 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16451/2011 г.

Решение № 13083 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16451/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Индустриалкомплект" АД, гр. Пловдив срещу решение № 2461/25.10.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2900/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 9300-435/03.05.2011 г. към ЕАД № 08ВG002006Н006329 20080613 на Началника на Митнически пункт /МП/ Пристанище Леспорт Варна, потвърдено с решение № И 47-146/22.07.2011 г. на Началника на Митница Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че естественият натриев сулфат, предмет на вноса, не следва да се класира в позиция 2833 11 00 00, а в позиция 2530. Навежда довода, че разпоредбата на чл. 78, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета относно създаването на Митнически кодекс /МК/ на Общността е неприложима в случая. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като в решението на Началника на Митница Варна са посочени правни основания, които не фигурират в акта на Началника на МП. Счита, че съдът от своя страна също се е позовал на правни норми, които не са посочени като основания за издаването на обжалвания административен акт, както и, че становищата на Комитета по хармонизираната система имат само препоръчителен характер. По същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който отмени оспореното решение на Началника на Митническия пункт. Ответникът по касационната жалба - Началникът на МП Пристанище Леспорт Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура подробно и аргументирано обосновава тезата си за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на производството пред Варненския административен съд е Решение № 9300-435/03.05.2011 г. към ЕАД № 08ВG002006Н0006329 20080613 на Началника на Митнически пункт /МП/ Пристанище Леспорт Варна, потвърдено с решение № И 47-146/22.07.2011 г. на Началника на Митница Варна, с което на "Индустриалкомплект" АД са определени като дължими за вземане под отчет и събиране допълнително мито 2 667.75 лв. и ДДС - 533.54 лв. Митническият орган е приел, че стоката по посочения ЕАД, декларирана като "природен натриев сулфат насипно" с производител "Кучуксульфат", Алтайска област, погрешно е класирана с тарифен код 25309098 "Минерални продукти неупоменати другаде" вместо с код 2833 11 00 00 "Динатриев сулфат" /Тарик код 2833 11 0000/. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че класирането на внесената стока в глава 28 вместо в глава 25 е законосъобразно и съответства на забележка 1 към глава 25 на Регламент 1214/2007 г. на Комисията за изменение на приложение едно към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура на Общата митническа тарифа. Според цитираната забележка 1 към глава 25, освен при обратни разпоредби и като се има предвид забележка 4, в позициите по глава 25 влизат само необработените продукти или промитите продукти /дори с помощта на химикали/, премахващи примесите без да изменят структурата на продукта, начупени, смлени, стрити на прах, утаени, пресяти, прецедени, обогатени чрез флотация, магнитна сепарация или други механични или физични способи /с изключение на кристализацията/, но не и продуктите, които са печени, калцинирани, получени в резултат на смесване или подложени на друг вид по-напреднала обработка от посочената във всяка позиция. Следователно, в глава 25 се включват само необработените продукти като изрично е изключен процесът на кристализация. Не е съществувал спор между страните, че продуктът, предмет на процесния внос, се добива в резултат на отделянето на кристалната вода от решетката на кристалохидрата и получаване на безводната му кристална форма. В този случай с решенията на Комисията по хармонизираната система - № NC 1463E1a/NS 1490E1a от м. октомври 2009 г. и № NS 1574 E1a от м. септември 2010 г. е прието, че продуктът, който съдържа повече от 98.5 % натриев сулфат, се класифицира в позиция 2833 /подзаглавие 2833.11/ чрез прилагане на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и съгласно забележка 1 от глава 25 на Комбинираната номенклатура. Налице е и доклад относно заключенията от 15-то заседание на Комитета по Митническия кодекс, Отдел тарифи и статистическа номенклатура, Хармонизираната система /ХС/, Световна митническа организация от 07.10.09 г., според който по подадената молба от Руската федерация за преразглеждане на класификацията на продукти, съдържащи съответно повече от 99.2 % натриев сулфат и повече от 98.5 % натриев сулфат, Комитетът поддържа предходното си становище в полза на класификацията на двата продукта в заглавна част 2833. Прието е, че тези решения с оглед разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗМ и Наредба № 8/19.10.04 г. законосъобразно са взети предвид от митническия орган. Така постановеното решение е правилно. Спорът по делото се концентрира върху въпроса как следва да се класират продуктите на натриевия сулфат, съдържащи тегловно състояние над 98 % натриев сулфат, получени чрез изсушаване в естествени или промишлени условия на природен натриев сулфат, при което протича процес на прекристализация и се променя вида на кристалната решетка. Основният проблем е дали претърпяната прекристализация може да се счете за допустима обработка по смисъла на забележка 1 към глава 25 на ХС. Правилно с оглед цитираната забележка митническият орган е достигнал до извода, че прекристализацията, независимо от условията, при които е извършена /природни или промишлени/, е недопустима трансформация за продуктите по глава 25. Обжалваното решение на началника на Митнически пункт /МП/ Пристанище Леспорт Варна не се основава само и единствено на решенията на Комисията по хармонизираната система и на Комитета по Митническия кодекс, Отдел тарифи и статистическа номенклатура Хармонизираната система /ХС/, Световна митническа организация. Позоваването на същите, както е приел и Варненският административен съд, е в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗМ и Наредба № 8/19.10.04 г. Според чл. 27, ал. 2 от ЗМ с наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие с: 1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките; 2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните - членки на ЕС; 3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация; 4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните - членки на ЕС. С Наредба № 8 от 19.10.2004 г. /ДВ, бр. 96/04 г./ на министъра на финансите са приети допълнителни правила за тарифно класиране на стоки, които се прилагат при тълкуването на позициите и подпозициите на Комбинираната номенклатура на Република България. Посочването на нормите на чл. 27, ал. 2 от ЗМ и Наредба № 8/19.10.04 г. в обжалваното решение без те да фигурират в обжалвания административен акт не е основание за незаконосъобразност на решението. Съдът подробно е обсъдил в мотивите на своето решение и довода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 78, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета относно създаването МК на Общността е неприложима, тъй като не е налице хипотезата, при която приложението на разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, се основава на неверни или непълни данни. Правилно е позоваването на решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/2010 г. /т. 39/, според което при приемането на митническата декларация митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни и не е налице пречка да проверят в последствие тези данни, каквато възможност е предоставена именно с разпоредбата на чл. 78, § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. Неоснователен е и доводът на касатора, че позоваването в решението на Началника на Митница Варна на разпоредбите на чл. 203, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. и чл. 56 от ЗДДС, които не фигурират в решението на Началника на МП, нарушава правото му на защита. Извършената квалификация само конкретизира правните основания, на които възникват допълнителните задължения за мито и ДДС, при липса на нормативна пречка това да се осъществи с потвърждаващото решение на горестоящия административен орган. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че не са налице релевираните касационни пороци и обжалваното решение на АС - Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като в настоящото производство същият не е представляван от юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение