Решение № 9009 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10964/2016 г.

Решение № 9009 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10964/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "МП-Транс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Д., представлявано от управителя М. Г. М., чрез пълномощника адв. Е. В., против решение № 154/07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 591/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1012-26-146-1/09.11.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № 5101-26-6-7/12.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с Д. Г. А. на 31.12.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде постановено решение по същество, с което да бъде прието, че декларираната злополука с посоченото лице не е трудова. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, като представя и списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Х., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и въз основа на извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отхвърлена жалбата на "МП-Транс" ООД - гр. Д., против решение № 1012-26-146-1/09.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № 5101-26-6-7/12.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което по реда на чл. 55, ал. 1 КСО е приета за трудова злополуката, станала с Д. Г. А. на 31.12.2015 г. Настоящият касационен състав, намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Д. Г. А. е работил на длъжността "шофьор, товарен автомобил" по трудов договор от 06.03.2014 г. с "МП-Транс" ООД на 8-часов работен ден, по силата на допълнително споразумение от 01.01.2015 г. е заемал длъжността "шофьор товарен автомобил /международни превози/". За периода 01.07.2015 г. - 05.09.2015 г. същият бил командирован да извършва превози на товари до страни в Европейския съюз и обратно с товарен автомобил влекач; на 31.07.2015 г. около 20 часа местно време спрял автомобила за нощна почивка след работно време на крайпътен паркинг A. D. P.-a-Brac, E 606, 1630 Vignolles, Р. Ф.; по това време имало силна светкавична буря с проливен дъжд. След като напуснал автомобила Д. А. тръгнал да си купи храна, но бил поразен от мълния, вследствие на което починал на място. От осигурителя "МП-Транс" ООД е подадена до ТП на НОИ гр. Х. декларация за трудова злополука, заведена с вх. № 5101-26-6/09.09.2015 г. За резултатите от проведеното разследване е съставен протокол за разследване на злополуката № 5101-26-6-6/08.10.2015 г. от комисията при ТП на НОИ гр. Х.. С разпореждане № 5101-26-6-7/12.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е приета за трудова; това разпореждане е обжалвано от осигурителя "МП-Транс" ООД пред директора на ТП на НОИ, последният го е потвърдил с решение № 1012-26-146-1/09.11.2015 г., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. От правна страна, в разпоредбите на глава пета от Кодекса за социално осигуряване, озаглавена "Осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване" са дадени определения за трудова злополука и професионално заболяване, регламентирани са правила за обявяване на една злополука за трудова, съответно - за професионално заболяване, включително задължението за деклариране, за провеждане на разследване и съставянето на досие и т. н. В чл. 58, ал. 4 КСО е предвидено, че при разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи на присъстват лицата, визирани в т. т. 1-4, а според ал. 5, правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука. В чл. 60, ал. 1 КСО е предвидено, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова, според ал. 3, разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя, а според ал. 4, разпореждането подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на чл. 117. От съдържанието на приложимите разпоредбите на глава пета на КСО, както и тези от подзаконовия нормативен акт, издаден по делегация от чл. 57, ал. 3 КСО - Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се налага несъмнения извод, че осигуреният е заинтересовано лице по смисъла на чл. 60, ал. 4 КСО, а когато осигуреният е починал при злополуката, заинтересовани лица са неговите наследници. Осигуреният, респективно неговите наследцици, са заинтересовани лица и по смисъла на общите процесуални разпоредби на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като актът, с който се признава или не се признава злополуката за трудова пряко рефлектира върху неговите/техните права, задължения и интереси като пострадал, респективно като наследници на пострадало при злополуката осигурено лице. В проведеното административно производство е участвал осигурителят "МП-Транс" ООД - гр. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. Съдът е конституирал като страни по делото само жалбоподателят "МП-Транс" ООД и органът, издал оспорения административен акт - директорът на ТП на НОИ - гр. Х., като само тези страни са призовавани по делото и съответно са взели участие при разглеждането му. Съдът неправилно не е конституирал като страна наследника на осигуреното лице, тъй като същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. Съгласно приложеното в административната преписка удостоверение за наследници изх. № 1633/23.09.2015 г., издадено от община Д. /л. 40 от преписката/, Д. Г. А. е оставил за свой наследник по закон малолетна дъщеря М. Д. Г.. Ефективното реализиране на търсената правна защита е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, оплакванията за неговата незаконосъобразност и отправеното до съда искане за правна защита. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на наследника на починалото осигурено лице като заинтересована страна по делото. За гарантиране на правото на участие и защита на тази страна в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието на тази страна, след надлежното й конституиране като страна по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебни заседания, събиране на доказателства и т. н. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е съдебната практика, изразена например в решение № 7735/06.06.2014 г. по адм. дело № 1080/2014 г. на ВАС, шесто отделение, както и в цитираните в същото съдебни решения на състави на ВАС. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение