Решение № 11073 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Х. Ш., с [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, чрез адв. К. Владимиров като служебен защитник, срещу решение 15427 от 07.05.2025 г., постановено по адм. д. 10410/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени административният акт. По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Владимиров. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу решение 10257 от 30.09.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна за отсъствие на основанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за прогласяване на нищожност или за отмяна на оспореното решение, тъй като същото е издадено от компетентен административен орган - председателя на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и в установената от закона писмена форма, без допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Прието е, че от събраните доказателства в административното производство не се установява спрямо Е. Х. Ш. да е налице преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Съдът е съобразил настъпилите в страната по произход на чужденеца промени в обществено-политическата обстановка, но е заключил, че същите не обосноват сами по себе си опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Като се е позовал на дадените от кандидата за закрила изявления в проведеното с него интервю, съдът е приел, че той е напуснал доброволно и по собствено желание Афганистан, като мотивите му за това действие били от личен характер, а не такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, че в конкретния случай не е доказана реална опасност от тежки посегателства спрямо Ш. по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като същият е заявил, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход. Не се установявало и той да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, във връзка с чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. При преценка за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут , първоинстанционният съд е съобразил тълкуването, дадено с решение по дело С-456/2007 г. на СЕС. Прието е също, че преди датата на издаване на оспорения акт и към момента на постановяване на съдебното решение Афганистан не се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт, в страната не е налице и безогледно насилие поради наличието на въоръжен конфликт и обстановката е стабилна. По посочените съображения на основание чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е достигнал до извод, че административният орган правилно е отхвърлил молбата на Ш. и на разгледаното основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е изложил и съображения за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ поради липсата на член от семейството на Ш. по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, комуто да е предоставена закрила. Обоснована е в обжалваното решение и липсата на други основания по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут в полза на Ш.. Решението е валидно, допустимо и правилно като мотивите му се споделят от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд за ситуацията в страната по произход на Ш. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на представените по делото справки от Дирекция Международна дейност към ДАБ, съдът правилно е достигнал до извода, че в Афганистан не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В касационната жалба отсъстват и позовавания на конкретни посегателства срещу цивилни лица, които да не са съобразени от съда. Основателно, в подкрепа на тезата си, административният съд е акцентирал върху справките за страната, в които се посочват някои уязвими групи жени, журналисти и т.н., сред които не попада Ш.. Според справките, хуманитарната криза в Афганистан не е повсеместна и не е в такъв мащаб, че да обоснове предоставянето на хуманитарен статут на касатора. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Афганистан, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Отсъстват данни Ш. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Афганистан, както и самият той е заявил в административното производство. В тази връзка се явява неоснователно твърдението в касационната жалба за игнориране от първоинстанционният съд на представените доказателства, тъй като снимковия материал не съставлява годно доказателство, а освен това не касае пряко личността на жалбоподателя. Процесуално обосновано не е взето предвид и представеното доказателство, сочещо на издадена заповед за задържане на жалбоподателят, тъй като е налице драстично разминаване в данните за лицето /дата на раждане, период на извършване на политическа дейност и т.н./. Освен това в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2024г. по адм. д. 10410/2024 г. по описа на Административен съд София-град, Ш. потвърждава казаното на интервюто, че е напуснал Афганистан по икономически причини, като описва ситуацията в семейството братята му се оженили, той останал най-голям в семейството и е следвало да го издържа, и като отговорен човек е напуснал Афганистан, с помощта на баща си , три години е работил в Турция и е помагал на семейството. В изявлението си пред първоинстанционният съд Ш. не твърди да има индикации за преследване спрямо него и към момента, а описва ситуацията в Афганистан по данни на негови близки. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение