Решение № 5343 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2019 г.

Решение № 5343 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2019 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П., чрез процесуален представител юрисконсулт К. Н., против решение № 352/28.05.2019 г. постановено по адм. дело № 1039/2018 г. на Административен съд-П., с което по жалба на Р. Църенски е отменено като незаконосъобразно, негово решение № 13/112/08276/3/01/04/01/12.10.2018 г., изх. № 01-163-6500/706/17.10.2018 г. за налагане на финансова корекция. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Р. Църенски, чрез процесуалния си представител адвокат И. Б., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Църенски, срещу решение 13/112/08276/3/01/04/01/12.10.2018 г., изх. № 01-163-6500/706/17.10.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-П., с което на основание чл. 33, ал. 1 и чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, му е наложена финансова корекция в размер на 48 892 лв. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на Църенски на участие и защита в производството. Изтъкнато е, че Глава Пета, Раздел Трети "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. уреждат две отделни, самостоятелни процедури, целта на всяка от които е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията по извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, като осъществяването на едната или другата процедура зависи от съответно установените в закона предпоставки. Позовавайки се на § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, административният съд приел, че този закон е неприложим, и производството по издаване на административния акт е следвало да бъде проведено по реда на Наредба № 9/2008 г., респективно - че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната на решението за налагане на финансова корекция. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Необоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че смесването на двете процедури - по ЗУСЕСИФ и по Наредба № 9/2008 г., и позоваването в решението за налагане на финансова корекция, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната на атакувания административен акт само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявление за подпомагане, е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. и ЗПЗП /в приложимата в случая редакция на този закон/, по които административният орган има правомощието да разпореди аналогичен резултат. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 13/112/08276/29.10.2012 г., с предмет на проекта - отглеждане на култивирани гъби кладница. Съгласно т. 4. 7 от договора фондът изисква вече изплатените суми, както по първото, така и по второто плащане, когато ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, включително когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане по договора /т. 4. 8, б. "е"/. При извършената в периода 26. 07-01.08.2017 г. проверка на място от експерти на РТИ-П. е констатирано, че реалната площ, от която могат да се берат гъби е 667 кв. м, при заложени по бизнес плана 1 200 кв. м. В представените обяснения Църенски е заявил, че тъй като плододаването е в срок от три месеца, а гъбите са заредени през месец май, то компостът в торбите вече е изчерпан и е нормално да са спаднали, като това е причината обема и квадратурата им да не са като при първоначалното зареждане. Лицето твърди, че след зареждане на няколко торби, същите са се заразили и се е наложило да ги изхвърли. Административният орган е отчел, че при одобряване проекта на договора икономическият размер на стопанството е 4. 43 ИЕ, а към момента на проверка на изпълнението на бизнес плана при подаване на заявка за второ плащане - в размер на 13. 29 ИЕ, т. е. нарастването на стопанството е следвало да бъде с 8. 86 ИЕ. Но от замерената и установена при проверката на място площ е констатирано нарастване на стопанството с едва 7. 39 ИЕ, което се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В процесната хипотеза, административният орган обосновано е приел, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели предвидени за изпълнение на бизнес плана, тъй като бенефициерът не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане. Без правно значение са причините, посочени в обясненията от Църенски, по които не са отглеждани/установени гъбите кладница. Изискването по чл. 8 а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. за поддържане на икономическия размер на земеделското стопанство е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на гъби кладница не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Неправилно е и изложеното от съда, че е нарушено правото на защита и участие в производството на земеделския стопанин. От събраните по делото доказателства е видно, че за извършената проверка на място, Църенски е информиран предварително и е присъствал лично, като към контролния лист са представени и обяснения относно констатациите на експертите. Във връзка с установеното неизпълнение на договора, административният орган е открил производство за налагане на финансови корекции, обективирано в писмо изх. № 01-163-6500/3/04.01.2018 г., при което на земеделския производител е дадена възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражение по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства към тях. Видно от известие за доставяне, Църенски е получил писмото лично на 17.09.2018 г. и в указания срок е представил възражение, в което изтъкнал, че зарежда стелажите с производствена площ не по-малко от 1200 кв. м, но измерването било направено в края на реколтата. С оглед изложеното, следва да се приеме, че административният орган е спазил изискванията за уведомяване за започване на производството, в което Църенски е участвал и е упражнил правото си на защита. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., поради което и като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с решението си, на посоченото в него правно основание е поискал възстановяването на изплатената финансова помощ, представляваща първо и второ плащане и е наложил финансова корекция в размер на 48 892 лв., по договор № 13/112/08276/29.10.2012 г. и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на Р. Църенски срещу решение № 13/112/08276/3/01/04/01/12.10.2018 г., изх. № 01-163-6500/706/17.10.2018 г. за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФЗ-П. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 988, 92 лв, от които 488, 92 лв държавна такса, 300 лв депозит за вещо лице и по 100 лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение