Решение № 270 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 206/2008 г.

Решение № 270 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 206/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Г. Я. и В. Я., и двамата от гр. С. обжалват и искат да се отмени Решение № 637 от 9.07.2007 г. постановено по гр. възз. д. № 6/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с което отменено Решение № 286 от 18.10.2005 г. по гр. д. № 135/2005 г. на Санданския районен съд по уважения положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) над 28/100 идеални части до размер от 1/3 идеална част за гаражи, таван, мазета, като общи части на сградата и е постановено ново решение, с което ревандикационният иск срещу жалбоподателите е уважен само за средното мазе и е отхвърлен е установителния иска за разликата до 1/3 идеална част от посочените помещение, В ЧАСТТА по отхвърлените установителни и ревандикационни искове. Поддържа се, че в обжалваните части решението на въззивния съд в неправилно, необосновани и незаконосъобразно, отменителни основание посм. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). С втора - самостоятелна касационна жалба Л. Т. М. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение № 637 от 9.07.2007 г. постановено по гр. възз. д. № 6/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са уважени исковете с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на среднозападното мазе, включващо и установителната част на иска и на 28/100 идеални части от подпокривното пространство. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е отчасти недопустимо, в частта за среднозападното мазе, и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано, основания за отмяна по чл. 218б, б "Б" и б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не са постъпили писмени отговори от ответниците по касация. По подадените касационни жалби, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна в обжалваните части и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция, по жалбите на Г. Я. и В. Я. (в частта по отхвърлените им искове),Л. М. (в частта по уважените искове), Б. И., Ц. И., Ю. И., К. И., Г. К. и Х. К. в частта досежно собствеността на мазетата и при въведено и възражение за придобивна давност на мазетата по разпределението по договора за доброволна делба, е 1.) отменил решението на първата инстанция, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по отношение на ответниците (Ю. Н. И., К. Б. И.,Г. Н. П., Р. Б. П., Н. Г. П., А. Г. П., Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И., И. Н. М. и Л. Т. М., че Г. С. Я. и В. Г. Я.), като собственици на първия етаж от сграда- източна половина на близнак - етажна собственост на страните, построена в УПИ VII кв. 78 по плана на гр. С., са собственици на цялото северозападно мазе, както и на 1/3 идеална част от общите части на сградата, в т. ч. и тавана като подпокривно пространство (извън багажното помещение) над 28/100 идеални части до 1/3 идеална част за северозападното мазе и до 1/3 идеална част от общите части, в т. ч. таванско подпокривното пространство (извън багажното отделение) и е постановено ново решение, с което 2.) е прието за установено по отношение на всички ответници - собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, че В. и Г. Я. са собственици на средно западното мазе, като 3.) е осъдил Н. Г. П. и А. Г. П. да предадат на основание чл. 108 ЗС владението на това помещение и 4.) е отхвърлил иска на Г. и В. Я. срещу Ю. Н. И., К. Б. И.,Г. Н. П., Р. Б. П., Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И., И. Н. М. и Л. Т. М. по чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/3 идеална част от приземния етаж на сградата /източен близнак, построена в УПИVII кв.78 по плана на гр. С. и 5.) е отхвърлил иска на Г. и В. Я. срещу всички ответници - Ю. Н. И., К. Б. И.,Г. Н. П., Р. Б. П., Н. Г. П., А. Г. П., Г. К. К., Х. А. К., Б. К. И., Ц. К. И., И. Н. М. и Л. Т. М. да предадат владението на подпокривното пространство (извън багажното отделение) над размера от 28/100 идеални части до 1/3 идеална част. и 6.) изцяло иска на Г. и В. Я. по чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/3 идеална част от общите части на сградата. Решението на въззивния съд, с което е 2.) е прието за установено по отношение на всички ответници - собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, че В. и Г. Я. са собственици на средно западното мазе, като 3.) е осъдил Н. Г. П. и А. Г. П. да предадат на основание чл. 108 ЗС владението на това помещение, е процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено. През 2003 г. с договор за покупко-продажба по НА № 13/2003 г., съпрузите Г. Я. и В. Я. придобиват от И. М. и Л. М. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от източната половина на масивна жилищната сграда-близнак, построена в УПИ - VII от кв. 78 по РП на гр. С., целия с площ от 540 кв. м.. Л. и И. М., като прехврлители от своя страна се легитимират като носители на правото си на собственост на процесния първи етаж, ведно със северозападното помещение от мазето - НА № 154/1982 г. На същата дата, между същите страни е подписан предварителен договор за покупко-продажба на обект от 5.5 кв. м.,- мазе, реално обособено, разположено над средния гараж, който да бъде сключен след смъртта на Н. и А. П. Към момента на продажбата през 2003 г. жилищната сграда /сграда- източен близнак, построена в УПИ VII в кв. 78 по плана на гр. С. има три жилищни етажа, 4 етаж - тавански етаж с две жилища и таван - подпокривно пространство, приземен етаж, в който се намират гаражи и зимнични помещения, преустроени в стаи за живеене и търговски обект, в режим на етажна собственост. От правна страна няма спор, че закупувайки етаж от сградата в режим на етажна собственост към 2003 г., Г. и В. Я. безспорно придобиват идеална част от общите части на сградата в онзи обем права от общите части на сградата, които имат техните праводатели И. и Л. М. Към моментът на придобиване на правата на първия етаж в етажната собственост от В. и Г. Я., съобразно правилата на чл. 40, ал. 1 ЗС припадащата се част от общите части е в обем на 28 %, поради което и определения дял от 28/100 идеални части от общите части на сградата е правилно, обосновано и законосъобразно определен. За да уважи, както положителния установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по отношение на всички страни - ответници и признае, че Г. и В. Я. са собственици на "средно западно мазе" (по скицата на вещо лице-неразделна част от съдебното решение), както и за да осъди Н. и А. П. да предадат владението на това помещение, на основание чл. 108 ЗС, окръжният съд е приел, че има заявени такива искове, както и че процесното мазе, като прилежащо складово помещение е било предмет на сделката по НА № 13/2003 г. Данните по делото сочат, че с исковата молба, В. и Г. Я., въпреки твърдението, че заедно с придобития етаж като самостоятелен обект, са придобили собствеността и на обект мазе, реално обособено, разположено над средния гараж, описано по НА № 154/1982 г. на продавачите И. и Л. М., формулираният петитум - че се заявява осъдителен иск за предаване собствеността по чл. 108 ЗС за 1/3 идеална част от общите части на сградата и за предаване на 1/3 идеална част от мазето, тавана и другите общи части на сградата, не дава основание да се приеме че са заявени ДВА ИСКА, като вторият е предявен само срещи А. и Н. П. и е осъдителен. Релевираното възражения, че съдът е разгледал и се е произнесъл plus petitum по незаявен по делото иск, е основателно, поради което в тази част въззиното решение, на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.)следва да бъде обезсилено. Доколкото могат да бъдат споделени правните изводи на съда, че след като по силата на една разпоредителна сделка, каквато е тази по обективирана с НА № 13/2003 г., заедно с главната вещ, приобретателите придобиват и нейната принадлежност- зимничното помещение - то това право може да бъде защитено с иска по чл. 108 ЗС - ако такъв иск би бил заявен с исковата молба на Г. и В. Я. и би бил доказана идентичността на мазето, фигуриращо като зимнично помещение по НА № 154/1982 г. и това по НА № 13/2003 г. Решението на въззивният съд, в който е отхвърлен иска на В. и Г. Я. за признаване право на собственост и предаване владението на срещу всички останали собственици в етажната собственост на основание чл. 108 ЗС, на 1/3 идеална част от приземения етаж на сградата - гаражи и мазета, като обща част на сградата, е правилно. Изводът на съда, че приземеният етаж (в който по проект са изградени три гаража - в източната част и 3 зимнични помещения - в западната част) без значение извършените по късно преустройства и промяна на функционалната им характеристика не е обща част на сградата, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 38 ЗС дава легална дефиниция, в хипотезите н сграда- етажна собственост, кои нейни части са общи части, като досежно етажите в които има изградени избени помещение, общи части са "....стълби, площадки, стени между избените помещения на отделните собственици ...". След като в приземния етаж, още с изграждането на сградата по плана от 1985 г. са изградени 3 гаража (а те дори инкорпорирани в сградата, винаги са самостоятелни обекти на правото на собственост) и 3 мазета (зимнични помещение), и в резултата на извършено разпределение- Договор за доброволна делба на недвижим имот, със нотариална заверка от 1989 г. (поправен с друг договор за доброволна делба от 23.01.2003 г.) всеки собственик е от етажната собственост е получил по едно от мазетата, като принадлежност към главната вещ по см. на чл. 37 ЗС т. е. към притежавания жилищен етаж, и по един гараж, то лисват каквито и да е основания да се приеме, че приземен етаж като такъв е обща на сградата и съсобствен на собствениците в етажната собственост, след като не е изграден като обща част по предназначение и не се явява обща част по естеството си. Релевираните с касационната жалба на Г. и В. Я. доводи за нарушен чл. 188 ГПК (отм.) поради липса на преценка на доказателствата по делото и необоснованост на съдебния акт са несъстоятелни, тъй като изводите на съда са съобразени както с фактите, така и с духа и разума на закона. Неоснователно се релевира като основание за отмяна изводите на съда, с които се признава придобиването по давност на помещения - търговски и складови в приземния етаж именно поради факта, че нито едно от помещенията в този етаж не може да има характеристиката на обща част от сградата. Решението на въззивният съд, в който е отхвърлен иска на В. и Г. Я. за признаване право на собственост и предаване владението на основание чл. 108 ЗС, на тавана - подпокривно пространство за разликата над 28/100 идеални части до претендираните 1/3 идеална част от общите части на сградата, е правилно. Изводите на решаващият съд за обема на права на Г. и В. Я. от общите части на сградата са признати почиват на констатациите и изчисленията на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Правата на Я. са придобити през 2003 г. от И. и Л. М. и тези права не могат да бъдат в по-голям обем от тези, придобити от праводателите им. Правилно съдът е съобразил, с оглед на настъпилите промени в собствеността и собствениците в етажната собственост по съгласие на всички собственици и съответни разрешения на органите за строителен надзор, че правата следва да бъдат определени с оглед на притежаваните самостоятелни обекти към момента на закупуване на жилището (в т. ч. и двете жилища в таванския етаж) и след като обосновано експертизата е определила, че припадащата се част на първия жилищен етаж е 28 %, то идеалната част е в изражение на 28/100 идеални части от общите части на сградата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия