Решение № 15995 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2017 г.

Решение № 15995 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 5.12.2016 г. касационна жалба от А. С. А. от с. Г., чрез адвокат Н. Х., срещу решение № 107/21.11.2016 г. по адм. дело № 12/2016 г. на Административен съд - Л. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материално закон и явно необосновано. По подробно развити съображения моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски по делото. От ответника - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., е постъпил писмен отговор, който е подписан от надлежно упълномощен процесуален представител видно от приложеното пълномощно, според който отговор категорично не се споделят мотивите, изложени в касационната жалба, относно неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, немотивираност, липса на фактически и правни основания за издаване на оспорваният административен акт. Моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което отново се оспорва касационната жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция, както и че е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е и по същество е неоснователна, като приема че решението на съда е обосновано, законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК - 14-дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 107/21.11.2016 г. по адм. дело № 12/2016 г. на Административен съд - Л., в производство по реда на чл. 145 АПК, Административен съд - Л., на основание чл. 172, ал. 2 АПК, отхвърля като неоснователно оспорването по жалба с вх. № 52/11.01.2016 г. подадена от А. С. А., против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2014 с изх. № 02-110-6500/3056/19.11.2015 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. С., с което е отказано изплащане на сумата от 22092.72 лв. за декларираните от жалбоподателката площи. С втори диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда жалбоподателката А. С. А. да заплати на Д. фонд "Земеделие" - РА гр. С., представлявана от изпълнителния директор, сумата от 300 лв, представляваща деловодни разноски. За да отхвърли жалбата на А. С. А., първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява, в рамките на неговата компетентност. На основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП той може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Във връзка с което съгласно Заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. /лист 19/ изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на фонда своите правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. На следващо място административния съд е приел, че е спазена установената от закона форма - актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспореното уведомително писмо е мотивирано. Посочени са: приетите за наддекларирани площи от "постоянни пасища", които са индивидуализирани в достатъчна степен с номер на БЗС; конкретните обстоятелства, мотивирали административния орган да определи тези площи като наддекларирани; правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти площите са установени като недопустими (наддекларирани) за подпомагане като "постоянни пасища"; правилата, по които са изчислени наддекларираната и санкционираната площ /лист 11 - при наддекларирана площ от 20 до 50% санкционираната площ е равна на установената/, както и отказа за финансовото подпомагане, в резултат от извършените на земеделския производител административни проверки. Въз основа на гореизложеното административния съд е извел извода, че актът е издаден от материално компетентен орган - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, поради което съответства на изискването за законосъобразност по чл. 146, т. 1 от АПК, както и че по отношението на изискването за законосъобразност по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК съдът е установил, че съгласно изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК актът трябва да е мотивиран и задължително да съдържа не само правните, но и фактическите основания за издаването му. Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа достатъчно мотиви и данни, от които да се установи какви са констатациите и изводите на административния орган, както и какво е направеното волеизявление. Административният акт съдържа и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. За изясняване на релевантните по делото факти административния съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице със специалност "Геодезия". Вещото лице, след анализ на представените по делото карти на фермерски блокове/БЗС, дава заключение, че като недопустими за подпомагане са определени 20.45 ха от 24 парцела от заявените за подпомагане по мярка 213 парцели, след извършване на административни проверки. Част от недопустимите за подпомагане парцели попадат в територии с Храсти, затревени територии, Горски територии и Трайни насаждения, а останалите са отказани двойно заявени площи. Вещото лице установява, че общата недопустима за подпомагане площ е 20,75 ха. Същата площ е установено при извършване на административните проверки /лист 11 колона 6 от таблицата/. Първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице във всичките му части, тъй като е изготвено от компетентно в съответната област лице и кореспондирало изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд - Л. е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-110-6500/3056/19.11.2015 г. издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие", при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Р. П. С това Уведомително писмо /УП/ адресатът А. С. А. от с. Г., с УРН: 200627 се уведомява за оторизирано и изплатено компенсаторно плащане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" с УИН: 11/230614/42416 за кампания 2014, както следва: За площи, декларирани в защитена зона от Натура 2000, според група А - постоянни пасища е оторизирана сума в размер на 0 лева, тъй като са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 9, т. 3 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. Съгласно трайно установената съдебна практика е ясно че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Също така в съдебната практика, е прието че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, вещото лице, след анализ на представените по делото карти на фермерски блокове/БЗС, дава заключение, че като недопустими за подпомагане са определени 20.75 ха от 24 парцела от заявените за подпомагане по мярка 213 парцели, след извършване на административни проверки. Част от недопустимите за подпомагане парцели попадат в територии с Храсти, затревени територии, Горски територии и Трайни насаждения, а останалите са отказани двойно заявени площи. Вещото лице установява, че общата недопустима за подпомагане площ е 20,75 ха. Същата площ е установено при извършване на административните проверки /лист 11/. Правилно възприел заключението на вещото лице във всичките му части, тъй като е изготвено от компетентно в съответната област лице и кореспондирало изцяло със събраните по делото писмени доказателства. В касационната жалба се релевирания от страна на касационния жалбоподател довод, относно обстоятелството че административния акт не е мотивиран, тъй като административния орган се е позовал на административни проверки, не е установено да са били извършени теренни проверки, което е довело до неправилно изчисление на допустимите за подпомагане площи. Също така не са представени доказателства от страна на административния орган по отношение на извършените проверки на терен, въпреки че в административния акт на страница първа, абзац четвърти административния орган се е позовал на и на извършените проверки на място. Така изложеното не се споделя от настоящия съдебен състав, поради това, че съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на всички подадени заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Освен административните проверки, законът допуска да се извършват и проверки на място, но не на всички заявления, а само на 5% от подадените заявления за подпомагане, което се прави на случаен принцип (метод на риск-анализ), които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение, следователно може да се направи извода, че проверките на място, за разлика от административните проверки, не са задължителни. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо (УП) с изх. № 02-110-6500/3056 от 19.11.2015 г. и събраните доказателства се установява, че на заявените от кандидата А. С. А., площи са извършени само административни проверки. Проверка на място (ПнМ) не е извършвана, същото е видно от липсата на отбелязване в колона № 4 на таблицата - площи след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП /стр. 9 от делото/, защото очевидно заявлението и не е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления. На следващо място следва да се прави ясно разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. За извършване на теренните проверки не се уведомява земеделският стопанин, изготвят се протоколи от измерванията, а не контролен лист и доклад, за които трябва да се уведоми задължително кандидата, за да направи ако иска възражение. В настоящия случай е видно от писмените доказателства намиращи се в кориците на делото, че не са извършени специализирани теренни проверки на място на физическите блокове. Същите не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на областни дирекции по "Земеделие" и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. Следователно следва да се приеме, че теренните проверки са един от начините за актуализиране на специализирания слой със заповед на министъра на земеделието и храните, която заповед не е предмет на настоящото дело. На следващо място неоснователен се явява наведения с касационната жалба довод относно обстоятелството, че административния орган при постановяване не е взел предвид заключението на вещото лице, че са направени само административни проверки позовавайки се единствено на ЦОФК от самолетно заснемане, което е направено на 6.07.2014 г., като по този снимков материал е административния орган е определил допустимия за подпомагане слоя. Също не е съобразен срокът за обработка до 31.08.2014 г., съгласно заповед № РД-09-354/15.08.2014 г. Видно от процесното решение, административният съд е обсъдил относимите писмените доказателства по предприетите действия от страна на касатора, че няма данни заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП във вр. с. чл. 16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, да е обжалвана. Поради което следва да се приеме, че щом касационния жалбоподател не сочи доказателства относно обстоятелството дали същия е подал възражение, а и същите не са представени и от административния орган, следва да се приеме, че не е подадено и възражение, което да бъде разгледано, то в случая не са извършени и корекции в допустимите площи спрямо определените с първоначалната заповед. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед е влязла в сила по отношение на бенефициента. В случая, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105. В тази връзка всички наведени доводи в касационната жалба относно допустимостта на заявените площи и състоянието им са неоснователни. С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. За касационното производство следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,