Решение № 17192 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2019 г.

Решение № 17192 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Асенова, подадена чрез процесуалният й представител адв. Д. Драгиева против Решение № 1361/20.06.2019 г. постановено по адм. д. № 299/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, мотивите към съдебния акт са вътрешно противоречиви и правните изводи са в противоречие със закона. Сочи се, че въпреки допуснатите съществени нарушения от административния орган както на националното законодателство, така и на европейското такова и по конкретно на чл. 8 от ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 на ЕКПЧ съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. В с. з. касаторката се представлява от процесуалният си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Излага допълнителни аргументи в защита на тезата за допуснато нарушение на европейското законодателство. Претендира съдебни разноски съгласно представения списък. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Депозира писмени бележки, в които излага подробни възражения. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Асенова от [населено място] против Заповед № РД-09-89/16.01.2019 г. на Кмета на Община Марица с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК е разпоредено да се премахне незаконен строеж, пета категория, представляващ "Масивна сграда" с размери 11. 00/4. 00 м. и височина 2. 40 м., изпълнена с тухлени стени, стоманобетонов пояс и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на [населено място], Община Марица, собственост на неизвестни лица. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същия е постановен в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторката, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, които са идентични с тези изложени в касационната жалба. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от настоящия състав. Правилно и законосъобразно Административен съд-Пловдив е приел, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв съставлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелството че строежът е изпълнен без строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, както и обемът в който е изпълнено строителството не се оспорва от жалбоподателката. Правилно е прието от първоинстанционния съд отсъствието на търпимост на процесната сграда по смисъла на § 16 ДР на ЗУТ или § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ по изложените от съда съображения. В тежест на жалбоподателя е доказване на обстоятелства от които черпи благоприятни правни последици, включително и за ангажиране на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, каквито доказателства по делото не са представени. Съдът е дал изрични указания по разпределението на доказателствената тежест като е изискал да се конкретизира по коя от законовите хипотези се претендира търпимост на строежа. Дал е изрични указания, че с оглед преценката за съответствието на строежа с ПУП/правилата и нормативите действали към момента на извършването му/, както и/или ЗУТ следва да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза, но такава не е извършена поради невнесен депозит и оттегляне искането от жалбоподателката. Разпитаните по искане на същата свидетели дават противоречиви, непълни и неясни показания. По делото няма доказателства и за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Няма данни за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Правилен е извода на съда за липсата на нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК. Както се посочи по-горе касационната жалбоподателка не оспорва изводите относно наличието на незаконен строеж, който не е в режим на търпимост, а твърди че разрушаването на процесната сграда "жилище", съставлява нарушение на правото й на неприкосновеност на жилището й, като се позовава на чл. 8 от ЕКЗПЧОС/Конвенцията/, който в относимата си част гласи "Всеки има право на неприкосновеност... на жилището. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустимо, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите". Следователно на преценката на съда стои въпроса на първо място дали процесната сграда съставлява "жилище" за К. Асенова, дали издадената заповед за премахването й съставлява намеса в правото на неприкосновеност на жилището и дали подобна намеса, ако се осъществи би била законна и необходима в едно демократично общество за постигане на една или няколко законни цели заложени в § 2 на чл. 8 от Конвенцията/. В тази насока Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото "Иванова и Черкезов срещу България" и по аналогия Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на" Йорданова и другите срещу България"/. В конкретния казус, както правилно е приел първоинстанционния съд по делото липсват убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за касаторката. Адреса на сградата е посочен като постоянен такъв. В същото време касаторката е регистрирала настоящ адрес различен от постоянния. Освен това липсват каквито и да са факти установяващи обитаването на сградата през дълъг период от време. Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК е указал доказателствената тежест на страните. От жалбоподателката не се представят доказателства за заплащане на консумирана вода, ел. енергия, данъци, такса смет на адреса на процесната сграда. От представеното Удостоверение по декларирани данни от 1.03.2019 г. на Община Марица, Дирекция "Местни приходи" се установява, че на адрес [населено място], [улица] липсват декларирани данни по чл. 14 ЗМДТ-на собственик или ползвател на имота. Въпреки, че съда на два пъти е указал на жалбоподателката да посочи на кой от двата адреса същата поддържа че се намира жилището й, това не е сторено. Изрично процесуалният й представител в с. з. е посочил, че не може да даде становище в тази насока. Но даже и да се приеме че процесната сграда съставлява дом за К. Асенова и заповедта за неговото премахване безспорно съставлява намеса в неприкосновеността на този дом, то следва както се посочи по-горе да се установи тази намеса дали е законна и ако е дали е необходима за едно демократично общество. Безспорно намесата е законна. Заповедта за разрушаване съдържа правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и целта е от една страна да се защита живота и здравето на обитателите, пред вид посоченото и от съда че правилата и разрешителния режим на строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а от друга страна да се възстанови върховенството на закона, което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за "предотвратяване на безредици" и като насърчаване на "икономическото състояние на страната" /Решението на ЕСПЧ по делото "Иванова и Черкезов срещу България" /. При това положение неоснователно е твърдението на касаторката, че целта на обжалваната заповед по чл. 225а ЗУТ е да се задоволят искания за освобождаване на площ от нежелано ромско селище. Вярно е че Община "Марица" не е представило доказателства за конкретни и непосредствени строителни проекти, но това не означава че премахването на незаконната постройка има незаконна цел. От това следва, че процесната заповед има законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията и съществения въпрос в това производство е "необходимостта в едно демократично общество" и спазването на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Съгласно определението дадено в решението на ЕСПЧ по делото "Йорданова и други срещу България" намесата се счита за "необходима в едно демократично общество", ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законова цел. Първоинстанционният съд е изследвал всички фактори имащи отношение и е изложил адекватни мотиви във връзка с тях, а именно дали незаконното строителство е направено съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е естеството на интереса който следва да бъде защитен чрез разрушаването и дали за лицата застрашени от разрушаването е било налице подходяща алтернатива. Съдът е посочил, че в процесната сграда няма данни да живеят лица от уязвими групи-деца, възрастни хора. Липсват данни да е подадено заявление за узаконяване на сградата. Нещо повече от доказателствата се установява че Община "Марица" е предприемала действия за предоставяне възможност на ромските семейства да построят жилища посредством отстъпване право на строеж върху общински терени. Към 2004 г. на Й. Асенов-баща на жалбоподателката с Решение на ОбС-Марица е отстъпено възмездно право на строеж върху общински парцел, за задоволяване на жилищните нужди на семейството му, което право обаче не е заплатено респ. реализирано. Нещо повече през 2018 г. преди издаването на оспорената заповед Община "Марица" отново е предприела мерки по отношение на социалните жилища вкл. и чрез продажба по чл. 35 ЗОбС. От изложеното съдът е направил извод, че намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ, вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува именно в светлината на посочения принцип в първото изречение на първия параграф. Т. е. една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Заповедта и нейното изпълнение ще действа възпиращо и на други потенциални нарушители на закона, което не следва да бъде пренебрегвано с оглед широките мащаби на незаконно строителство в страната. Нито едно от горните съображения не биха могли да бъдат компенсирани с твърдения имуществен интерес на жалбоподателката. Пред вид на изложеното оплакването за нарушаване на чл. 1 от протокол № 1 е неоснователно. С оглед на горното решението на първоинстанционния съд не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Пред вид изхода на спора основателно е своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в размер на 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение