Решение № 12540 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2014 г.

Решение № 12540 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Рангел Димитров Йорданов срещу решение № 1374/6.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1501/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 195/25.01.2013 г., издадена от в. р. и. д. началника на Национална служба за охрана при Президента на Република България (НСО), с която на основание чл. 242, т. 1, т. 4 и т. 5, чл. 245, ал. 2 и чл. 244, т. 7, чл. 165, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратено е служебното му правоотношение и е освободен от военна служба. Касаторът поддържа, в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Началникът на НСО, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прилага писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Рангел Димитров Йорданов против заповед № 195/25.01.2013 г., на Началника на НСО, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Фактическите основания в заповедта, послужили за издаването на оспорения пред съда административен акт са обособени в следните групи: 1/ При ползване на автомобил, различен от предоставения му автомобил за служебни цели, е оставял служебния автомобил на НСО без надзор, не е спазил изисквания за експлоатация на автомобила на НСО, не е информирал прекия си началник за времето, през което служебния автомобил няма да бъде ползван; 2/ Вследствие решение на превозваното лице за промяна на срок за командировка, Йорданов не е информирал прекия си ръководител за промяната на този срок и е взел, респ. осребрил фактура за неосъществен разход, с което е нанесъл имуществени вреди на НСО. Не е уведомил съответното длъжностно лице за по-ранното приключване на служебния ангажимент, както и не е упражнил надзор над служебния автомобил, оставяйки го извън гаража на службата; 3/ Осъществена самоволна промяна на срок на командировка и нанесена имуществена вреда на НСО вследствие некоректно съдържание на издадените разходнооправдателни документи; 4/ За осъществяване на служебна дейност Йорданов е използвал личното си, а не служебно оръжие; За всяко от посочените фактически основания органът е изложил и съответните правни основания за издаване на заповедта. За да отхвърли жалбата на Рангел Димитров Йорданов първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същият е в съответствие с материално правните норми на ЗОВСРБ. Административният съд е приел установени и доказани три от общо четирите нарушения на служебната дисциплина. Съдът е изложил мотиви, че преценявани поотделно нарушенията на служебната дисциплина по т. 2, 3 и 4 от оспорвания акт не могат да обусловят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, но преценени в съвкупност обуславят извод за законосъобразна преценка на органа предвид възможните значителни вредни последици от виновното извършване на деянията - да се урони престижът на службата и да се засегнат интересите на обществото. Решението е валидно, допустимо и правилно, но следва да се допълни и със следните мотиви: Неоснователни са твърденията на касатора за неправилната преценка на съда във връзка с налагането на дисциплинарното наказание в законния срок. Предвид разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/ дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган. В трайната съдебна практика се приема, че този момент е времето на постъпването на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарнонаказващия орган. За най-ранна такава дата следва да се счита 22.01.2013 г., когато е съставен протокол с № 381 за извършена служебна проверка от комисията, назначена със заповед № 25/4.01.2013 г. на началника на НСО. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на 25.01.2013 г. Следователно същата е издадена в законовия срок, визиран в чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ, а именно не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, което е извършено в обхвата на 6-месечния срок, установен във втората част на разпоредбата. Неоснователни са мотивите на касатора, че изложеното в протокол № 381/22.01.2013 г. не съставляват мотиви на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на протокола в заповедта за дисциплинарно наказание. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, излагането на мотиви в отделен документ е прието за постоянна практика на съда, а Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е изложено съображение в същия смисъл, не е изгубило своето значение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните актове на съда са задължителни и обвързващи както съда, така и административните органи. Неоснователни са твърденията на касатора, че доказателствата, послужили на административния орган за издаване на оспорената заповед, относно предоставената от мобилен оператор информация, са недопустими. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че предоставената от "Мобилтел" ЕАД не е събрана по реда на ЗЗКИ и ЗСРС, а справката за предоставените трафични данни се обработва за целите на преноса на съобщение по електронната съобщителна мрежа. В този смисъл и доводите за допуснати нарушения от страна на "Мобилтел" ЕАД на общите условия на договорите, които сключва оператора, собствеността на телефоните, респективно използваните сим-карти, е без правно значение за разрешаване на настоящия правен спор. Неоснователно е и оплакването, че събирането на допълнителни доказателства в съдебната фаза на производството е недопустимо. В съдебната фаза на производството всяка от страните по спора разполага с всички процесуални средства за защита на своите твърдения и доводи, включително и ангажиране на доказателства. Действително нови доводи и нови факти, които не са били взети предвид от дисциплинарнонаказващият орган не е възможно да бъдат добавяни като защитна теза на издателя на заповедта за налагане на наказание. С нови факти и обстоятелства не е възможно да се допълва и мотивира фактическото или правно основание за издаване на акта, но не е налице забрана за представяне на доказателства в съдебната фаза за такива факти и обстоятелства, които дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени по време на дисциплинарното производство и е изброил като фактически основания за определяне и налагане на наказанието. В процеса по събиране на доказателства двете страни в съдебната фаза на административното производство са равнопоставени и разполагат с възможност да оспорят истинността/автентичността на представените от другата страна доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, относно приетото от съда, че същият не е бил запознат с вътрешните актове, относими към изпълнението на възложените му задачи, при които се констатират нарушения, представляващи основания за издаване на оспорваната заповед. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се заключи, че за разясняване на вътрешните актове на ведомство е създадена организация осигуряваща тяхното разгласяване до целия персонал в достатъчна степен. Не е логично в конкретния случай да се обоснове извод, че Рангел Димитров Йорданов като дългогодишен служител на НСО не е бил запознат с изискванията за изпълняваната от него дейност. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса АССГ е приел за доказано от събраните по делото доказателства, че ответната страна е доказала, че нарушените вътрешни актове са били известни на наказания служител. Допуснатата неточност при възприемане на датата на изтичане на срока на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие (личното оръжие на Рангел Димитров Йорданов) не променя крайния правилен извод на АССГ, че използването на лично оръжие при изпълнение на служебните задължения представлява нарушение, както е констатирано в пункт 4 от оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение